2 януари

2 януари е 2-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 363 дни до края на годината (364 през високосна).

Събития

• 1492 г. — Реконкиста: Арагонският крал Фернандо превзема Гранада, последната крепост на маврите в Европа.
• 1635 г. — Кардинал Ришельо създава Френската академия.
• 1757 г. — Великобритания завладява Калкута, Индия.
• 1788 г. — Джорджия става 4-тия щат на САЩ.
• 1793 г. — Русия и Прусия си разделят Полша.

Бруклинският мост

Ниагарският водопад (1937 г.)

• 1835 г. — По инициатива на Васил Априлов в Габрово е открито първото взаимно училище с първи учител Неофит Рилски.
• 1839 г. — Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата фотография на Луната.
• 1870 г. — Започва строежът на Бруклинския мост.
• 1871 г. — Амадеус I става крал на Испания.
• 1882 г. — Джон Рокфелер обединява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл.
• 1891 г. — В софийското читалище Славянска беседа се състои първото оперно представление.
• 1905 г. — Руско-японска война: След 6-месечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур, след което Китай се предава.
• 1905 г. — Американският астроном Чарлз Дилон Перин открива Елара — естествен спътник на Юпитер.
• 1912 г. — На гарите в София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефони.
• 1913 г. — Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката армия и островът става част от Гърция.
• 1929 г. — Канада и САЩ приемат план за запазване на Ниагарския водопад.
• 1929 г. — Арестуван е Лев Троцки, обвинен в антисъветска дейност.
• 1941 г. — Втората световна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е постигнато съгласие за присъединяване на България към Тристранния пакт.
• 1942 г. — Втората световна война: Манила е превзета от японските сили.
• 1943 г. — Втората световна война: Започва отстъплението на немските войски от Кавказ.
• 1955 г. — Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон.
• 1956 г. — ФРГ създава първите си редовни военни части след Втората световна война — Бундесвер.
• 1958 г. — Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала — ВЕЦ Батак.
• 1959 г. — От космодрума Байконур, СССР изстрелва първия в света изкуствен спътник на Луната — Луна 1.
• 1963 г. — Между София и Москва през Букурещ е установена радиорелейна линия, като е приета и излъчена у нас първата телевизионна програма от чужбина.
• 1965 г. — Индонезия напуска ООН.
• 1967 г. — Кристиан Бърнард извършва втората успешна сърдечна трансплантация.
• 1988 г. — Канада и САЩ подписват договор за свободна търговия.
• 1998 г. — В Русия влизат в обращение нови рубли, за да се задържи инфлацията и възстанови доверието.
• 2001 г. — Сила Калдерон става първата жена-губернатор на Пуерто Рико.
• 2006 г. — Покрив на ледена пързалка в Бавария рухва от дебелата снежна покривка, загиват 15 души, в т.ч. 11 деца.

Родени

Иван Странски

Айзък Азимов

• 1642 г. — Мехмед IV, султан на Османската империя († 1693 г.)
• 1699 г. — Осман III, султан на Османската империя († 1757 г.)
• 1777 г. — Кристиан Даниел Раух, германски скулптор († 1857 г.)
• 1822 г. — Рудолф Клаузиус, германски физик († 1888 г.)
• 1827 г. — Пьотър Семьонов-Тяншански, руски географ († 1914 г.)
• 1834 г. — Тодор Бурмов, първи министър-председател на България († 1906 г.)
• 1837 г. — Милий Балакирев, руски композитор († 1910 г.)
• 1839 г. — Нешо Бончев, български възрожденец, литературен критик, педагог († 1878 г.)
• 1846 г. — Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски изследовател географ († 1894 г.)
• 1848 г. — Георги Тишев, български политик († 1929 г.)
• 1873 г. — Света Тереза от Лизио, френска монахиня и писателка († 1897 г.)
• 1878 г. — Христо Кабакчиев, български политик († 1940 г.)
• 1880 г. — Луи Брегет, френски авиоконструктор († 1956 г.)
• 1896 г. — Дзига Вертов, руски кинорежисьор († 1954 г.)
• 1897 г. — Иван Странски, български учен († 1979 г.)
• 1905 г. — Лев Шнирелман, руски математик († 1938 г.)
• 1905 г. — Тодор Мазаров, български тенор († 1975 г.)
• 1913 г. — Анна Ли, британска актриса († 2004 г.)
• 1917 г. — Вера Зорина, германска танцьорка († 2003 г.)
• 1920 г. — Айзък Азимов, американски писател от руски произход († 1992 г.)
• 1922 г. — Блага Димитрова, българска поетеса († 2003 г.)
• 1925 г. — Франческо Коласуоно, италиански духовник († 2003 г.)
• 1931 г. — Иван Велинов, български юрист
• 1936 г. — Роджър Милър, американски поп-певец
• 1937 г. — Веско Зехирев, български актьор
• 1938 г. — Иън Бради, британски сериен убиец
• 1948 г. — Николай Червенков, молдовски българист
• 1951 г. — Цуи Харк, китайски режисьор
• 1955 г. — Хриска Пейчева, българска плувкиня
• 1957 г. — Йоанна Пацула, американска актриса от полски произход
• 1958 г. — Владимир Овчинников, руски пианист
• 1958 г. — Красимир Рангелов, български скулптор
• 1964 г. — Арабел Караян, швейцарска джаз изпълнителка
• 1967 г. — Тиа Карере, американска актриса
• 1968 г. — Куба Гудинг Джуниър, американски актьор
• 1968 г. — Олег Дерипаска, руски милиардер
• 1969 г. — Кристи Търлингтън, американски топмодел
• 1975 г. — Олександър Шовковски, украински футболен вратар
• 1976 г. — Паз Вега, испанска актриса
• 1979 г. — Асен Гайдарджиев, български футболист
• 1981 г. — Мексимилиано "Макси" Родригес, аржентински футболист
• 1983 г. — Кейт Босуърт, американска актриса
• 1987 г. — Иван Колев, български волейболист

Починали

Дмитрий Менделеев

Фридрих Вилхелм IV

• 826 г. — Адалхард, християнски светец (* 752 г.)
• 1543 г. — Франческо Канова да Милано, италиански композитор (* 1497 г.)
• 1557 г. — Понтормо, италиански художник (* 1494 г.)
• 1819 г. — Мари Луиз дьо Бурбон-Парм, кралица на Испания (* 1751 г.)
• 1861 г. — Фридрих Вилхелм IV, крал на Прусия (* 1795 г.)
• 1892 г. — Джордж Бидъл Еъри, британски астроном (* 1801 г.)
• 1917 г. — Едуард Тайлър, британски антрополог (* 1832 г.)
• 1921 г. — Теобалд фон Бетман-Холвег, немски политик (* 1856 г.)
• 1925 г. — Никола Петров, български борец (* 1873 г.)
• 1926 г. — Такааки Като, Министър-председател на Япония (* 1860 г.)
• 1955 г. — Хосе Антонио Ремон, президент на Панама (* 1908 г.)
• 1960 г. — Фаусто Копи, италиански велосипедист (* 1919 г.)
• 1960 г. — Фридрих Адлер, австрийски политик (* 1979 г.)
• 1963 г. — Дик Пауъл, американски актьор (* 1904 г.)
• 1967 г. — Иван Кинов, български политик (* 1893 г.)
• 1992 г. — Иван Недев, български политик (* 1918 г.)
• 1995 г. — Сиад Баре, президент на Сомалия (* 1919 г.)
• 1996 г. — Карл Тарговник, унгарски психиатър (* 1915 г.)
• 2000 г. — Нат Адърли, американски композитор (* 1931 г.)
• 2000 г. — Патрик О'Брайън, британски писател (* 1914 г.)
• 2005 г. — Арнолд Денкер, американски шахматист (* 1914 г.)
• 2005 г. — Едо Муртич, хърватски художник (* 1921 г.)
• 2005 г. — Сирил Флетчър, британски комедиант (* 1913 г.)

Празници

• Църквата почита паметта на Свети Силвестър Римски