Оксфордски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оксфордски университет
Universitas Oxoniensis
Девиз Dominus Illuminatio Mea (Господ е моята светлина)
Основаване 1167
Вид Публичен
Канцлер Крис Патън
Студенти 17 000
Местоположение Оксфорд, Англия
Уебсайт http://www.ox.ac.uk/
OUCOAcolourCopyrightKaihsuTai.png
Оксфордски университет в Общомедия
Колеж Christ Church

Оксфордският университет (на английски: University of Oxford), или само Оксфорд, е най-старият университет във Великобритания, основан в град Оксфорд през 1167 година.

Днес той е сред най-уважаваните и най-добрите британски висши училища, особено в областта на историческите и политическите науки. Поради качеството на британските университети е челно място в Европа. Член е на университетското обединение Europaeum.

Класиране[редактиране | edit source]

В класацията на университетите във Великобритания (на такива източници като в. "Таймс" и в. "Файненшъл Таймс") Оксфорд заема 1-во, 2-ро или 3-то място в последните няколко десетилетия, заедно с Кеймбриджкия университет и Импириъл Колидж:

Класиране на Оксфордския университет в Обединеното кралство

  2009 2008 2007 2006 2005
Times Good University Guide 1ви 1ви 2ри   3ти
Guardian University Guide 1ви 1ви   2ри 1ви
Sunday Times University Guide 1ви 2ри   2ри 2ри
Daily Telegraph 1ви   2ри    

Прием[редактиране | edit source]

Като едно от най-престижните учебни заведения в Европа и в света, Оксфорд има и един от най-селективните и с голяма конкуренция приеми за места. Системата за избор се състои от интервюиране на кандидатите в колежа, който са посочили за следване, от техни потенциални ръководители по избраната специалност. Кандидатите са длъжни да ползват Британската система UCAS за подаване на документи към университета: доказване на изпитни оценки, лично изявление, описание на предприети извънучебни занимания и лични данни.

Поради факта, че повече от половината приети от Оксфордския Университет британски кандидат-студенти са получили средното си образование в частния учебен сектор, и че приемът на ученици от сферата на стандартното общо образование остава сравнително нисък, университетът е често предмет на остра критика и обвинения в елитарност. Един от главните аргументи срещу това е, че поради природата на Британската учебна система болшинството най-интелигентни и успяващи ученици учат в частни училища, което обяснява защо тези заведения са главният източник на кандидати за елитните университети като Оксфордския и Кеймбриджския.

Структура[редактиране | edit source]

Университетът е организиран на 2 нива — колежно и факултетно/катедрено. Това може да е малко объркващо, защото на практика университетът представлява федерация на колежите, които са самоуправляващи се единици, с обща централна администрация начело с вице-канцлер. Академичните факултети са част от тази структура и са също централни, те не са част от никой колеж. Факултетите осъществяват научната дейност, предоставят необходимата материална база за обучение и изследвания, организират лекции и семинари и определят програмите и насоките за обучение на студентите. Членовете на един академичен факултет са разпръснати сред колежите; макар и дадени колежи да са по-силни в някои дисциплини (например Нъфилд колидж е център за социални науки), те са по-скоро изключение, тъй като повечето колежи представляват пъстра смесица от преподаватели и студенти от различни дисциплини. Материалната база като например библиотеките се предоставя на всички нива: от централния университет - Бодлианската библиотека, от факултетите (например библиотеката на факултета по английски) и от колежите - всеки от тях поддържа мултидисциплинарна библиотека за ползване от членовете му.

Колежите (различни по-размер) в Оксфорд са над 40 и са местата, в които се организира обучението, протича студентският живот и където студентите живеят през по-голямата част от следването си. Благодарение на колежите, студентите могат да ползват обучение, близко до индивидуалното - при тази система упражнения се провеждат в присъствието на няколко (често 1-2) студенти и един преподавател. С тази система се свързва в значителна степен успехът на обучението и тя е уникална за Оксфорд и Кеймбридж (наричани понякога заедно Оксбридж) в Обединеното кралство.

Такава система е много скъпа и в контекста на намалено държавно дотиране на образованието поддържането ѝ изисква набиране на все повече частни и спонсорски средства.

Колежи (в скоби - година на основаване)[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Преподаватели
Студенти и докторанти

Вижте още[редактиране | edit source]

Жезъл[редактиране | edit source]

На 24 май 1936 г., на празника на Св. Св. Кирил и Методий, председателят на Балканския комитет сър Едуард Бойл осъществява уникална външнополитическа инициатива. С одобрението на ръководството на Оксфордския университет и в присъствието на представители на българските официални институции той връчва на ректора на Софийския университет акад. Михаил Арнаудов точно копие на близо двестагодишния оксфордски жезъл като символ на академичната власт. Жестът е израз на признание на порасналия международен престиж на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ [1].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Софийски университет, История, Символи на Университета , Ректорският жезъл http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/simvoli_na_universiteta/rektorski_insignii/rektorskiyat_zhez_l

Външни връзки[редактиране | edit source]