Кръстьо Раковски
|
||||||||||
Кръстьо Раковски (Кръстьо Георгиев Станчев), известен в света повече с руските си имена като Христиан Георгиевич Раковский е български политик, деец на международното комунистическо движение, първи украински министър-председател, съветски политически и държавен деец и дипломат.
Биография [редактиране]
Роден е на 1/13 август 1873 г. в град Котел. Според някои източници е племенник на видния български революционер Георги Раковски.
Учи в гимназиите във Варна и Габрово. През 1890 г. започва да следва медицина в Женева, Швейцария, където попада под влиянието на социалистическите идеи. По-късно следва в университетите на Берлин и Цюрих и защитава докторска дисертация по психиатрия в университета на Монпелие, Франция.
Той е сред основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в дейността на Втория интернационал и на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1919 г. участва в учредяването на Третия (Комунистическия) интернационал.
От 1905 до 1917 г. е сред водачите на румънското социалистическо движение. Опитва неуспешно да организира революция в Румъния, заради което е изгонен от страната.
След Октомврийската революция е първият министър-председател на Украйна през периода 1919-1923 г.
През 1923 г. за кратко е заместник народен-комисар на външните работи на СССР. Между 1923 и 1925 г. е автор на няколко политически публикации. През периода 1923-1925 г. е първият съветски посланик в Лондон, а през 1925-1927 г. е посланик във Франция.
Близък до Лев Троцки, Раковски влиза в конфликт с Йосиф Сталин, изключен е от Болшевишката партия и е заточен в Централна Азия през 1928 г. През 1934 г. се връща в Москва, през 1935 г. е възстановен в партията и работи известно време в Министерството на здравеопазването.
През 1937 г. е отново подсъдим заедно с Бухарин, Алексей Риков и Хинри Ягода. Осъден е на 20 години трудов лагер. През 1941 г. пак е съден, получава смъртна присъда, която е изпълнена в околностите на град Орел на 11 септември 1941 г.
