Пиер Бурдийо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиер Бурдийо
философ
Роден 1 август 1930
Денгуин, Пиренеите, Франция
Починал 23 януари 2002 (71 години)
Париж, Франция
Философия
Школа генетичен структурализъм
Основни интереси Власт, символно насилие, академия, исторически структури, субективни агенти
Основни идеи културен капитал, „поле“, хабитус, рефрексивност, социален капитал, символен капитал, символно насилие
Пиер Бурдийо в Общомедия

Пиер Бурдийо (1 август 1930 - 23 януари 2002) е известен френски социолог.

Биография[редактиране | edit source]

Пиер Бурдийо e роден на 1 август 1930 в градчето Денгуин, Пиренеите, в Югозападна Франция. Баща му е местният пощальон. Бурдийо е блестящ ученик в училище, макар че по същото време е и звезда на отбора по ръгби. По-късно се премества в Париж, където учи в Екол нормал сюпериор (Ecole Normale Superieure), а негов учител е Жак Дерида. По това време Бурдийо се интересува от Мерло-Понти, Хусерл и Хайдегер, привличат го и съчиненията на младия Маркс. Неговата дипломна теза от 1953 е върху философията на Лайбниц.

След успешното дипломиране по философия Бурдийо работи известно време като учител до повикването му в армията. Служи две години в Алжир, където френските войски се сражават с алжирските бунтовници. В периода 1959-1960 Бурдийо чете лекции в университета в град Алжир и същевременно изследва традиционното стопанство и етническата култура на берберите. Завръщайки се от Алжир, Бурдийо споделя: „като философ си казвах, че ми отне твърде дълго време да призная пред себе си, че вече съм антрополог“.

От 1960 Бурдийо отново е в Париж. През 1962 се жени за Мари-Клер Бризар. Учи антропология и социология и чете лекции в университетите в Париж (1960-1962) и Лил (1962-1964). През 1964 се присъединява към факултета по социални науки към Ecole des Hautes Etudes. През 1968 става директор на Центъра по европейска социология, където с група колеги инициира серия изключително успешни изследвания, свързани с културните и социалните различия във френското общество и механизмите на налагане на господство с цел възприемане и легитимиране на доминиращата култура.

Културата и образованието са централни в неговата работа от този период най-вече като примери за потвърждение на по-общата теория за статусните различия и тяхното възпроизводство. Например в „Репродукцията“ (1970) Пиер Бурдийо се опитва да докаже, че френската образователна система е основната причина за културните различия във френското общество. Той загатва и за връзка между символното насилие на педагогическите действия и държавния образователен монопол за легитимиране на психологическото насилие.

През 1975 Пиер Бурдийо основава списание „Actes de la recherche en sciences socials“, където публикува и по-голямата част от важните си съчинения през 70-те и 80-те години на 20 век.

От 1981 заема престижното място на професор по социология в College de France. След 1980 Пиер Бурдийо става един от най-често цитираните френски социални учени. От средата на 90-те години на XX век той все повече се дистанцира от академичната среда и се отдава на публична обществена дейност. Подкрепя работнически стачки, говори пред форуми на домакини, гостува в телевизионни програми, а през 1996 основава публичната компания „Liber“. През 1998 Бурдийо публикува в „Le Monde“ статия, в която сравнява „строгия дискурс“ на неолиберализма с психиатричния дискурс като убежище. Една от последните му монографични публикации е върху мъжкото господство, но едновременно с това пише за неолибералното говорене, за изкуството на Едуар Мане и на Бетовен.

Пиер Бурдийо умира от рак на 24 януари 2002 в болницата „Свети Антоан“ в Париж. Веднага след смъртта му всички големи френски и западноевропейски издания публикуват паметни бележки, интервюта и речи, с което отбелязват широката публична тежест на Бурдийо в западния свят не само като изследовател и интелектуалец. Сред това обилие от материали от и за Бурдийо са голямото му интервю в „New Left Review“ (2002) с писателя Гюнтер Грас по най-злободневни теми от дневния ред на европейските общества, както и забележителният In memoriam от неговите колеги и приятели Крег Калун и Лоик Вакан, публикуван от името на Американската социологическа асоциация (Calhoun, Wacquant).

Трудове[редактиране | edit source]

  • 1972 Esquisse d'une théorie de la pratique et Trois études d'ethnologie kabyle
  • 1979 La distinction: critique sociale du jugement
  • 1980 Le Sens pratique /Практическият усет. София: Фигура, 2005 ([София: ЕТ Емил Райков]) (ISBN 954-9985-19-9)
  • 1980 Questions de sociologie
  • 1982 Ce que parler veut dire: l'économie des échanges linguistiques
  • 1984 Homo academicus
  • 1987 Choses dites / Казани неща, София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1993 (ISBN 954-07-0316-6)
  • 1989 La noblesse d'État: grandes écoles et esprit de corps
  • 1992 Les règles de l'art: genèse et structure du champ littéraire / Правилата на изкуството: Генезис и структура на литературното поле, София: 2004 (ISBN 954-9567-16-8)
  • 1992 Réponses : pour une anthropologie réflexive / Въведение в рефлексивната антропология, София: Критика и хуманизъм, 1993 (ISBN 954-587-002-8)
  • 1994 Raisons pratiques : sur la théorie de l'action / Практическият разум: Върху теорията на дейността, София: Критика и хуманизъм, 1997 (ISBN 954-587-035-4)
  • 1997 Méditations pascaliennes / Размишления по Паскал, София: Панорама плюс, 2008 (ISBN 954-859-80-64)

Литература[редактиране | edit source]

  • Ивайло Знеполски, Вебер и Бурдийо: Подходи към интелектуалците, София: Дом на науките за човека и обществото (София: ИК Силви арт), 2003.
  • Пламен Бочков, Пиер Бурдийо и рефлексивната антропология. Значими имена в антропологията. Лекции по антропология. София: НБУ, 2004, с. 115
  • „Пиер Бурдийо“ в сп. Социологически проблеми, тримесечно списание на Института по социология при БАН, XL (2008) 1-2: 111-173 (ISSN 0324-1572)

Външни препратки[редактиране | edit source]