Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Вижте пояснителната страница за други значения на Великобритания.
| Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland(1) |
|||||
|
|||||
| Девиз: Dieu et mon droit Бог и моето право! |
|||||
 |
|||||
| География и население | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Площ | 244 820 km² (на 79-то място) |
||||
| Столица | Лондон |
||||
| Най-голям град | Лондон | ||||
| Официален език | де факто — английски(2) | ||||
| Население (пребр., 2007) | 62 041 708 (на 22-ро място) |
||||
| Гъстота на нас. | 246 д./km² | ||||
| Управление | |||||
| Кралица | Елизабет II | ||||
| Министър-председател | Дейвид Камерън | ||||
| История | |||||
| Независимост
Образувана на
|
1 май 1707 1 януари 1801 6 декември 1921 |
||||
| Икономика | |||||
| БВП (ППС, 2007) | 2 772 трлн $ (на 5-то място) |
||||
| БВП на човек (ППС) | 45 575 $ | ||||
| Валута | британски паунд (£) (GBP) | ||||
| Други данни | |||||
| Часова зона | GMT (UTC) | ||||
| Интернет домейн | .uk(3) | ||||
| Телефонен код | 44 | ||||
| (1): Тъй като в Обединеното кралство на национално ниво няма официален език, освен на английски названието на страната се изписва още на: уелски: Teyrnas Unedig Prydain Fawr a Gogledd Iwerddon; шотландски келтски: Rìoghachd Aonaichte Bhreatainn Mhòir agus Èireann a Tuath; ирландски: Ríocht Aontaithe na Breataine Móire agus Thuaisceart Éireann; шотландски: Unitit Kinrick o Graet Breetain an Northren Irland; корнуолски: Rywvaneth Unys Breten Veur ha Kledhbarth Iwerdhon. (2): На регионално ниво официално признати са: уелски, шотландски келтски език, корнуолски, шотландски, ирландски, ълстърски шотландски. (3): Съвместно с Европейския съюз ползва .eu Въпреки че по ISO 3166-1 съкращението е GB, домейнът .gb в момента не се използва. |
|||||
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, съкр. форма Обединеното кралство или Великобритания (на английски: The United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland; съкр. форма United Kingdom, UK или Britain), е островна държава в Западна Европа. То се състои от четири историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия.
Понякога държавата бива наричана погрешно Англия. Великобритания е името на най-големия от британските острови, на който се намират Англия, Уелс и Шотландия, но без Северна Ирландия. В българския и някои други езици (напр. италиански) името Великобритания може да се използва както за острова, така и за Обединеното кралство като по-кратка форма. Друга кратка форма е името Британия, което произлиза от едноименната древна римска провинция.
Обединеното кралство включва и 5100 по-малки острова, т. нар. британски острови, които образуват най-големия архипелаг на континента. Някои от най-големите острови са коронни владения на Обединеното кралство: Ман, Гърнси и Джърси и на практика са под опеката му. Големите островни групи са Нормандски, Оркнейски, Шетландски и Хебридски острови. На изток от Великобритания се намира Северно море, като в плитчината Догер банк има големи залежи на нефт и природен газ, както и много риба. Западните брегове се мият от Атлантическия океан.
Проливът Ла Манш („ръкав“ на френски: La Manche) отделя Обединеното кралство от континентална Европа. Ширината на този пролив, наричан от британците „Дъ Инглиш Ченъл“ („Английският канал“ на английски: The English Channel) е 220 км, а в най-тясната му точка „Па дьо Кале“ (от френски Pas de Calais — „стъпка от Кале“, на английски Strait of Dover — „Проливът на Доувър“) е 32 км.
Обединеното кралство е типична морска страна. Нито една точка в тази държава не е отдалечена на повече от 120 км от морето или океана. През Лондон преминава Гринуичкият меридиан. Движението на автомобилите е ляво, т. е. обратно на повечето страни в Европа. В близкото минало паричната единица „паунд стърлинг“ се деляла на 20 шилинга, един шилинг — на 12 пени, 1 пени — 4 фартинга, а 1 гвинея била равна на 21 шилинга. До 15 февруари 1971 г. (когато става официалното преминаване към десетична валута, т. нар. „децимализация“) за паричните единици паунд, шилинг и пени се използват съответно съкратените обозначения £, s и d (от латинските имена на паричните единици: £ — libra, s — solidus, d — denarius), а след това е запазен знакът £ и се въвежда p за „новото пени“ (5p = 1s = 12d). Британците използват специфични мерки за течности: един галон е 4,5 литра, един фунт = 408,5 g, а една миля се равнява на 1609 м. Използват се и единиците ярд, който е равен на 3 фута или 36 инча. Един фут е равен на 30,48 сантиметра, а един инч — на 2,54 см.
Съдържание |
География [редактиране]
Основна статия: Разположение и площ [редактиране]
Обединеното кралство има площ около 243 610 km²[1] и заема основната част от Британските острови, архипелаг, разположен на северозапад от континента Европа. То включва остров Великобритания, североизточната част на остров Ирландия и множество по-малки острови, сред които Хебридските, Оркнейските и Шетландските острови.
Обединеното кралство граничи по суша само с Република Ирландия (дължина на границата — 360 km), която заема южната част от остров Ирландия.[1] На север страната има излаз към северната част на Атлантическия океан, а на изток — към свързаното с него Северно море. Южно от нея е протокът Ла Манш, който я отделя от континента и в най-тясната си част има ширина 35 km.[1] На югозапад граничи с Келтско море, а между островите Великобритания и Ирландия се намира Ирландско море.
Релеф и води [редактиране]
Релефът на Югоизточна Англия е равнинен — там се намира обширният Лондонски басейн. Заедно с Централна Англия това са най-плодородните и най-гъсто населените области на страната — от Мидлънд до Фьондлънд край залива Фош. Пейзажът тук много прилича на този на Северна Франция, Белгия и на места дори Холандия.
Пенинските планини са гръбнакът на Великобритания. Чевиотските планини са ниски, но богати на полезни изкопаеми. Къмберландският масив се намира на северозапад от Пенинските планини и понякога е наричан Английска Швейцария.
Шотландия е най-високата част на страната — в Грампиенските планини се намира най-високата точка на Обединеното кралство, връх Бен Невис (1343 m). Грампиенските планини се смятат за продължение на Норвежките планини. Бреговата линия на Шотландия е нарязана от фиорди, като най-внушителни са Фърт ъф Клайд и Фърт ъф Форт.
Реките в страната, макар и къси, са пълноводни, по-големите от тях — плавателни. Най-известната река е Темза. По нея може да се плава с кораб от море до море, защото е свързана с канали. Големите приливи правят реките достъпни и за океански кораби. Приливната вълна на р. Темза е 6 м, на р. Мърси е 8,5 м, при пристанище Кардиф е 10 м, при Бристол — 12 м. На естуарите на Темза, Северн, Мърси, Клайд, Хъмбър и Тайн са възникнали големи речно-морски пристанища като Лондон, Ливърпул, Хъл, Нюкасъл, Глазгоу. На шотландските реки, които имат голям пад, са построени водни електроцентрали.
Югоизточна Англия е била подлагана на големи морски наводнения през 1926, 1938 и особено през 1953 г.
Най-големите езера са Лох Ней, Лох Ломенд и Лох Нес, като последното е свързано с легендарното чудовище Неси — предполагаем реликт от по-стари геоложки времена.
Климат [редактиране]
| Лондон | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Климатограма | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Климатът на Обединеното кралство е океански (Cfb по Кьопен) — влажен и мек, с малки температурни изменения. На тази географска ширина той би трябвало да е студен и суров, но морското обкръжение и особено влиянието на топлото течение Гълфстрийм правят зимата мека, влажна, мъглива и почти безснежна. Снегът се задържа главно в Шотландия. През лятото, както и през преходните сезони, падат много дъждове. Характерното за времето през цялата година е, че е много непостоянно.
Зимата е мека, а лятото е прохладно, като в Лондон средната минимална температура през най-студения месец февруари е 2,2°C, а средната максимална температура през най-топлия месец юли — 22,8°C. Западната част на страната, под въздействието на западните океански въздушни маси, е по-влажна с годишно количество на валежите до 3000 mm, а източната и особено равнинната югоизточна част на Англия се отличават с по-сух климат и годишно количество на валежите около 600 mm.
Флора и фауна [редактиране]
История [редактиране]
История до 1707 г. [редактиране]
Първите заселници на хора в съвременния им вид на територията на това, което днес е Обединено кралство, пристигат на вълни преди около 30 000 години.[2] Към момента на идването на римляните през 43 г от н.е. (откогато датират писмените сведения) населението е съставено от келти, като съответните народности са брити на територията на Англия и гали на територията на Ирландия.[3] След завоюването на островите от римляните следват около 400 години в рамките на Римската империя, последвани от англо-саксонското нашествие през V-VI век. При нахлуването на германските племена, голяма част от бритите са били избити, а други са били изтласкани в Уелс и Шотландия.[4] Англо-саксонският период обхваща историята на средновековна Англия (ранно средновековие) от края на Римската Британия и създаването на англо-саксонските царства до Норманското нашествие през 1066 г. 5 и 6 век са известни като „тъмните векове“, а към края на 8 век по териториите на Британия пристигат викингите, което довежда до извършването на редица промени по тези територии. След нашествието на Уилям Завоевателя започва периодът на Кралство Англия.[5] Междувременно галите от северозападната част на остров Британия, които се предполага че са мигрирали от Ирландия през 5 век[6][7] се обединяват с пиктите и създават кралство Шотландия през 9 век.[8]
През 1066 г. норманските войски на херцог Уилям I Завоевателя нападат Англия и в Битката при Хейстингс побеждават тези на англосаксонския крал Харолд II и установяват контрол над цяла Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, като въвеждат феодализма по модела на Северна Франция и норманската култура.[9] Норманският елит оказва голямо влияние върху завареното население, но в крайна сметка бива асимилиран.[10]
Средновековните английски крале от династията Плантагенет завършват покоряването на Уелс и правят неуспешен опит да анексират и Шотландия. Шотландия обаче остава да съществува като самостоятелно кралство, макар и в постоянни конфликти с Англия. През 12-15 век английските крале от Анжуйската династия владеят и големи части от Франция, но управлението им също е съпроводено с конфликти, от които най-известна е Стогодишната война.[11]
Кралете от династията Тюдор са едни от най-ярките представители на английския абсолютизъм. По време на управлението на Хенри VIII през 16 век е проведена английската Реформация, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна. Вследствие на това във всички островни кралства се въвежда протестантството и възникват религиозни конфликти между католици и протестанти. Уелс е включен изцяло в кралство Англия през 1535–1542,[12] а Ирландия е конституирана като кралство Ирландия, в лична уния с английската корона.[13] В северна Ирландия са конфискувани земите на независими галски аристократи и са дадени на протестантски заселници от Англия и Шотландия.[14] Управлението на кралица Елизабет I продължава 44 години и обхваща период на нарастващо английско влияние по целия свят и на разцвет на английската култура.[15] След нейната смърт през 1603 г. трите кралства Англия, Шотландия и Ирландия се обединяват в лична уния, когато Джеймс VI, крал на Шотландия, наследява короните на Англия и Ирландия и премества двора си от Единбърг в Лондон; въпреки това всяко кралство остава отделна политическа единица със свои собствени институции.[16][17] В средата на 17 век и трите кралства участвуват в серия от свързани войни, включително Английската революция, които водят до временна отмяна на монархията и установяване на кратковременна република.[18][19] Макар че монархията бива възстановена, Славната революция от 1688 г. води до това, че за разлика от останалите страни в Европа, кралският абсолютизъм никога не се завръща. Приема се Конституция на Великобритания установяваща конституционна монархия и парламентарна система.[20] По време на този период се поставят основите на английското надмощие по моретата и след Великите географски открития се основават първите английски отвъдморски колонии, особено в Северна Америка.[21][22]
Колониални завоевания [редактиране]
Докато до XV век Великобритания е в периферията на тогавашния познат свят, в епохата на Великите географски открития тя става техен движеща сила за откриването и завладяването на нови територии. Буржоазната революция я превръща в първата капиталистическа и индустриална държава, като тя става първа по мощ в света и има най-голям флот, въпреки близостта си с такива сили като Франция, Германия, Португалия, Холандия и Испания.
Кралство Великобритания [редактиране]
Обединено Кралство Великобритания се образува чрез обединяването на Кралство Шотландия и Кралство Англия и съществува от 1707 до 1801 г. Създадено е едно кралство, което заема цялата територия на остров Великобритания и останалите по-малки острови, с изключение на Ирландия. Един единствен парламент и правителство управляват новото кралство. Двете кралства имат един и същ монарх (лична уния) откакто Джеймс VI, Крал на Шотландия става крал на Англия през 1603 след смъртта на кралица Елизабет I.
Обединено кралство [редактиране]
Джорджианска епоха [редактиране]
Викторианска епоха [редактиране]
Първата половина на 20 век [редактиране]
След Втората световна война [редактиране]
Наред с Франция, СССР и САЩ, Великобритания е една от основните сили, довели до победа на Антихитлеристката коалиция във Втората световна война. Основна заслуга за това има и Уинстън Чърчил (1940-1945). На проведените през 1945 парламентарни избори Консервативната партия залага основно на неговия голям авторитет, за да си осигури победата. Изненадващо за всички, обаче, победител е Лейбъристката партия, която съставя едноцветно правителство начело с Клемент Атли. В програмата на правителството се включва широка национализация на основните отрасли на английското стопанство — на Националната банка, на въгледобива и т. н. Освен това са декларирани и редица реформи в здравеопазването и социалното осигуряване — безплатна медицинска помощ, безплатни лекарства и др. Реформите на Атли в никакъв случай не са в разрез с основите на демократичното управление, защото национализацията засяга само 20 на сто от собствеността от т. нар. структуроопределящи отрасли, докато 80 на сто остават частна собственост.
През 1947 г. лейбъристкото правителство е принудено да приложи т. нар. политика на „затягане на коланите“, която води до свиване на бюджетната сфера и до откритото недоволство на левите лейбъристи. Тогава се стига и до най-голямата в английската история докерска стачка, в резултат на която са затворени всички национални пристанища. Обявено е извънредно положение и в крайна сметка правителството е принудено да се съгласи с исканията на стачкуващите.
Известно разведряване в икономиката носи и финансовата помощ от страна на САЩ по плана „Маршал“ на стойност над 1,5 млрд. долара. Това обаче не се оказва достатъчно, за да се избегнат непрестанните финансови трусове и така през 1949 г. се стига до девалвация на британската лира и до остри критики от страна на консерваторите.
Към средата на 1951 г. става ясно, че Лейбъристката партия едва ли ще стигне до втори мандат. За това благоприятства и въведената през 1947 г. купонна система, която все още е в сила, а и отношенията със САЩ се влошават и те спират финансовата помощ.
В проведените нови парламентарни избори (1951 г.), Чърчил получава възможност не само за реванш за загубата си от 1945 г., но и поставя началото на т. нар. „Ера на консерваторите“, продължила тринадесет години. Първите му действия са реприватизация на металургичната промишленост и транспорта, както и продължаването на социалните реформи на лейбъристите.
До оттеглянето на Чърчил от власт през 1955 г. поради здравословни проблеми, са налице три основни промени — Англия открива ядреното оръжие и Островът се превръща в една от трите световни сили. Това е и причината за „затопляне“ на отношенията между нея и САЩ, което пък води и до принципно споразумение за разполагането на американски военни части на британска територия. Премахната е и купонната система.
Премиерският пост след Чърчил е зает от дотогавашния министър на външните работи А. Идън, който обаче скоро подава оставка заради заетата от него позиция и предприетите действия през 1956 г., когато Египет национализира Суецкия канал. Това, според Идън, е в разрез с английските интереси в Близкия Изток и изисква намеса.
Втората половина на 20 век [редактиране]
Население [редактиране]
Численост и движение [редактиране]
Според последното преброяване, проведено през 2001 година, населението на Обединеното кралство е 58 789 194 души, третото по численост в Европейския съюз и двадесет и първото в света. Според оценки от средата на 2008 година то е нараснало до 61 383 000 души. Средният прираст на населението за периода 2001-2008 година е 0,5%, като през 2008 година за пръв път след 1998 година естественият прираст е по-висок от механичния.[23]
Населението е разпределено неравномерно, като най-слабо населена е Шотландия, а най-силно — Англия, особено нейните югоизточни части.[24] С гъстота на населението 383 души/km² в средата на 2003 година, Англия е една от най-гъсто населените страни в света.[25] Средната гъстота на населението в Уелс е 142 души/km², в Северна Ирландия — 125 души/km², а в Шотландия — едва 65 души/km².[25]
При преброяването от 2001 година 4,9 милиона от жителите на страната или 8,3% от населението са родени в чужбина. Сред тях най-голям е броят на родените в Република Ирландия (534 хиляди души), Индия (468 хиляди души), Пакистан (321 хиляди души), Германия (266 хиляди души), Съединените щати (158 хиляди души).[26] В същото време около 5,5 милиона британци живеят в чужбина, главно в Австралия, Испания, Съединените щати и Канада.[27]
Етнически групи и езици [редактиране]
Най-вече се говори на английски, като другите езици, които се използват, са уелски, келтски („гелик“ — gaelic), ирландски и множество шотландски диалекти. Някои новодошли емигранти от други части на Британската общност говорят други езици, като например урду.
Религиозни групи [редактиране]
- англикани (57 %)
- протестанти (15 %)
- католици (13 %)
Държавно устройство [редактиране]
Обединеното кралство е конституционна монархия — парламентарно кралство. Престолът се наследява от първородния принц или принцеса. От 1952 г. на трона е Кралица Елизабет II. Неин наследник е уелският принц Чарлз. Официалният титул на кралицата е: „Елизабет II по божия милост кралица на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и всички други кралства и територии, глава на британската общност, защитник на Вярата.“
Парламентът се състои от две камари — на лордовете и на общините. Главна политическа фигура е министър-председателят. Британският парламент, който води началото си от средата на 13 век, е едно от най-старите представителни събрания в света. Още от 14 век парламентарното управление на страната се осъществява от двукамарна палата. Камарата на лордовете (горната) и Камарата на общините (долната) заседават отделно и са конституирани на напълно различни принципи. Камара на лордовете се състои от 500 пожизнени перове, 92 техни наследници и 26 висши духовници. Камарата на общините има 659 места. Членовете на долната камара се избират на избори и имат пет годишен мандат, освен ако парламентът не се разпусне предсрочно. Когато се говори за парламента като за законодателен орган, се имат предвид както двете камари, така и монархът, защото само тяхното единство образува в правов смисъл онова, което се нарича парламент. Правителството се отчита само пред Камарата на общините, която осъществява и парламентарния контрол над държавните финанси. Особеността на британския парламент е, че функционира в уникалните условия на липсата на писана конституция. Някои от правилата от организирането и функционирането му се съдържат в „обичайните“ закони на страната (те са много малко), други — в неписаните норми (актове) на конституцията, конвенционалните съглашения. Реалното функциониране на целия британски парламент се основата на двупартийната система в кралството. Тя определя цялата организация на избирателния процес — от издигането на кандидатите и делението на страната на избирателни окръзи до начина на пресмятане на гласовете на избирателите.
Административно деление [редактиране]
Обединеното кралство се дели на четири историко-географски области: Англия, Уелс, Шотландия и Северна Ирландия. Англия и Уелс образуват Англия и Уелс по юридически причини.
Стопанство [редактиране]
Английската буржоазна революция (1642–1649 г.) допринася за ранното развитие на капитализма. Великобритания е родина на капиталистическия строй и дълго време е най-голямата колониална, търговска, морска, финансова, индустриална и военна сила в света.
Днес Великобритания е между седемте най-развити капиталистически страни в света. Докато през 1970 г. е давала 7,1% от промишленото производство на капиталистическия свят, през 1998 г. този дял е спаднал под 6%. През периода 1966–1970 промишленото производство на Великобритания нараства едва с 9%. В застой са много от отраслите — стоманолеярната, корабостроителната, текстилната, автомобилната промишленост. Съкратени са 25% от работниците. Безработните са над 3 млн. души (13% от трудоспособното население).
Между старите промишлени отрасли са каменовъглената, корабостроителната промишленост, металургията, машиностроенето и металообработването. Нови отрасли са автомобилната промишленост, самолетостроенето, електрониката, електротехниката. Дълго време въглищата са главен енергетичен и топлинен източник в страната. До 1910 г. Обединеното кралство господства на световния пазар с износ на въглища. Над 60% от електроенергията се произвежда в ТЕЦ, разположени във въгледобивните и потребителските райони. Делът на ВЕЦ е ограничен. Изградени са 30 атомни енергоблока, произвеждащи над 15% от електроенергията на страната. АЕЦ „Уилф“ е една от най-големите в света. През 1996 г. са произведени 330 млрд. кВтч електроенергия.
По време на Втората световна война, когато Обединеното кралство е блокирано от немските подводници и трябва да се самозадоволява с продоволствие, започва да се обръща по-голямо внимание на селското стопанство, макар че Дания и Холандия продължават да бъдат „селските ферми на островното кралство“.
Селското стопанство, в което е заето 1,6% от трудоспособното население, осигурява 3/4 от потребностите на страната от селскостопанска продукция.
Главен подотрасъл е животновъдството, на което се падат 70% от обема на селскостопанското производство. За неговото развитие съществуват много благоприятни условия — естествени пасища и ливади, фуражни култури и пр.
Брутният национален продукт на страната през 2008 г. възлиза на 2 674 млн. долара (по $43 785 на глава), като така се нарежда на трето място в Европейския съюз след Германия и Франция.
Култура [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ а б в CIA 2010.
- ↑ "Ancient skeleton was 'even older'". BBC News. 30 October 2007. Retrieved 27 April 2011.
- ↑ Koch, John T.. Celtic culture: A historical encyclopedia. Santa Barbara, CA, ABC-CLIO, 2006. ISBN 9781851094400. с. 973.
- ↑ {{{article}}}. // The Welsh Academy Encyclopaedia of Wales. Cardiff, University of Wales Press, 2008. ISBN 9780708319536. с. 915.
- ↑ Short Athelstan biography on the BBC History website
- ↑ Mackie, J.D.. A History of Scotland. London, Penguin, 1991. ISBN 9780140136494. с. 18–19.
- ↑ Campbell, Ewan. Saints and Sea-kings: The First Kingdom of the Scots. Edinburgh, Canongate, 1999. ISBN 0-86241-874-7. с. 8–15.
- ↑ Haigh, Christopher. The Cambridge Historical Encyclopedia of Great Britain and Ireland. Cambridge University Press, 1990. ISBN 9780521395526. с. 30.
- ↑ Ganshof, F.L.. Feudalism. University of Toronto, 1996. ISBN 9780802071583. с. 165.
- ↑ Chibnall, Marjorie. The debate on the Norman Conquest. Manchester University Press, 1999. ISBN 9780719049132. с. 115–122.
- ↑ Keen, Maurice. "The Hundred Years War". BBC History.
- ↑ British History in Depth – Wales under the Tudors. // BBC History, 5 November 2009. Посетен на 21 September 2010.
- ↑ Nicholls, Mark. A history of the modern British Isles, 1529–1603: The two kingdoms. Oxford, Blackwell, 1999. ISBN 9780631193340. с. 171–172.
- ↑ Canny, Nicholas P.. Making Ireland British, 1580–1650. Oxford University Press, 2003. ISBN 9780199259052. с. 189–200.
- ↑ The Reformation in England and Scotland and Ireland: The Reformation Period & Ireland under Elizabth I, Encyclopædia Britannica Online.
- ↑ Ross, D. (2002). Chronology of Scottish History. Glasgow: Geddes & Grosset. p. 56. ISBN 1855343800
- ↑ Hearn, J. (2002). Claiming Scotland: National Identity and Liberal Culture. Edinburgh University Press. p. 104. ISBN 1902930169
- ↑ English Civil Wars. Encyclopædia Britannica Online.
- ↑ Scotland and the Commonwealth: 1651–1660. // Archontology.org, 14 March 2010. Посетен на 20 April 2010.
- ↑ Lodge, Richard. The History of England – From the Restoration to the Death of William III (1660–1702). Read Books, 2007, [1910]. ISBN 9781406708974. с. 8.
- ↑ Tudor Period and the Birth of a Regular Navy. // Royal Navy History. Institute of Naval History. Посетен на 24 December 2010.
- ↑ Canny, Nicholas. The Origins of Empire, The Oxford History of the British Empire Volume I. Oxford University Press, 1998. ISBN 0-19-924676-9. Посетен на 1 May 2011.
- ↑ Office for National Statistics 2009.
- ↑ Khan 2008.
- ↑ а б Office for National Statistics 2005.
- ↑ OECD .
- ↑ Sriskandarajah 2006.
Източници [редактиране]
- United Kingdom. // The World Factbook. CIA, 2010. Посетен на 1 май 2010.
- Khan, Urmee. England is most crowded country in Europe. // Daily Telegraph, 2008. Посетен на 5 септември 2009.
- Country-of-birth database. // OECD. Посетен на 21 септември 2008.
- Population: UK population grows to 59.6 million. // Office for National Statistics, 2005. Посетен на 20 август 2008.
- Population Estimates: August 2009 (PDF). // Office for National Statistics, 2009. Посетен на 28 август 2009.
- Sriskandarajah, Dhananjayan и др. Brits Abroad: Mapping the scale and nature of British emigration. // Institute for Public Policy Research, 2006. Посетен на 20 януари 2007.
Вижте също [редактиране]
- Външни отношения на Обединеното кралство
- Комуникации в Обединеното кралство
- Транспорт в Обединеното кралство
- Въоръжени сили на Обединеното кралство
Външни връзки [редактиране]
- Официален сайт на парламента
- Даунинг Стрийт 10
- Британската монархия
- BBC
- Обединеното кралство карта
- Онлайн карти и въздушни снимки на Обединеното кралство
- Подробна информация за различни места в Обединеното кралство
- Световен справочник на ЦРУ: Обединено кралство
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||
|
|||||||
|
||||||||
|
||||||||||
