Джордано Бруно
|
||||||||
Джордано Бруно (Giordano Bruno), известен още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански философ, астроном математики драматург-и който първи отстоява идеята за безкрайността на вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето, като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. За тези свои твърдения той е изгорен жив на клада от италианските власти през 1600 г., след като Римската инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през 19 и 20 век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Израстване
Джордано (роден като Филипо) Бруно е роден в Нола (в Кампания, след това част от Кралство Неапол) през 1548 г. На 17-годишна възраст постъпва в Доминиканския манастир, където става монах. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го заклеймяват като магьосник. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои научни теории в противоречие с църковните догми.
В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Плантоновата теория) и „Изкуството на паметта“.
Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.
[редактиране] Години на пътешествия
През април 1583 г. той отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 г. отново се завръща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.
[редактиране] Смърт
Заловен е от римската църква и е предаден на Инквизицията. Поради своите еретични и опасни за църквата теории и учения на 17 февруари 1600 е изгорен на клада от папата на Кампо дей Фиори.
[редактиране] Основни идеи
За Бруно вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:
- метафизична единица - монадата е най-малката субстанция на света;
- физична единица - монадата е атом т.е. най-малкото и неделимо тяло;
- математическа единица - тя се приема като точка;
Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен живот.
[редактиране] Основни съчинения
- „Пир върху пепел“
- „За безмерното“
- „За песента на Цирцея“
- „За триумфиращото животно“
Драматургически творби:
*Комедията "Светилникът" *"Героичният ентусиазъм"
[редактиране] Външни препратки