Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

(пренасочване от Обединено кралство)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата. За острова вижте Великобритания (остров). За други значения вижте Великобритания (пояснение).

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
United Kingdom of Great Britain
and Northern Ireland(1)
Знаме на Великобритания Герб на Великобритания
(знаме) (герб)
Девиз: Dieu et mon droit
Бог и моето право!
Местоположение на Великобритания
Официален език де факто - английски(2)
Столица Лондон
51°30′ с.ш. 0°7′ з.д.
Най-голям град Лондон
Кралица Елизабет II
Министър-председател Гордън Браун
Площ
- oбщо
на 79-то място
244 820 км2
Население
- oбщо (2007)
- гъстота
на 22-ро място
60 587 300
246 д/км2
БВП
- общо (2007)
- на човек
на 5-то място
2, 772 млрд $
45 575 $
Валута британска лира (£) (GBP)
Часова зона
- Лятно часово време
GMT (UTC)
- BST (UTC+1)
Независимост
образувана
1 януари 1801
Национален химн Бог да пази Кралицата
Интернет домейн .uk(3)
Телефонен код +44
(1): Тъй като в Обединеното кралство на национално ниво няма официален език, освен на английски названието на страната се изписва още на:
уелски: Teyrnas Unedig Prydain Fawr a Gogledd Iwerddon; шотландски келтски: Rìoghachd Aonaichte Bhreatainn Mhòir agus Èireann a Tuath; ирландски: Ríocht Aontaithe na Breataine Móire agus Thuaisceart Éireann; шотландски: Unitit Kinrick o Graet Breetain an Northren Irland; корнуолски: Rywvaneth Unys Breten Veur ha Kledhbarth Iwerdhon.
(2): На регионално ниво официално признати са: уелски, шотландски келтски език, корнуолски, шотландски, ирландски, ълстърски шотландски.
(3): Съвместно с Европейския съюз ползва .eu
Въпреки че по ISO 3166-1 съкращението е GB, домейнът .gb в момента не се използва.

Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, съкр. форма Обединеното кралство (на английски: The United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland; съкр. форма United Kingdom, UK или Britain), е островна държава в Западна Европа. То се състои от четири историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.

Понякога държавата бива наричана погрешно Англия. Великобритания е името на най-големия от британските острови, на който се намират Англия, Уелс и Шотландия, но без Северна Ирландия. В българския и някои други езици (напр. италиански) името Великобритания може да се използва както за острова, така и за Обединеното кралство като по-кратка форма. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната древна римска провинция.

Обединеното кралство включва и 5100 по-малки острова, т.нар. британски острови, които образуват най-големият архипелаг на континента. Някои от най-големите острови, които са владение на Обединеното кралство, са - Ман, Уайт, Енгълси, (като юридически о-в Ман не е част от Обединеното кралство, но на практика е под опеката ѝ). Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетлъндски и Хебридски острови. На изток от Великобритания се намира Северно море, като в плитчината Догер банк има големи залежи на нефт и природен газ, както и много риба. Западните брегове се мият от Атлантическия океан.

Проливът Ла Манш (на френски: La Manche - „ръкав“) е връзката на Обединеното кралство с континентална Европа. Ширината на този пролив, наричан от британците Дъ Инглиш Ченъл (на английски: The English Channel - „Английският канал“) е 220 км, а в най-тясната си точка Па дьо Кале (от френски Pas de Calais - „стъпка от Кале“, на английски Strait of Dover - „Проливът на Доувер“) е 32 км.

Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в тази държава не е отдалечена на повече от 120 км от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан. Движението на автомобилите е ляво, т.е. обратно на повечето страни в Европа. В близкото минало паричната единица „паунд стърлинг“ се деляла на 20 шилинга, един шилинг — на 12 пени, 1 пени — 4 фартинга, а 1 гвинея била равна на 21 шилинга. До 15 февруари 1971 г. (когато става официалното преминаване към десетична валута, т.нар. „децимализация“) за паричните единици паунд, шилинг и пени се използват съответно съкратените обозначения £, s и d (от латинските имена на паричните единици: £ – libra, s – solidus, d – denarius), а след това е запазен знакът £ и се въвежда p за „новото пени“ (5p = 1s = 12d). Британците използват специфични мерки за течности: един галон е 4,5 литра, един фунт = 408,5 g, а една миля се равнява на 1609 м. Използват се и единиците ярд, който е равен на 3 фута или 36 инча. Един фут е равен на 30,48 сантиметра, а един инч — на 2,54 см.

Съдържание

[редактиране] История

История на Англия
Знаме на Англия
Trilith Stonehenge.jpg Праисторическа Британия (до 43 г.сл.Хр.)
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска Британия (43-410)
Sutton.Hoo.Helmet.RobRoy.jpg Англо-саксонски период (410-1066)
Henry II Arms.svg Англо-нормандски период (1066-1154)
England COA.svg Династия Плантагенет (1154-1485)
Lancashire rose.svg Династия Ланкастър (1399-1417)
Yorkshire rose.svg Династия Йорк (1461-1485)
Tudor rose.svg Династия Тюдор (1485-1603)
England Arms 1603.svg Династия Стюарт (1603-1642)
Commonwealth Arms.svg Протекторат и Английска република (1642-1660)
Charles II of England.jpeg Реставрация (1660-1688)
The Seven Bishops committed to the Tower in 1688 from NPG.jpg Славната революция (1688-1707)
UK Arms 1714.svg Кралство Великобритания (1707-1837)
Coat of arms of the United Kingdom.svg Викторианска епоха (1837-1922)
Blason Elizabeth Alexandra Mary du Royaume-Uni.svg Обединено кралство Великобритания
и Северна Ирландия
(1922-)
Пощенска марка от Британска Източна Африка с лика на кралица Виктория, 1896

Докато до XV век Великобритания е в периферията на тогавашния познат свят, в епохата на Великите географски открития тя става техен изходен пункт. Буржоазната революция я превръща в първата капиталистическа и индустриална държава, като тя става първа по мощ в света и има най-голям флот, въпреки близостта си с такива сили като Франция, Германия, Португалия, Холандия и Испания. След нормандското нашествие от 1066 г. нито един международен военен конфликт не се води на територията ѝ.

Великобритания 1945-2005

Наред с Франция, СССР и САЩ, Великобртитания е една от основните сили довели до победа на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война. Основна заслуга за това има и У. Чърчил (1940-1945). На проведените през 1945 парламентарни избори Консервативната партия залага основно на неговия голям авторитет за да си осигури победата. Изненадващо за всички обаче, победител е Лейбъристката партия, която съставя едноцветно правителство начело с Клемент Атли. В програмата на правителството се включва-широка национализация на основните отрасли на английското стопанство - на Националната банка, на въгледобива и т.н. Освен това са декларирани и редица реформи в здравеопазването и социалното осигуряане - безплатна медицинска помощ, безплатни лекарства и др. Реформите на Атли в никакъв случай не са в разрез с основите на демократичното управление, защото национализацията засяга само 20 на сто от собствеността от т. нар. структуроопределящи отрасли, докато 80 на сто остават частна собственост. През 1947г. Лейбъристкото правителство е принудено да приложи т. нар. политика на "затягане на коланите", която води до свиване на бюджетната сфера и до откритото недоволство на левите лейбъристи. Тогава се стига и до най-голямата в английската история докерска стачка, в резултат на която са затворени всички национални пристанища. Обявено е извънредно положение и в крайна сметка правителството е принудено да се съгласи с исканията на стачкуващите. Известно разведряване в икономиката носи и финансовата помощ от страна на САЩ по "плана Маршал" на стойност над 1,5 млрд. долара. Това обаче не се оказва достатъчно за да се избегнат непрестанните финансови трусове и така през 1949г. се стига го девалвация на британската лира и до остри критики от страна на консерваторите. Към средата на 1951г. става ясно, че Лейбъристката партия едва ли ще стигне до втори мандат. За това благоприятства и въведената през 1947г. Купонна система, която все още е в сила, а и отношенията със САЩ се влошават и те спират финансовата помощ. В проведените нови парламентарни избори (1951г.), Чърчил получава вазможност не само за реванш за загубата си от 1945г., но и поставя началото на т. нар. "ера на консерваторите" продължила 13 години. Първите му действия са реприватизация на металургичната промишленост и транспорта, както и продължаването на социалните реформи на лейбъристите. До оттеглянето на Чърчил от власт през 1955г. поради здравословни проблеми, са налице три основни промени - Англия открива ядреното оръжие и острова се превръща в една от трите световни сили. Това е и причината за "затопляне" на отношенията между нея и САЩ, което пък води и до принципно споразумение за разполагането на американски военни части на британска територия. Премахната е и купонната система. Премиерският пост след Чърчил е зает от дотогавашния министър на външните работи А.Идън, който обаче скоро подава оставка заради заетата от него позиция и предприетите деиствия през 1956г., когато Египет национализира Суецкия канал. Това според Идън е в разрез с английските интереси в Близкия Изток и изисква намеса.

[редактиране] Държавно устройство

Парламентът на Обединеното кралство е символ на британската държавност

Обединеното кралство е конституционна монархияпарламентарно кралство. Престолът се наследява от първородния принц или принцеса. От 1952 г. на трона е Кралица Елизабет II. Неин наследник е уелският принц Чарлз. Официалният титул на кралицата е: „Елизабет II по божия милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички други кралства и територии, глава на британската общност, защитник на Вярата.“

Парламентът се състои от две камари — на лордовете и на общините. Главна политическа фигура е министър-председателят. Британският парламент, който води началото си от средата на 13 век, е едно от най-старите представителни събрания в света. Още от 14 век парламентарното управление на страната се осъществява от двукамарна палата. Камарата на лордовете (горната) и Камарата на общините (долната) заседават отделно и са конституирани на напълно различни принципи. Камара на лордовете се състои от 500 пожизнени перове, 92 техни наследници и 26 висши духовници. Камарата на общините има 659 места. Членовете на долната камара се избират на избори и имат 5 годишен мандат, освен ако парламентът не се разпусне предсрочно. Когато се говори за парламента като за законодателен орган, се имат предвид както двете камари, така и монархът, защото само тяхното единство образува в правов смисъл онова, което се нарича парламент. Правителството се отчита само пред Камарата на общините, която осъществява и парламентарния контрол над държавните финанси. Особеността на британския парламент е, че функционира в уникалните условия на липсата на писана конституция. Някои от правилата от организирането и функционирането му се съдържат в "обичайните" закони на страната (те са много малко), други - в неписаните норми (актове) на конституцията, конвенционалните съглашения. Реалното функциониране на целия британски парламент се основата на двупартийната система в кралството. Тя определя цялата организация на избирателния процес - от издигането на кандидатите и делението на страната на избирателни окръзи до начина на пресмятане на гласовете на избирателите.

[редактиране] Административно деление

Обединеното кралство се дели на 4 историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Англия и Уелс образуват Англия и Уелс по юридически причини.

[редактиране] География

Нива с рапица край Кеймбридж

Пенинските планини са гръбнака на Великобритания. Чевиотските планини са ниски, но богати на полезни изкопаеми. В Грампиенските планини се намира най-високата точка на държавата, връх Бен Невис (1343 м). Климатът е океански — влажен и мек, с малки температурни разлики. Много често вали, като средногодишните валежи са около 600–630 мм.

[редактиране] Стопанство

Изглед от Лондон
Хлебарница

Английската буржоазна революция (1642–1649 г.) допринася за ранното развитие на капитализма. Великобритания е родина на капиталистическия строй и дълго време е най-голямата колониална, търговска, морска, финансова, индустриална и военна сила в света.

Днес Великобритания е между седемте най-развити капиталистически страни в света. Докато през 1970 г. е давала 7,1% от промишленото производство на капиталистическия свят, през 1998 г. този дял е спаднал под 6%. През периода 1966–1970 промишленото производство на Великобритания нараства едва с 9%. В застой са много от отраслите — стоманолеярната, корабостроителната, текстилната, автомобилната промишленост. Съкратени са 25% от работниците. Безработните са над 3 млн. души (13% от трудоспособното население).

Между старите промишлени отрасли са каменовъглената, корабостроителната промишленост, металургията, машиностроенето и металообработването. Нови отрасли са автомобилната промишленост, самолетостроенето, електрониката, електротехниката. Дълго време въглищата са главен енергетичен и топлинен източник в страната. До 1910 г. Обединеното кралство господства на световния пазар с износ на въглища. Над 60% от електроенергията се произвежда в ТЕЦ, разположени във въгледобивните и потребителските райони. Делът на ВЕЦ е ограничен. Изградени са 30 атомни енергоблока, произвеждащи над 15% от електроенергията на страната. АЕЦ „Уилф“ е една от най-големите в света. През 1996 г. са произведени 330 млрд. кВтч електроенергия.

По време на Втората световна война, когато Обединеното кралство е блокирано от немските подводници и трябва да се самозадоволява с продоволствие, започва да се обръща по-голямо внимание на селското стопанство, макар че Дания и Холандия продължават да бъдат „селските ферми на островното кралство“.

Модерна газова ТЕЦ

Селското стопанство, в което е заето 1,6% от трудоспособното население, осигурява 3/4 от потребностите на страната от селскостопанска продукция.

Главен подотрасъл е животновъдството, на което се падат 70% от обема на селскостопанското производство. За неговото развитие съществуват много благоприятни условия — естествени пасища и ливади, фуражни култури и пр.

Във Великобритания е налице концентрация на капитала. Едва 1% от собствениците владеят 43% от богатствата на страната, 8% от населението прислугва на богатите, около 100 компании произвеждат 50% от промишлената продукция и само 1% от притежателите получават 50% от доходите.

Брутният национален продукт на страната през 1996 г. възлиза на 1097 млн. долара (по 18 700 на глава), като така се нарежда на четвърто място в Европейския съюз след Германия, Франция и Италия.

[редактиране] Население

Най-вече се говори на английски, като другите езици, които се използват, са уелски, келтски („гелик“ - gaelic), ирландски и множество шотландски диалекти. Някои новодошли имигранти от други част на Британската общност говорят други езици, като например урду.

Населението на Великобритания приблизително е 60 млн.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Обединеното кралство
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.


[редактиране] Вижте също

[редактиране] Външни връзки

На други езици