Кръстьо Раковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кръстьо Раковски
български, румънски, съветски политик и дипломат
Кръстьо Раковски 
Роден: 13 август 1873 г.
Котел, България
Починал: 11 септември 1941 г. (на 68 г.)
Орел, Русия
Подпис
Кръстьо Раковски - кандидат на Румънската Социалдемократическа партия на парламентарни избори през 1916 г. Рекламна картичка.

Кръстьо Раковски (Кръстьо Георгиев Станчев), известен в света повече с руските си имена като Христиан Георгиевич Раковский е български политик, деец на международното комунистическо движение, първи украински министър-председател, съветски политически и държавен деец и дипломат.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 1/13 август 1873 г. в град Котел. Според някои източници е племенник на видния български революционер Георги Раковски.

Учи в гимназиите във Варна и Габрово. През 1890 г. започва да следва медицина в Женева, Швейцария, където попада под влиянието на социалистическите идеи. По-късно следва в университетите на Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие, Франция.

Той е сред основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в дейността на Втория интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1919 г. участва в учредяването на Третия (Комунистическия) интернационал.

От 1905 до 1917 г. е сред водачите на румънското социалистическо движение. Опитва неуспешно да организира революция в Румъния, заради което е изгонен от страната.

Среща на Раковски (вляво) с Александър Стамболийски в Женева

След Октомврийската революция е първият министър-председател на Украйна през периода 1919-1923 г.

През 1923 г. за кратко е заместник народен-комисар на външните работи на СССР. Между 1923 и 1925 г. е автор на няколко политически публикации. През периода 1923-1925 г. е първият съветски посланик в Лондон, а през 1925-1927 г. е посланик във Франция.

Близък до Лев Троцки, Раковски влиза в конфликт с Йосиф Сталин, изключен е от Болшевишката партия и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването.

През 1937 г. е отново подсъдим заедно с Бухарин, Алексей Риков и Хинри Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер. След началото на Великата отечествена война Раковски е разстрелян по т.н. сталински списъци на 11 септември 1941 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]