Готфрид Лайбниц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Готфрид Лайбниц
Gottfried Wilhelm von Leibniz.jpg
Портрет от Кристоф Бернхард Франке, около 1700 г.
германски философ
Роден 1 юли 1646 г.
Лайпциг, Саксония
Починал 14 ноември 1716 г.
(70 г.)
Хановер, Брауншвайг-Люнебург
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на Новото време
Школа Рационализъм
Основни интереси Математика, метафизика, логика, теология
Основни идеи Математически анализ, монади, теодицея, принцип на достатъчното основание, кинетична енергия


Leibnitz signature.svg
Готфрид Лайбниц в Общомедия

Готфрид Вилхелм Лайбниц (на немски: Gottfried Wilhelm Leibniz[1]) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.

Независимо от своя съвременник Исак Нютон Лайбниц развива основите на математическия анализ, като създава и използваната и в наши дни в тази област нотация на Лайбниц. Той е и един от най-продуктивните изобретатели в областта на механичните калкулатори. Опитвайки се да добави възможност за автоматично умножение и деление в калкулатора на Паскал, той за пръв път описва колесните калкулатори[2] и изобретява колелото на Лайбниц, използвано в аритмометъра, първият серийно произвеждан механичен калкулатор. Той допринася и за усъвършенстването на двоичната бройна система, която е в основата на почти всички компютри.

В областта на философията Готфрид Лайбниц е най-известен със своего заключение, че нашата Вселена, в ограничен смисъл, е най-добрата възможна, сред всички, които Бог би могъл да създаде. Наред с Рене Декарт и Барух Спиноза, той е един от тримата най-видни привърженици на рационализма на 17 век. Разсъжденията на Лайбниц са предвестник на съвременната логика и аналитична философия, но в същото време неговата философия е и обърната назад към схоластичната традиция, в която до заключенията се стига чрез прилагане на аргументи, изхождайки от първични принципи или предходни дефиниции, а не от емпирични свидетелства.

Лайбниц има знаителен принос и към физиката и техниката и предусеща някои схващания, придобили популярност дълго след смъртта му, в различни области, като теория на вероятностите, биология, медицина, геология, психология, езикознание и информатика. Той пише и трудове по право, етика, политика, теология, история и филология. Приносите му по тези разнородни теми са разпръснати в множество научни списания, в десетки хиляди писма и в много непубликувани ръкописи. Към 2008 година пълните му съчинения все още не са издадени.[3] Той пише на няколко езика, но най-вече на латински, френски и немски.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Готфрид Лайбниц е роден на 1 юли* 1646 година,[4] към края на Тридесетгодишната война, в Лайпциг, столицата на Саксония. Негови родители са Катарина Шмук, дъщеря на известен местен адвокат, и Фридрих Лайбниц (1597-1652), професор по етика в Лайпцигския университет.[4] Лайбниц има по-малка сестра Анна Катарина, както и брат Йохан Фридрих и сестра Анна Розина от по-ранен брак на баща си.[4] Бащата умира през 1652 година и оставя на шестгодишния си син богатата си лична библиотека. Свободният достъп до книгите му дава възможност още от ранна възраст да се запознае с широк кръг философска и богословска литература, която по това време обикновено се изучава едва в университетските курсове.[5] Повечето от тези книги са на латински и още дванадесетгодишен Лайбниц добре разбира този език. Тринадесетгодишен, той съставя за една сутрин латинско стихотворение в хекзаметри от триста стиха.[6]

На 15 години Лайбниц постъпва в Лайпцигския университет[7] и през декември 1662 година защитава бакалавърска степен по философия. През юни следващата година той защитава своя тезис върху принципа за индивидуализация „Метафизично обсъждане на принципа за индивидуализация“ („Disputatio Metaphysica de Principio Individui“). През февруари 1664 година той получава магистърска степен по философия, а през декември същата година публикува и защитава дисертацията си „Примерни философски въпроси, събрани от правото“ („Specimen Quaestionum Philosophicarum ex Jure collectarum“), в която разглежда теоретичните и педагогически връзки между философията и правото. През септември 1665 година получава и бакалавърска степен по право.

През 1666 година двадесетгодишният Готфрид Лайбниц пише своята първа книга „За изкуството на съчетанията“ („De Arte Combinatoria“), която съдържа хабилитационния му труд по философия[8] като първа част. Следващата му цел е да получи докторска степен по право, което обикновено отнема три години. През 1666 година Лайпцигският университет отхвърля молбата му за докторска защита, вероятно заради ранната му възраст,[9][10] поради което той напуска Лайпциг.[11]

Лайбниц се записва в Алтдорфския университет и малко след това представя там дисертация, по която вероятно е работил още в Лайпциг.[12] Тя е озаглавена „Начално обсъждане на сложни случаи в правото“ („Disputatio Inauguralis De Casibus Perplexis In Jure“). Още през ноември същата година той получава докторска степен по право и лиценз за юридическа практика, след което отхвърля предложение за академична работа в Алтдорфския университет.[13]

При курфюрста на Майнц[редактиране | edit source]

След като напуска Алтдорф, Лайбниц отива в Нюрнберг, където се представя за сведущ алхимик, въпреки че по това време не познава добре тази материя. Впечатлението, което прави на местните алхимици обаче е достаъчно за да се сдобие с поста на платен секретар в тяхната организация[14]. Там той се запознава с Йохан Кристиян фон Бойнебург, известен държавник и дипломат и доскорошен пръв министър на Майнцкото курфюрстство.[15] Фон Бойнебург наема Лайбниц за свой асистент и той прекарва следващите години с него, главно във Франкфурт и Майнц. Фон Бойнебург представя Лайбниц на курфюрста Йохан Филип фон Шьонброн и той му посвещава едно правно есе, след което му е възложена преработката на правния кодекс на курфюрстството.[16] През 1669 година е назначен в Апелативния съд на Майнц, но в същото време остава на служба в дома на Фон Бойнебург дори след неговата смърт през 1672 година, като едва през 1674 година е освободен от вдовицата му.

Фон Бойнебург изиграва важна роля за нарастващата репутация на Лайбниц и неговите писма и записки започват да привличат внимание сред влиятелните политически кръгове в Германия. Не след дълго той се включва в дипломатическата дейност на курфюрстството. Първоначално публикува под полски псевдоним есе, застъпващо се за поставянето на немец начело на Жечпосполита. По-късно той предлага идеята да се отклони вниманието на Франция, доминиращата европейска сила по това време, от Германия, като се насърчи нейната експанзия към Египет, а оттам към Индийския океан. Този план намира известна подкрепа в двора и през 1672 година Лайбниц заминава за Париж,[17] но замисълът скоро става безпредметен, заради започналата Холандска война.

Въпреки неуспеха на дипломатическата си мисия, Готфрид Лайбниц остава в Париж през следващите няколко години. Малко след пристигането си той се запознава с нидерландския физик и математик Кристиан Хюйгенс и осъзнава, че познанията в областта на математиката и физиката са повърхностни. Под напътствията на Хюйгенс той започва да се самообразова в тези науки и не след дълго постига значителни успехи. В Париж той се запознава също с Никола Малбранш и Антоан Арно, водещите френски философи на епохата, и изучава трудовете на Рене Декарт и Блез Паскал, някои от тях непубликувани. Там се сприятелява с германския математик Еренфрид фон Чирнхаус, с когото поддържа кореспонденция до края на живота му. През 1675 година е приет за чуждестранен почетен член на Френската академия на науките.

В началото на 1673 година Лайбниц е включен в дипломатическа мисия на Майнцкото курфюрстство в Лондон.[18] Там той се запознава с Хенри Олденбург и Джон Колинс. Той представя пред Кралското дружество конструиран от него механичен калкулатор, върху който работи още от 1670 година, след което е приет за чуждестранен член на дружеството. Дипломатическата мисия не продължава дълго, тъй като през февруари 1673 година курфюрстът Фон Шьонбрун умира, и Лайбниц се връща в Париж.

Внезапната смърт на двамата му покровители Фон Бойнебург и Фон Шьонбрун през зимата на 1672-1673 година поставя Лайбниц в затруднено положение. След като не успява да намери подходяща служба в Париж или в императорския двор на Хабсбургите, през 1675 година той приема поста на съветник на херцога на Брауншвайг-Люнебург Йохан Фридрих. Въпреки това той забавя заминаването си за Хановер, столицата на херцога, до края на 1676 година.

Междувременно Лайбниц отново посещава за кратко Лондон. Това посещение става повод за последвалия спор между него и Исак Нютон за създаването на математическия анализ, като според някои обвинения в Лондон той е имал достъп до все още непубликувани работи на Нютон.[19] По пътя от Лондон към Хановер Лайбниц спира в Хага, където се среща с откривателя на микроорганизмите Антони ван Левенхук и с философа Бенедикт Спиноза.[20]

В Хановер[редактиране | edit source]

Готфрид Лайбниц пристига в Хановер в края на 1676 година, а през следващата година е назначен за таен съветник по правосъдието, длъжност, която заема до края на живота си. Той служи при трима последователни херцози на Брауншвайг-Люнебург като историк, политически съветник и библиотекар, като пише по различни политически, исторически и богословски въпроси, свързани с династията. В двора той се ползва с покровителството на херцогинята София (1630-1714), нейната дъщеря и бъдеща кралица на Прусия София Шарлоте (1668-1705) и нейната снаха и бъдеща кралица на Великобритания Каролине (1683-1737).

Макар Хановер да е сравнително малък град, встрани от европейския интелектуален живот, по време на престоя на Лайбниц там Хановерската династия придобива голямо значение в европейската политика - през 1692 година херцозите стават наследствени курфюрсти на Свещената Римска империя, а през 1701 година София и нейните наследници са обявени за наследници на британската корона след смъртта на крал Уилям III и кралица Анна. Самият Лайбниц участва, макар и периферно, в дипломатическите преговори, довели то това развитие.

Херцозите на Брауншвайг толерират разностранните научни дейности на Лайбниц, които не са пряко свързани със задълженията му в двора. Той пише по различни въпроси, като математика, логика, физика и философия, като същевременно поддържа активна кореспонденция. Между 1674 и 1677 година той развива системата на математическия анализ, макар че първите му публикации са от 1684 година. През 1682 година той започва да издава научното списание Acta Eruditorum, което му донася значителен престиж в научната общност и в което през следващите десет години излизат основните му математически разработки.

От 1687 до 1690 г. пътува из Германия и Италия, за да издирва архивни материали за Велфите, чиято история му е възложена.

Последни години[редактиране | edit source]

След 1700 г. се задържа главно в Берлин и Виена. Взема участие в създаването на Берлинската академия на науките и е първият неин президент (1700). Съдейства и за създаването на академии в Лайпциг, Виена и Санкт Петербург. През 1711 - 1716 г. се среща няколко пъти с Петър I и работи по проекти за образованието в Русия. Умира на 14 ноември 1716 г. в Хановер, Германия.

Научни приноси[редактиране | edit source]

Лайбниц е изключително многостранен учен. Той съчинява философска монадология, пише върху теологията, философията на езика, систематизирането на архивни материали, историята, механиката, логиката и математиката, както и голям брой рецензии по научни, политически и финансови проблеми. Член е на Лондонското кралско дружество и на Френската академия на науките.

В математиката[редактиране | edit source]

Основните математически постижения на Лайбниц[21] са в областта на математическия анализ и на формализирането на математиката. В лайпцигските "Acta eruditorum" публикува разработеното от него диференциално смятане през 1684 г., а интегралното смятане - през 1686 г. Първата работа съдържа знаците за диференциране, правила за диференциране, твърдения за екстремумите и инфлексните точки. Втората работа съдържа знака за интеграл.

Лайбниц внася в анализа широко употребяваните днес термини: функция, диференциал, диференциално уравнение, алгоритъм, абсциса, ордината и др. Той разработва правилата за диференциране на сума, разлика, произведение, степен, функция от функция, дава дефиниции за екстремни точки и точки на прекъсване, установява взаимно обратния характер на основните операции в анализа — диференцирането и интегрирането. Негова е формулата за многократно диференциране на произведение - формула на Лайбниц. Той дава и правила за диференциране на редица важни трансцендентни функции. Поставя основите на теорията на редовете и на теорията на диференциалните уравнения. До средата на ХХв. доминира мнението, че Лайбниц се е провалил в опитите си да обоснове анализа като смятане с безкрайно малки, 'инфинитезимални', числа. В 1966 г. Робинсън публикува първата книга по нестандартен анализ[22], в която недвусмислено доказва, че подходът е логически издържан и от тогава Лайбниц се признава и като изобретател на този алтернативен вариант на математическия анализ.

Лайбниц има траен интерес към логиката и комбинаториката, но неговите идеи биват оценени едва в края ХIХ в. когато математическата логика се оформя като самостоятелна дисциплина.

За изобретяването на анализа Исак Нютон има доказан приоритет във времето, но Лайбниц го разработва независимо и пръв публикува откритията. Между двамата, и техни поддържници, се разгаря продължителен и не особено смислен спор за авторството.

Във физиката[редактиране | edit source]

Изучава движението. Утвърждава относителността на пространството и уточнява понятието сила. В механиката въвежда понятието жива сила. Формулира принципа за най-малкото действие. Изобретява някои оптични и пневматични механизми. Работи над изобретяването на парна машина.

През 1673 г., след като се запознава с астронома Кристиан Хюйгенс, Лайбниц създава механична сметачна машина, която изпълнява събиране, изваждане, умножение и деление на числа. Машината е демонстрирана във Френската академия на науките и в Лондонското кралско дружество.

Сред другите му изобретения могат да се отбележат: устройство за използване енергията на вятъра при отвеждане на водите от шахти, а също и чертане на поводна лодка.

Във философията[редактиране | edit source]

Като философ Лайбниц е рационалист - стреми се да съгласува всичко рационално във философията преди него със съвременните му научни знания. Стреми се да примири религията и естествознанието, вярата и разума, да издигне науката над границите на националните особености, да изобрети всеобщ език.

Най-обстойно изложение на Философските възгледи на Лайбниц се намира в посмъртно публикуваната негова книга Нови опити над човешкия разум[23]. Той завършва този труд в 1704 г. но по разни съображения се отказва да го публикува. Текстът представлява диалог между Теофил, който представлява автора, и Филалет, който излага възгледите на Джон Лок, следвайки стриктно последователността в която са написани неговите Опити върху човешкия разум. Особена популярност добива репликата на Лайбниц

няма нищо в разума, което по-рано да не е било в сетивата — освен самият разум[24]

Книгата е полемическа и представя (макар често пъти негативно) в контекста на Просвещението, рационална аргументация за зрелите възгледи на Лайбниц. По време на последния си престой във Виена в годините 1712, Лайбниц пише две конспективни изложения на най- последните си възгледи[25], които след смъртта му са публикувани и представят неговото учение за монадите. Тази негова Монадология, както бива наречено учението, не е засегната обаче в по ранните Нови опити.

Лайбниц изтъква, че физическите атоми са реални, но неточни, а математическите точки са нереални; за това той въвежда своите метафизически точки, които нарича монади (единици). Чрез тях той дава монистично и рационално обяснение за всемира. Монадите се характеризират с две способности: възприемчивост и стремеж. Налице е йерархичност в качествата на монадите: най- простите само възприемат, по-сложните са одухотворени, и най- сложните са разумни. Реално монадите не си взаимодействат, но техните възприятия са координирани така, че всичко изглежда сякаш това реално се случва; постигането на това за максимален брой е израз на принципа за съвършенство, а координирането е предустановена хармония. По този начин Лайбниц решава остро дискутирания след картезианството и оказионализма проблем за съотнасянето на нематериалната душа и придаденото ѝ тяло.

Пространството и времето в света на монадите са чисто относителни, възглед който противопоставя Лайбниц на механицистите, следващи Нютон. По този повод в последната година от живота си той води преписка със Самюъл Кларк, която е публикувана след смъртта му и е един от важните източници в познаването на неговата философия. Именно тези негови възгледи по-късно се пренамират, макар и модифицирани, в критическата философия на Имануел Кант.

Съчинения на Лайбниц[редактиране | edit source]

Лаибниц пише изключително много и архивира практически всичко, което е писал. Ръкописното му наследство, все още в непълно издадено, се оценява на 2м3 хартия, изписана двустранно[26]. Приживе, Лайбниц издава една единствена книга, своята Теодицея от 1710[27]. Публикува обаче множество статии из различни периодични издания. Идентифицирани са и негови текстове, излезли без име или дори под чуждо. Важна роля играят хилядите писма[28], които той пише до широк кръг от свои съвременници: в тях той често обяснява или променя постановки, които е предлагал другаде или другимy.

Съчинения на Лайбниц са издавани в множество сборници, като едва в края на 19в. Карл Герхард успява да реализира едно достатъчно представително многотомно издание, цитирано обикновено като GP и GM (философски и математически серии). В началото на 20в започва международно сътрудничество за едно пълно издание, върху което още се работи. За томове достъпни предварително вж. [3]


  • 1666 De Arte Combinatoria (On the Art of Combination). Partially translated in LL §1 and Parkinson (1966).
  • 1671 Hypothesis Physica Nova (New Physical Hypothesis). LL §8.I (part)
  • 1673 Confessio philosophi (A Philosopher's Creed, English translation)
  • 1684 Nova methodus pro maximis et minimis (New Method for maximums and minimums). Translation in Struik, D. J., 1969. A Source Book in Mathematics, 1200–1800. Harvard Uni. Press: 271–81.
  • 1686 Discours de métaphysique, Разсъждение за метафизиката в Трансцендентални Езици на Метафизиката, Благоевград, 2009; Martin and Brown (1988). Jonathan Bennett's translation. AG 35, LL §35, W III.3, WF 1.
  • 1695 Système nouveau de la nature et de la communication des substances, aussi bien que de l’union qu’il y a entre l’âme et le corps. Нова система на природата и общуването между субстанциите, както и на единството между душата и тялото, в списание Philosophia,
  • 1697 De rerum originatione radicali (GP VII 302–308), За коренния произход на нещата, в Cultura Animi, София, Изток-Запад, 2004, с.150
  • 1703 Explication de l'Arithmétique Binaire (GM VII 223). (Explanation of Binary Arithmetic, Lloyd Strickland's translation.)
  • 1710 Théodicée: Theodicy, Farrer, A.M., and Huggard, E.M., trans., 1985 (1952). Open Court. W III.11 (part).
  • 1714 Monadologie: Монадология, в Антология Европейска Философия 17-19вв., София, Наука и Изкуство, 1985, ч.1., с. 275; The Monadology: An Edition for Students, Nicholas Rescher, trans., 1991. Uni. of Pittsburg Press. Jonathan Bennett's translation. Latta's translation. AG 213, LL §67, W III.13, WF 19. French, latin and spanish edition, with facsimil of Leibniz's manuscript.
  • 1765. Nouveaux essais sur l'entendement humain. Completed 1704. Нови опити върху човешкия разум, София, Наука и Изкуство, 1974. New Essays on Human Understanding, Remnant, Peter, and Bennett, Jonathan, trans., 1996. Cambridge Uni. Press. W III.6 (part).

/Посочената година обикновено е годината, през която съчинението е завършено, а не публикувано./

Бележки[редактиране | edit source]

  1. [ˈɡɔtfʁiːt ˈvɪlhɛlm ˈlaɪbnɪts]; името на Лайбниц е било изписвано и като 'Leibnitz', както се среща в немалко френски издания от 18 и 19в; при последния му престой във Виена императорът му дава титлата 'барон' и съответно той добил право да се нарича 'фон Лайбниц' (Freiherr G.W. von Leibniz); документът легитимиращ това право обаче се забавя и след смъртта му видимо не е бил издаден
  2. Smith 1929, с. 173-181.
  3. Baird 2008.
  4. а б в gwleibniz.com 2013.
  5. Mackie 1845, с. 21.
  6. Mackie 1845, с. 22.
  7. Mackie 1845, с. 26.
  8. Направени са няколко копия, съгласно правилата за процедурата, а в 1690 г. е отпечатана без негово съгласие
  9. Jolley 1995, с. 20.
  10. Simmons 2007, с. 143.
  11. Mackie 1845, с. 38.
  12. Mackie 1845, с. 39.
  13. Mackie 1845, с. 40.
  14. Ariew R., G.W. Leibniz, life and works, p.21 in The Cambridge Companion to Leibniz, ed. by N. Jolley, Cambridge University Press, 1994, ISBN 0521365880
  15. Mackie 1845, с. 43.
  16. Mackie 1845, с. 44-45.
  17. Mackie 1845, с. 58-61.
  18. Mackie 1845, с. 69-70.
  19. Hall 2002, с. 44-69.
  20. Mackie 1845, с. 117-118.
  21. Математиката на XVII в., (История на математиката, том 2), Колектив, София: Наука и изкуство. 1975, гл.VIII
  22. Robinson, Abraham (1966), Non-standard analysis, (2nd ed., 1996) Princeton University Press, ISBN 978-0-691-04490-3
  23. Първо издание: Oeuvres philosophiques, latines et françoises, de feu Mr. de Leibnitz, tirées de ses manuscrits, qui se conservent dans la bibliothèque royale à Hanovre, et publiees par Rud. Eric Raspe, Amsterdam et Leipzig, 1765; Akademie Ausgabe (1999) VI.6; превод Нови опити над човешкия разум, София: Наука и Изкуство, 1974
  24. Kн. II, Гл, §2: "Nihil est in intellectu quod non fuerit in sensu excipe: nisi ipse intellectus".
  25. Едното от тях става известно именно като "Монадология", (вж. Монадология, в Антология "Европейска Философия 17-19вв.", София, Наука и Изкуство, 1985, ч.1., с. 275), а другото е известно като Принципи на природата и благодатта; между двете има съществени различия, допълнително усложнявани и от идеи, които Лайбниц е изказал единствено в кореспонденцията си с йезуита Де Бос
  26. Съхранява се в Хановер, в т.н. Лайбниц-архив; възлиза на 150-200 хиляди страници, вж.[1]
  27. Пълното заглавие еEssais de Théodicée sur la bonté de Dieu, la liberté de l'homme et l'origine du mal книгата излиза първоначално без име(Amsterdam: I. Troyel, 1710 ), но две години по-късно се печата с името Leibnitz. Дисертационният труд на Лайбниц (De Arte Combinatoria, 1666) е бил издаден в отделна книжка през 1690 без неговото съгласие; вж. Аkademie Ausgabe (Berlin: Akademie Verlag, 1923), A VI 1, p.163; или Philosophische Schriften (Gerhardt) Bd. IV, S.30;
  28. В 2008 г Юнеско обявява писмата на Лайбниц за световно лултурно наследство; вж.[2]
Цитирани източници
  • ((en)) Baird, Forrest E. и др. From Plato to Derrida. Upper Saddle River, New Jersey, Pearson Prentice Hall, 2008. ISBN 0-13-158591-6.
  • ((en))  Friedrich Leibniz (1597-1652). // gwleibniz.com. gwleibniz.com, 2013. Посетен на 2013-12-30.
  • ((en)) Hall, Alfred Rupert. Philosophers at War: The Quarrel Between Newton and Leibniz. Cambridge, 2002.
  • ((en)) Jolley, Nicholas. The Cambridge Companion to Leibniz. Cambridge University Press, 1995.
  • ((en)) Mackie, John Milton и др. Life of Godfrey William von Leibnitz. Gould, Kendall and Lincoln, 1845.
  • ((en)) Simmons, George. Calculus Gems: Brief Lives and Memorable Mathematics. MAA, 2007.
  • ((en)) Smith, David Eugene. A Source Book in Mathematics. New York and London, McGraw-Hill Book Company, Inc., 1929.


Вижте също[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Gottfried Wilhelm Leibniz“ в Уикипедия на английски (автори).
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Лейбниц, Готфрид Вильгельм“ в Уикипедия на руски (автори).