1 август

1 август е 213-ият ден в годината според григорианския календар (214-и през високосна). Остават 152 дни до края на годината.

Събития

• 527 г. — Юстиниан I става самостоятелен владетел на Източната Римска империя.
• 902 г. — Арабите, оглавявани от династията Аглабиди, завладяват последната крепост на Византия на остров Сицилия — Таормина.
• 1291 г. — Три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта (Bundesbrief), с която се създава Швейцарската конфедерация.
• 1208 г. — Българо-латински войни: В Битката при Пловдив армията на Втората българска държава е разгромена от рицарите на Латинската империя; българите са изтласкани от Тракия.
• 1461 г. — Едуард IV е коронован за крал на Англия.
• 1492 г. — Фердинанд Арагонски и Изабела I прогонват евреите от Испания.
• 1498 г. — Христофор Колумб акостира на континентална Америка при Венецуела.
• 1619 г. — Във Вирджиния (дн. САЩ) са докарани с кораби първите африкански роби.
• 1774 г. — Джоузеф Пристли открива кислорода и потвърждава предишното откритие на този химичен елемент от Карл Вилхелм Шееле.
• 1798 г. — Революционни войни: В залива Абукир, Египет, започва морска битка, в която адмирал Хорацио Нелсън унищожава флотата на Наполеон Бонапарт.
• 1800 г. — Кралство Великобритания и Кралство Ирландия се обединяват в Обединено кралство Великобритания и Ирландия.
• 1834 г. — Отменено е робството в Британската империя, около 770 280 роби стават свободни граждани.
• 1876 г. — Колорадо става 38-я щат на САЩ.
• 1879 г. — Създадена е Дунавската военна флотилия, с което се поставя началото на българските ВМС.
• 1885 г. — В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева.
• 1888 г. — От Виена потегля първият влак по линията Виена - Цариград.
• 1894 г. — Избухва Китайско-японската война.
• 1895 г. — Излиза първият брой на списание Лов и риболов.
• 1902 г. — САЩ купуват правата за Панамския канал от Франция.
• 1907 г. — На остров Браунси започва първият скаутски лагер, организиран от британския генерал Робърт Бейдън-Пауъл.
• 1912 г. — В София е сформирана Аеропланна рота - първата самолетна част в България.
• 1914 г. — Първата световна война: Германия обявява война на Русия три дни преди Великобритания да обяви война на Германия.
• 1924 г. — Основан е АС Монако.
• 1928 г. — Създадена е Радиослужба към БТА.
• 1936 г. — В Берлин се откриват 11-те Летни олимпийски игри от Адолф Хитлер.
• 1944 г. — Втора световна война: Във Варшава Армия Крайова започва Варшавското въстание срещу нацистката окупация на Полша; бунтът продължава 63 дни преди да бъде потушен от германците.
• 1953 г. — Създадена е Информационна агенция на САЩ (ЮСИА).
• 1960 г. — Кипър получава своята независимост.
• 1960 г. — Държавата Дахомей (по-късно преименувана на Бенин) обявява национална независимост от Франция.
• 1960 г. — Град Исламабад е обявен на федерална столица на Пакистан.
• 1967 г. — Израел анексира Източен Йерусалим.
• 1968 г. — Хасанал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней.
• 1971 г. — На Медисън Скуеър Гардън (Ню Йорк) се провежда благотворителен концерт пред 40 хил. души, на който са събрани около 244 хил. долара за нуждите на УНИЦЕФ в Бангладеш; концертът е организиран от Джордж Харисън и Рави Шанкар, сред изпълнителите са Боб Дилън, Ерик Клептън, Ринго Стар и др.
• 1975 г. — 33 европейски страни, САЩ и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от споразумението за човешките права, който води до създаването на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа.
• 1981 г. — В САЩ започва излъчване музикалният тв канал MTV.
• 1990 г. — Желю Желев е избран от 7 Велико народно събрание за председател (президент) на Република България.
• 1991 г. — 36 Народно събрание на Република България решава да не поднови договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ със СССР от 1967 г.
• 2001 г. — България, Кипър, Латвия, Малта, Словения и Словакия се присъединяват към Европейската агенция за околна среда.
• 2004 г. — При пожар в супермаркет в Асунсион (Парагвай) загиват 396 души и над 500 са ранени.

Родени

Жан-Батист Ламарк

Джо Елиът

• 10 г. пр.н.е. — Клавдий, римски император († 54 г.)
• 126 г. — Пертинакс, римски император († 193 г.)
• 1520 г. — Зигмунт II Август, Крал на Полша и Велик княз на Литва († 1572 г.)
• 1626 г. — Шабатай Цви, еврейски лъжемесия († 1676 г.)
• 1744 г. — Жан-Батист Ламарк, френски биолог († 1829 г.)
• 1770 г. — Уилям Кларк, американски изследовател († 1838 г.)
• 1819 г. — Херман Мелвил, американски романист, есеист и поет († 1891 г.)
• 1829 г. — Иван Сеченов, руски физиолог († 1905 г.)
• 1849 г. — Джордж Доусън, канадски геолог и геодезист († 1901 г.)
• 1857 г. — Анастас Янков, български военен и революционер († 1906 г.)
• 1858 г. — Ханс Рот, австрийски композитор († 1884 г.)
• 1862 г. — Иван Пашинов, български военен деец († 1936 г.)
• 1872 г. — Димитър Мирасчиев, български революционер († 1917 г.)
• 1873 г. — Кръстьо Раковски, български, румънски, съветски политик и дипломат († 1941 г.)
• 1889 г. — Валтер Герлах, немски физик († 1979 г.)
• 1889 г. — Джеймс Ейнджъл, американски авиатор(† 1956 г.)
• 1893 г. — Александрос I, крал на Гърция († 1920 г.)
• 1899 г. — Джеймс Ейнджъл, американски авиатор († 1956 г.)
• 1921 г. — Джак Креймър, американски тенисист († 2009 г.)
• 1924 г. — Абдула бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия
• 1924 г. — Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат през 1992 († 2010 г.)
• 1925 г. — Димитър Русков, български хоров диригент († 2010 г.)
• 1925 г. — Ернст Яндл, немски поет и драматург († 2000 г.)
• 1930 г. — Пиер Бурдийо, френски социолог († 2002 г.)
• 1933 г. — Антонио Негри, италиански философ-марксист
• 1936 г. — Ив Сен Лоран, френски моден дизайнер († 2008 г.)
• 1942 г. — Джанкарло Джанини, италиански актьор
• 1945 г. — Вили Кавалджиев, български рок певец
• 1945 г. — Дъглас Ошероф, американски физик, Нобелов лауреат през 1996 г.
• 1948 г. — Дейвид Гемел, британски писател († 2006 г.)
• 1950 г. — Любомир Котев, български писател и белетрист
• 1951 г. — Томи Боулин, американски китарист († 1976 г.)
• 1952 г. — Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия († 2003 г.)
• 1953 г. — Игор Дамянов, български политик
• 1953 г. — Мартин Гудман, британски историк и писател
• 1959 г. — Джо Елиът, британски рок музикант
• 1961 г. — Ален Берг, бивш канадски пилот от Форума 1
• 1962 г. — Божидар Искренов, български футболист
• 1963 г. — Кулио, американски рап изпълнител
• 1964 г. — Димитър Митовски, български режисьор
• 1964 г. — Каспар Капарони, италиански актьор
• 1967 г. — Валентин Иванов, български астроном и писател
• 1968 г. — Дан Донеган, американски рок музикант
• 1971 г. — Александър Ангелов, български юрист
• 1972 г. — Вадим Милов, швейцарски шахматист
• 1980 г. — Елеонора Манчева, български фотомодел
• 1980 г. — Мансини, бразилски футболист
• 1981 г. — Стивън Хънт, ирландски футболист
• 1984 г. — Бастиан Швайнщайгер, германски футболист
• 1986 г. — Елена Веснина, руска тенисистка
• 1988 г. — Неманя Матич, сръбски футболист
• 1990 г. — Лъчезар Русев, български футболист

Починали

Стефан Богориди

Крал Фахд

• 30 пр.н.е. г. — Марк Антоний, римски пълководец (* 83 пр.н.е. г.)
• 527 г. — Юстин I, римски император (* 450 г.)
• 1137 г. — Луи VI, крал на Франция (* 1081 г.)
• 1146 г. — Всеволод II, велик княз на Киевска Рус (* 1094 г.)
• 1464 г. — Козимо Медичи, основател на династията Медичи (* 1386 г.)
• 1557 г. — Олаф Магнус, шведски писател (* 1490 г.)
• 1714 г. — Кралица Анна (* 1665 г.)
• 1831 г. — Уилям Хенри Леонард По, американски моряк и поет (* 1807 г.)
• 1859 г. — Стефан Богориди, османски държавник (* 1780 г.)
• 1887 г. — Михаил Катков, руски публицист (* 1818 г.)
• 1912 г. — Йоаким Груев, български просветител (* 1828 г.)
• 1924 г. — Димитър Вълнаров, български военен деец (* 1859 г.)
• 1926 г. — Израел Зангвил, английски еврейски писател (* 1864 г.)
• 1934 г. — Михаил Розов, български революционер (* 1874 г.)
• 1941 г. — Наум Арнаудов, български революционер (* 1876 г.)
• 1944 г. — Стефан Чавдаров, български революционер (* 1883 г.)
• 1959 г. — Жан Бера, френски пилот от Формула 1 (* 1921 г.)
• 1967 г. — Рихард Кун, германски химик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1900 г.)
• 1968 г. — Мито Хадживасилев, югославски политик (* 1922 г.)
• 1970 г. — Ото Варбург, германски биохимик, Нобелов лауреат (* 1883 г.)
• 1973 г. — Валтер Улбрихт, германски политик (* 1893 г.)
• 1977 г. — Гари Пауърс, американски летец (* 1929 г.)
• 1987 г. — Пола Негри, американска актриса (* 1897 г.)
• 1992 г. — Маргарита Алигер, руска поетеса (* 1915 г.)
• 1997 г. — Святослав Рихтер, украински пианист (* 1915 г.)
• 1998 г. — Ева Барток, унгарска актриса (* 1927 г.)
• 2002 г. — Мария Нейкова, Българска поппевица и композиторка (* 1945 г.)
• 2003 г. — Мари Трентинян, френска актриса (* 1962 г.)
• 2005 г. — Фахд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия (* 1923 г.)
• 2005 г. — Ъруин Сандърс, американски социолог (* 1909 г.)
• 2009 г. — Мария Корасон Акино, първата жена, президент на Филипините (* 1933 г.)

Празници

• Ден на градинаря - Честването на празника е възобновено на 1 август 1993 година в град Брезово, Пловдивско, от членове на БЗНС
• Азербайджан — Ден на азербайджанската азбука и език
• Ангола и Ливан — Ден на армията
• Барбадос, Тринидад и Тобаго, Бермуди, Гвиана и Ямайка — Ден на еманципацията (по повод забраната на робството в Британската империя, 1832 г.)
• Бенин — Ден на независимостта (1960 г., от Франция, национален празник)
• Демократична република Конго — Ден на родителите
• Йоркшир, Англия — Ден на Йоркшир
• Либия — Ден на въоръжените сили
• Никарагуа — Ден на фиестата
• Русия — Ден на задната част на въоръжените сили на Руската федерация
• Украйна — Ден на военноморския флот
• Швейцария — Национален ден на Швейцария (по повод подписването на Федералната харта, 1291 г.)