Пиер Бурдийо
|
||||||||||||||||
Пиер Бурдийо (1 август 1930 - 23 януари 2002) е известен френски социолог.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Пиер Бурдийо e роден на 1 август 1930 в градчето Денгуин, Пиренеите, в Югозападна Франция. Баща му е местният пощальон. Бурдийо е блестящ ученик в училище, макар че по същото време е и звезда на отбора по ръгби. По-късно се премества в Париж, където учи в Екол нормал сюпериор (Ecole Normale Superieure), а негов учител е Жак Дерида. По това време Бурдийо се интересува от Мерло-Понти, Хусерл и Хайдегер, привличат го и съчиненията на младия Маркс. Неговата дипломна теза от 1953 е върху философията на Лайбниц.
След успешното дипломиране по философия Бурдийо работи известно време като учител до повикването му в армията. Служи две години в Алжир, където френските войски се сражават с алжирските бунтовници. В периода 1959-1960 Бурдийо чете лекции в университета в град Алжир и същевременно изследва традиционното стопанство и етническата култура на берберите. Завръщайки се от Алжир, Бурдийо споделя: „като философ си казвах, че ми отне твърде дълго време да призная пред себе си, че вече съм антрополог“.
От 1960 Бурдийо отново е в Париж. През 1962 се жени за Мари-Клер Бризар. Учи антропология и социология и чете лекции в университетите в Париж (1960-1962) и Лил (1962-1964). През 1964 се присъединява към факултета по социални науки към Ecole des Hautes Etudes. През 1968 става директор на Центъра по европейска социология, където с група колеги инициира серия изключително успешни изследвания, свързани с културните и социалните различия във френското общество и механизмите на налагане на господство с цел възприемане и легитимиране на доминиращата култура.
Културата и образованието са централни в неговата работа от този период най-вече като примери за потвърждение на по-общата теория за статусните различия и тяхното възпроизводство. Например в „Репродукцията“ (1970) Пиер Бурдийо се опитва да докаже, че френската образователна система е основната причина за културните различия във френското общество. Той загатва и за връзка между символното насилие на педагогическите действия и държавния образователен монопол за легитимиране на психологическото насилие.
През 1975 Пиер Бурдийо основава списание „Actes de la recherche en sciences socials“, където публикува и по-голямата част от важните си съчинения през 70-те и 80-те години на 20 век.
От 1981 заема престижното място на професор по социология в College de France. След 1980 Пиер Бурдийо става един от най-често цитираните френски социални учени. От средата на 90-те години на XX век той все повече се дистанцира от академичната среда и се отдава на публична обществена дейност. Подкрепя работнически стачки, говори пред форуми на домакини, гостува в телевизионни програми, а през 1996 основава публичната компания „Liber“. През 1998 Бурдийо публикува в „Le Monde“ статия, в която сравнява „строгия дискурс“ на неолиберализма с психиатричния дискурс като убежище. Една от последните му монографични публикации е върху мъжкото господство, но едновременно с това пише за неолибералното говорене, за изкуството на Едуар Мане и на Бетовен.
Пиер Бурдийо умира от рак на 24 януари 2002 в болницата „Свети Антоан“ в Париж. Веднага след смъртта му всички големи френски и западноевропейски издания публикуват паметни бележки, интервюта и речи, с което отбелязват широката публична тежест на Бурдийо в западния свят не само като изследовател и интелектуалец. Сред това обилие от материали от и за Бурдийо са голямото му интервю в „New Left Review“ (2002) с писателя Гюнтер Грас по най-злободневни теми от дневния ред на европейските общества, както и забележителният In memoriam от неговите колеги и приятели Крег Калун и Лоик Вакан, публикуван от името на Американската социологическа асоциация (Calhoun, Wacquant).
Трудове [редактиране]
- 1972 Esquisse d'une théorie de la pratique et Trois études d'ethnologie kabyle
- 1979 La distinction: critique sociale du jugement
- 1980 Le Sens pratique /Практическият усет. София: Фигура, 2005 ([София: ЕТ Емил Райков]) (ISBN 954-9985-19-9)
- 1980 Questions de sociologie
- 1982 Ce que parler veut dire: l'économie des échanges linguistiques
- 1984 Homo academicus
- 1987 Choses dites / Казани неща, София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1993 (ISBN 954-07-0316-6)
- 1989 La noblesse d'État: grandes écoles et esprit de corps
- 1992 Les règles de l'art: genèse et structure du champ littéraire / Правилата на изкуството: Генезис и структура на литературното поле, София: 2004 (ISBN 954-9567-16-8)
- 1992 Réponses : pour une anthropologie réflexive / Въведение в рефлексивната антропология, София: Критика и хуманизъм, 1993 (ISBN 954-587-002-8)
- 1994 Raisons pratiques : sur la théorie de l'action / Практическият разум: Върху теорията на дейността, София: Критика и хуманизъм, 1997 (ISBN 954-587-035-4)
- 1997 Méditations pascaliennes / Размишления по Паскал, София: Панорама плюс, 2008 (ISBN 954-859-80-64)
Литература [редактиране]
- Ивайло Знеполски, Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците, София: Дом на науките за човека и обществото (София: ИК Силви арт), 2003.
- Пламен Бочков, Пиер Бурдийо и рефлексивната антропология. Значими имена в антропологията. Лекции по антропология. София: НБУ, 2004, с. 115
- „Пиер Бурдийо“ в сп. Социологически проблеми, тримесечно списание на Института по социология при БАН, XL (2008) 1-2: 111-173 (ISSN 0324-1572)
Външни препратки [редактиране]
- Яни Милчаков, „In memoriam Пиер Бурдийо“, в. „Литературен вестник“, 27 февруари 2002, год. 12, бр. 8.
- „Пиер Бурдийо за символния капитал“, видео
