Канал
Тази статия е за изкуствените водни пътища. За телевизионния канал вижте телевизия. За други значения вижте Канал (пояснение).
Каналите са изкуствени водни пътища, обикновено свързващи съществуващи езера, реки или морета. Напоителните и отводнителни канали са предназначени за транспортиране на вода и исторически предшестват плавателните канали, използвани от кораби и други плавателни съдове.
Най-старите известни канали са строени в Месопотамия около 4000 пр.н.е. Големият китайски канал е най-големият канал в Древността. След 14 век мрежата от канали отводнява големи райони в Нидерландия. В началото на Индустриалната революция каналите са важно средство за транспорт преди развитието на железниците.
Конкуренцията на железопътната мрежа прави каналите неудачни за масов транспорт и много от тях западат. Съвременна тенденция в някои области на Западна Европа е живописни канали от зората на индустриализацията да се обновяват и да се използват за разходки с лодки. Друго приложение на каналите в наши дни е за полагане на оптични телекомуникационни кабели.
Съдържание |
Исторически сведения [редактиране]
В древността [редактиране]
Най-старите известни напоителни канали са изградени в Месопотамия около 4000 г.пр.н.е. По времето на Индската цивилизация в днешните Пакистан и Северна Индия в периода около 2600 г.пр.н.е. са изградени забележителни напоителни канали и водохранилища.[1] Сведения за първите канали са от около 2300 г.пр.н.е. при управлението на Мерира Пиопи I. Тогава е изграден страничен канал на Нил, който да заобиколи един от бързеите на реката близо до Асуан.[2]
В древен Китай, плаването по междуречни канали е основано в периода 481–221 г.пр.н.е. като най-дългият известен канал от това време е Хонг Гоу (известен като Канала на дивата гъска). Той е описан и от древнокитайския историк Сима Циен като според описанията му е свързвал древните китайски държави Сонг, Джан, Чен, Кай, Цао и Вей.[3] Далеч по-дълъг е каналът наречен Велик китайски канал, който и днес продължава да е най-дългия канал в света. Той е дълъг 1794 km и е изграден от император Ян като транспортна връзка между Пекин и Ханджоу. Строежът му започва през 605 година и завършва през 609 г., като за прокарването му са използвани и стари напоителни канали съществували още преди стотици години като най-старият от тях е от 486 г.пр.н.е. В най-тесните си участъци преминаващи през населени места каналът е широк не по-малко от 30 метра.
Древногръцките инженери първи използват шлюзове при строежите на канали, които да регулират водното течение. Първите опити за прилагането им са от древния египетски канал между Нил и Червено море.[4][5][6]
В Средновековието [редактиране]
През средните векове водният транспорт се превръща в евтин и бърз начин за извършване на търговия. Причината за това е, че пътищата са неподдържани и в твърде лошо състояние след краха на Римската империя, а посредством водния транспорт превозваните товари могат да бъдат и в по-голямо количество. Първият изкуствен канал в християнска Европа е Fossa Carolina, построен в края на 8 век под личното ръководство на Карл Велики. По-трайно и икономически по-ефективно се оказало изграждането на италианския канал Naviglio Grande, построен между 1127 - 1257 г.[7] По-късно са изградени и канали в Нидерландия и Фландрия с цел отводняване на полдерите и подобряване на търговията.
Строежът на канали преживява нов подем през тази епоха поради бурното развитие на търговията през 12 век. Речното корабоплаване се подобрява рязко с въвеждането на една от най-простите системи за регулиране на нивото, наречена flash lock. Поради факта, че така се затруднявала работата на мелничарската промишленост се наложило да се коригират механизмите на пропускане на водата и била въведена нова система наречена Pound lock. Първата известна е от 10 век в Китай, а в Европа е въведена през 1373 във Vreeswijk, Нидерландия.[8] Друго важно развитие настъпва с откриването на съединяващи се под ъгъл шлюзове преграждащи течението. За първи път такива са изградени в Италия в Бертола да Новате през 16 век. Следващото нововъведение били шлюзовете тип Гилотина.
Първият известн канал, който съединява речни долини отделени с хълмове е Великият китайски канал. В Европа първият подобен тип канал е от Германия изграден през 1398 година. Първият канал, който използва системата „pound lock“ съединява Лоара от Сена и е изграден през 1683 г., последван от Канал дьо Миди, свързващ Атлантически океан със Средиземно море. За да функционира правилно са изградени 8 шлюза, тунел, дълъг 157 метра и три големи акведукта.
Строежът на канали напредва с постоянен темп в Германия през 17-ти и 18-ти век като се свързват трите големи реки, Елба, Одер и Везер. Във Великобритания вероятно първият построен канал е Ексетър, открит през 1563 година. Най-старият канал, построен за промишлени цели в Северна Америка е „Mother Brook“ в Дедам, Масачузетс. Той е изграден през 1639 г. с цел осигуряването на вода за задвижването на мелници. В Русия, Волго-Балтийския канал, е част от националната система от канали в страната. Пуснат е в експлоатация през 1718 г. и свързва Балтийско море с Каспийско, посредством връзката между реките Нева и Волга.
Индустриална революция [редактиране]
Каналите стават още по-важни с развитието на промишлеността. Най-големият стимул за изграждане на каналната система идва през Индустриалната революция с необходимостта от осигуряването на евтин транспорт на големи количества суровини и произведени стоки.
В Европа, особено Великобритания и Ирландия, а по-късно и в нововъзникналите колонии в Северна Америка, изграждането на канали предшества развитието на железниците по време на ранната фаза на Индустриалната революция. След откриването на каналите „Санки“ (1757) и „Бриджуотър“ (1761) цената на въглищата в Ливърпул и Манчестър успява да падне наполовина. Това от своя страна е причината за манията да бъдат изграждани канали във Великобритания. В периода между 1760 и 1820 година в страната са открити над сто канала.
Освен за нуждите на промишлеността, Кралския военен канал в Ромни Марш е изграден за да служи като бариера против нашественици и да осигури сигурна защита на бретанската армия по време на Наполеоновите войни.[9]
Каналът „Блакстоун“ в Масачузетс и Роуд Айлънд изпълнява подобна роля в началото на Индустриалната революция в периода между 1828 –1848 г. Долината Блекстоун се превръща в голям износител на стоки по време на Американската индустриална революция.
Като допълнение на транспортните цели на САЩ, части от страната, предимно на североизток, където има голям брой бързотечащи реки, водната енергия се превръща в основно средство за захранване с енергия на заводите (най-вече текстилни фабрики), особено в периода след Гражданската война в Америка. Като пример за това в Лоуъл, който се смята за „Люлката на американската индустриална революция“ са изградени 9,7 km канали, построени от 1790 до 1850 година.[10]
Вижте още [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Rodda 2004, с. 161.
- ↑ Hadfield 1986, с. 16.
- ↑ Needham 1971, с. 269.
- ↑ Moore, Frank Gardner (1950): "Three Canal Projects, Roman and Byzantine", American Journal of Archaeology, Vol. 54, No. 2, pp. 97–111 (99–101)
- ↑ Froriep, Siegfried (1986): "Ein Wasserweg in Bithynien. Bemühungen der Römer, Byzantiner und Osmanen", Antike Welt, 2nd Special Edition, pp. 39–50 (46)
- ↑ Schörner, Hadwiga (2000): "Künstliche Schiffahrtskanäle in der Antike. Der sogenannte antike Suez-Kanal", Skyllis, Vol. 3, No. 1, pp. 28–43 (33–35)
- ↑ Calvert 1963, с. .
- ↑ (PDF) The International Canal Monuments List, http://www.icomos.org/studies/canals.pdf, посетен 2008-10-08
- ↑ History. // The Royal Military Canal, 1909-12-15. Посетен на 2011-08-05.
- ↑ Lowell National Historical Park — Lowell History Prologue, http://www.nps.gov/archive/lowe/loweweb/Lowell%20History/prologue.htm, посетен 2008-10-08
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Canal“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
