Джон Мейджър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джон Мейджър
британски политик
Джон Мейджър 
Роден: 29 март 1943
Карсхалтън, Съри, Англия

Сър Джон Мейджър (на английски език - John Major) е британски политик, бивш министър-председател на Обединеното кралство и лидер на Консервативната партия в периода от 1990 до 1997 година. Докато е начело на Великобритания, светът преминава през историческия период, обхващащ прехода след Студената война.

Преди да стане министър-председател, Мейджър е част от кабинета на Маргарет Тачър, като е бил секретар на външните работи и канцлер на хазната (финансов министър). В този смисъл, той е един от малкото хора, които са заемали три от общо четирите големи ръководни постове в държавата, с изключение на позицията на вътрешния министър.

Биография[редактиране | edit source]

Джон Мейджър и президентът на САЩ — Джордж Хърбърт Уокър Буш, правят съвместно изявление, 7 юни 1992, Кемп Дейвид, САЩ.

Джон Мейджър е роден в Каршалтън, графство Съри, на 29 март 1943 година, като син на Том Паскал Хъбърт Мейджър Боул, бивш мюзик-хол музикант. Той е кръстен Джон Рой Мейджър, но на неговия акт за раждане е написано само името Джон. Той използва средното си име Рой до началото на 80-те години на ХХ век[1].

Учи в местно началното училище, а по-късно (1954) учи в гимназия „Rutlish“, където не блести особено като ученик. През 50-те години бизнесът на баща му с градински орнаменти запада и семейството е принудено да се премести в Брикстън през 1955 година. Той гледа за първи път дебат като зрител в Камарата на общините през 1956 година. Завършва средно образование на 16 години, през 1959 г., с три сертификата „О-ниво“ (на английски: O-level, съкратено от Ordinary level): история, английски език и английска литература. По-късно придобива още три сертификата: британска конституция, математика и икономика. Първата му работа е като чиновник в застрахователната брокерска фирма „Pratt & Sons“ през 1959 година. Не харесвайки тази си работа, Мейджър напуска и за известно време помага на баща си в бизнеса с градински орнаменти на брат си. По това време той се присъединява към младите консерватори в Брикстън.

След известен период в който е безработен, той започва да работи в London Electricity Board (където за кратко работи и неговият наследник на премиерския стол - Тони Блеър) през 1963 г., преди да се реши да завърши курс по банкиране. Той започва работа в „Standard Chartered Bank“ през месец май 1965 г., като в следващите години расте бързо в кариерата и е изпратен от банката на работа в Нигерия, където през 1967 г., за малко да загине в тежка автомобилна катастрофа.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Мейджър проявява интерес към политиката от най-ранна възраст. Окуражен от колегата си консерватор Дерек Стоун, той започна да прави политически изказвания на пазара в Брикстън. На 21 годишна възраст, през 1964 година е кандидат за член на градския съвет на лондонския квартал Ламбет.

Той е кандидат за член на Парламента, на изборите за парламент през 1974 г., но не успява да спечели. През ноември 1976 година, той е избран от консерваторите в Хънтингдън за кандидат през 1979 г., и става член на парламента на общите избори през 1983, като е преизбиран през 1987, 1992 и 1997 година.

Бил е парламентарен секретар от 1981 г., асистент на парламентарния секретар 1983 година. През 1985 година става помощник-държавен секретар по социалното осигуряване, а от 1986 година и министър в същото ведомство.

През 1987 година става заместник министър на финансите, а през 1989 година неочаквано е назначен за министър на външните работи, въпреки липсата на дипломатически опит. заема тази длъжност само три месеца, преди да стане министър на финансите. На тази длъжност успява да внесе в парламента само един бюджет — през пролетта на 1990 година.

Есента на 1990 година в консервативната партия, под натиска на вътрешната опозиция на Маргарет Тачър, са проведени избори за лидер на партията. Тачър губи в първия тур и се отказва от участие във втория. Тогава Мейджър решава да приеме предложението за участие в изборите и ги спечелва. На следващия ден, 27 ноември 1990 г., той е назначен за премиер министър на Великобритания.

Премиер на Великобритания[редактиране | edit source]

Война в Персийския залив 1990-1991[редактиране | edit source]

Мейджър заема поста премиер-министър малко преди началото на Войната в Персийския залив. Той изиграва една от главните роли в тази война. В частност, именно той убеждава американския президент Джордж Буш-старши, да обяви територията на Кюрдистан в зона забранена за полети на иракската авиация. Тази постъпка помага да бъдат защитени кюрдите и мюсюлманите-шиити от преследвания от страна на режима на Садам Хюсейн.

Черната сряда[редактиране | edit source]

Мейджър в одеждите на рицар на Ордена на жартиерата.

В първата година от управлението на Мейджър, световната икономика преживява спад, първи признаци за което се проявяват още по време на управлението на Тачър. От тази криза икономиката на Великобритания се оказва в нелеко положение. Очаква се след това, че на общите избори през 1992 година, консервативната партия, оглавена от Мейджър, скоро ще загуби от лейбъристската партия, начело на която стои Нейл Кинок.

Пет месеца след началото на втория му мандат, се разразява финансова криза, която остава в историята с наименованието — „Черната сряда“. Кризата е провокирана от колосални финансови спекулации, проведени от няколко известни бизнесмени (най-известния от които е Джордж Сорос), които се възползват от противоречията в европейската валутна система, и предизвикват рязко падане на курса на британската лира. Правителството на Великобритания е принудено да премине към девалвация на националната валута и да излезе от европейската валутна система (ERM).

Мейджър признава, че в този период е бил много близко до подаване на оставка, и даже написва писмо с молба за приемане на отставката си до кралицата, но така и не го изпраща.[2]. От друга страна, министъра на финансите Норман Ламонт (28 ноември 199027 май 1993), говори че Мейджър е бил напълно спокоен в тези дни. В своята автобиография Ламонт последователно критикува Мейджър за неговата неспособност да приеме твърдо решение и за неговия отказ да извади британската лира от европейската валютна система в самото начало на кризата. По мнение на Ламонт, поради тази причина милиарди лири стерлинги са били похарчени в безплодни опити да се удържи курса на лирата в необходимите граници.

В течение на 7 месеца след „Черната сряда“ Мейджър съхранява състава на своето правителство непроменен, но по-късно изхождайки от политическа целесъобразност, предлага на Ламонт да освободи поста (Ламонт вече е станал много непопулярен сред обществеността), и да приеме друга правителствена длъжност (министър на околната среда). Оскърбен Ламонт подава оставка, а неговия пост е зает от Кенет Кларк.

Личен живот[редактиране | edit source]

Мейджър се жени за Норма Джонсън на 3 октомври 1970 година — учителка и член на младите консерватори. Двамата имат две деца: Джеймс и Елизабет.

Семейството притежава вила в Северен Норфолк, близо до Уейборн, която денонощно е под наблюдението на полицията[3]. Мейджър е сътрудник на Института за банкери.

Мейджър има по-голям брат — Тери, който умира през 2007 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. John Major. // History and Tour. 10 Downing Street. Посетен на 2008-10-31.
  2. Major was ready to quit over Black Wednesday. // вестник „Дейли Телеграф“. 10 февруари 2005. Посетен на 2006-09-17.
  3. Profile at pm.gov.uk
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Маргарет Тачър Лидер на Консервативната партия (1990 – 1997) Уилям Хейг