Лев Троцки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лев Троцки
Лев Троцки
външен министър на РСФСР
Мандат
8 ноември 1917 г. – 13 март 1918 г.
Предшественик Михаил Терешченко
Наследник Георгий Чичерин
министър на отбраната на РСФСР и на СССР
Мандат
29 август 1919 г. – 15 януари 1925 г.
Предшественик Лев Борисович Каменев
Наследник Михаил Фрунзе
Ръководител на Петроградския съвет
Мандат
8 октомври 1917 г. – 8 ноември 1917 г.
Роден 7 ноември 1879
Яновка, дн. Украйна
Починал 21 август 1940 г. (на 60 г.) (убит)
Мексико Сити, Мексико
Националност СССР, Русия
Религия атеист
Полит. партия КПСС
Подпис Leon Trotsky Signature.svg

Лев Давидович Троцки (на руски: Лев Дави́дович Тро́цкий, истинско име Лейба Дави́дович Бронщайн) е болшевишки революционер и марксистки теоретик. Идеолог на теорията за перманентната революция (троцкизъм), привърженик на методите на „военния комунизъм“ и др.

Факсимиле от писмо на Лев Троцки до Кръстьо Раковски, Париж - Севър

Съветски деец[редактиране | edit source]

Той е сред организаторите на първата руска революция през 1905 г. и на практика ръководител на Октомврийската революция през 1917 г.

Народен комисар (министър) на външните работи в първото болшевишко правителство. Ръководи руската делегация в Брест-Литовск между 17 декември 1917 г. и 10 февруари 1918 г. По онова време съветското правителство е разединено по въпроса как да излезе от Първата световна война. Ленин е за мир с Германия, но няма достатъчно гласове в правителството. Троцки е на мнение, че новата Червена армия не може да се бие с немците, но от друга страна той споделя и мнението на левичарите, начело с Николай Бухарин, че не може работническо-селското правителство да подписва договор с капиталистическа държава.

Троцки се оттегля от мирните преговори с немците на 10 февруари. На 18-ти германските войски започват настъпление, което не може да бъде спряно, защото срещу тях няма редовна войска. Ленин отправя искане за подписване на мирния договор, но немците оставят искането му без отговор и продължават настъплението за още 3 дни. Едва тогава те предлагат споразумение при още по-тежки условия за руснаците, които те приемат и на 3 март подписват Брест-Литовския договор, с който Русия губи огромни територии. Троцки подава оставка от поста външен комисар, за да не пречи на изпълнението на договора.

На 13 март 1918 г. Троцки става нарком по морските и военни въпроси (военен и военноморски министър), като допринася в голяма степен за организирането на Червената армия. Той е и председател на Висшия военен съвет. На практика Троцки изгражда Червената армия като боеспособна действителна войска, която успява да се пребори с белогвардейците. Призовава на редовна служба изгонените царски офицери и създава длъжността на политическия комисар (политкомисар) - към всеки командир е назначен комисар, който приподписва заповедите му. Така се гарантира контролът на болшевиките над армията. Става известен със своя брониран влак, с който обикаля фронтовите линии, за да ръководи лично действията на армията. С цел да повиши боеспособността на Червената армия Троцки поставя зад ненадеждните части т.нар. заградителни отряди, които имат заповед да стрелят, ако войнниците се оттеглят без разрешение. Негова е идеята жените и децата на рекрутираните насила в Червената армия офицери да се заловят като превантивни пленници, за да не дезертират мъжете им.

След смъртта на Ленин е конкурент на Сталин за властта в СССР. През 1927 г. е отстранен от ЦК на ВКП(б). 2 год. по-късно е изгонен от СССР. На 20 февруари 1932 г. е лишен от съветско гражданство.

В изгнание[редактиране | edit source]

Престоява по няколко години в Турция, Франция и Норвегия, докато през 1936 г. се заселва в Мексико. Там живее известно време в домовете на художниците Диего Ривера и Фрида Кало. През 1939 г. се премества в собствения си дом, където оцелява по чудо в атентат, организиран на 24 май от марксисткия художник Давид Сикейрос.

На 20 август 1940 г. е смъртно ранен в дома си от съветския агент Рамон Меркадер. На 21 август 1940 г. умира и е погребан в двора на дома си в Мексико сити. Смъртта му е наредена от Сталин и изпълнена от службите на всесилния по онова време НКВД.

През годините в изгнание Троцки се нарежда сред най-дейните критици на властващия в СССР сталинизъм. Нарича наложената в родината му система „бюрократичен абсолютизъм“. Опитва се да организира т.нар. Четвърти интернационал в противовес на контролирания от Москва Трети интернационал. До края на живота си остава убеден в победата на световната пролетарска революция.

Литература[редактиране | edit source]

от него:

  • Троцкий, Л. Д. История русской революции. Т. 1. Февральская революция. М., ТЕРРА-Республика, 1997; Т. 2. Октябрьская революция. М., ТЕРРА-Республика, 1997.
  • Троцкий, Л. Д. Перманентная революция. М., АСТ, 2005.

за него:

  • Пискун, E. "Teрмидор" в СССР. Идеи Л. Д. Троцкого и советская действительность 1920-1980-х гг. Рязань, Русское дело, 1997.
  • Сироткин, Владлен Г. Почему Троцкий проиграл Сталину? M., Алгоритм, 2004.
  • Geoffrey Swain. Trotsky. Harlow, Pearson Longman, 2006.
  • Paul Blackledge. Leon Trotsky’s Contribution to the Marxist Theory of History. - Studies in East European Thought, 58, 2006, № 1, 1-31.
  • Волкогонов, Дмитрий. Троцки: Демонът жертва. С., Прозорец, 2008.
  • Михаил Станчев, Георгий Чернявский. Л. Д. Троцкий, Болгария и болгары. С., БАН, 2008.
  • Robert Service. Тrotsky: A Biography. Harvard, Belknap Press, 2009.
  • Гергий Чернявский. Лев Троцкий. М.: Молодая гвардия, 2010 (Жизнь замечательных людей, 1261).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Лев Троцки в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)