Джордано Бруно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джордано Бруно
италиански философ и астроном
Джордано Бруно 
Роден: 1548
Нола, близо до Неапол, дн. Италия
Починал: 17 февруари 1600 г.
Рим, дн. Италия

Джордано Бруно (Giordano Bruno), известен още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. За тези свои твърдения той е изгорен жив на клада от италианските власти през 1600 г., след като Римската инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука.

История[редактиране | edit source]

Израстване[редактиране | edit source]

Джордано (роден като Филипо) Бруно е роден в НолаКампания, след това част от Кралство Неапол) през 1548 г. На 17-годишна възраст постъпва в Доминиканския манастир, където става монах. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го заклеймяват като магьосник. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои научни теории в противоречие с църковните догми.

В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „Изкуството на паметта“.

Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.

Години на пътешествия[редактиране | edit source]

През април 1583 г. той отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 г. отново се завръща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.

Смърт[редактиране | edit source]

Процесът срещу Джордано Бруно в Рим

Заловен е от римската църква и е предаден на Инквизицията. Поради своите еретични и опасни за църквата теории и учения на 17 февруари 1600 е изгорен на клада от папата на Кампо дей Фиори.

Основни идеи[редактиране | edit source]

За Бруно вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:

  • метафизична единица - монадата е най-малката субстанция на света;
  • физична единица - монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
  • математическа единица - тя се приема като точка;

Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен живот.

Основни съчинения[редактиране | edit source]

  • "Пир върху пепел"
  • "За безмерното"
  • "За песента на Цирцея"
  • "За триумфиращото животно"

Драматургически творби[редактиране | edit source]

  • Комедията "Светилникът"
  • "Героичният ентусиазъм"

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Джордано Бруно в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)