Червено море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За административната област в Египет вижте Червено море (област).

Гледка от Синай в Египет към Червено море.

Червено море — вътрешно море на Индийския океан. Простира се между Азия и Африка в тектонска падина. На юг Червено море се свързва с Индийски океан. На север се намират Синайският полуостров, заливът Акаба и Суецкият канал (който позволява излаз на Средиземно море). Червено море е дълго около 2350 километра и широко (в най-широките си области) 350 километра. Най-голямата измерена дълбочина е 2 500 метра в централните части. Площта е 450 000 квадратни километра.

Особеното на Червено море е, че в него не се влива нито една река, а реките донасят с водите си пясък и тиня, което значително намалява прозрачността на морската вода. Затова водата на Червено море е кристално чиста. Климатът по бреговете на Червено море е сух и топъл, температурата на въздуха в най-студения период (декември-януари) е около 20-25 градуса, а през най-топлия — август, не превишава 35-40 градуса. Благодарение на топлия климат по бреговете на Египет температурата на морската вода дори зимата не пада под +20 градуса, а лятото достига +27 градуса. Големите изпарения от топлата вода превръщат Червено море в едно от най-солените морета: 38-42 грама сол на литър (при средна соленост на океаните 35 гр. сол на литър).

От геоложка гледна точка, Червено море се намира в рифовата зона на границата между Африканската и Арабската литосферни плочи. Червено море е младо море. Образуването му е започнало преди около 40 милиона години, когато се образува Източноафриканския разлом. Африканската литосферна плоча се отделя от Арабската и между тях в земната кора се образува котловина, която постепенно се запълва с морска вода. Двете литосферни плочи се движат постоянно със скорост около 10 мм в година, или 1 м за един век.

Червено море в древността[редактиране | edit source]

Тази статия е част от
География на Древен Египет
Вижте също
Номи
Градове в Древен Египет
Паметници в Древен Египет
Храмове в Древен Египет
Области
Горен Египет
Среден Египет
Долен Египет
Нубия

Египтяните наричат Червено море по същия начин като Средиземно морето – зелено, но по време на епохата на Рамзес III го обозначават с името „море Коди“. Дълго време то си остава загадъчно, защото египтяните пътували рядко по него, за да стигнат до страната Пунт, или само в северната му част, за да отидат до мините на полуостров Синай. Изглежда че първите походи през Червено море до Пунт са организирани по време на царуването на Сахура, втори фараон от V династия, като въпреки всичко на това море няма пристанища и египтяните използват кораби от Билбос (Кебенит), за да предприемат плаването до Пунт.

Чак през Средното царство, вероятно при един поход на везира Аменемес, при царуването на Ментухотеп, е основано днешното пристанище Кочеир, наричано през тази епоха Туа (или Сау) — бъдещото Левкос Лимен (Бяло пристанище) на гърците. Дотук обикновено се стигало през Коптос, през долината на уади Хамамат, но съществуват и други пътища от брега до долината на река Нил през арабската пустиня.

Червено море е заобиколено от причудливи земи. „Приказка за претърпелия корабокрушение“ описва един дълъг кораб, който тръгва към фараонските мини (най-вероятно мините на Синай), и който е погълнат от една буря, като се спасява единствено разказвачът, който е изхвърлен на остров Ка (т. е. на душата), където царува една огромна добра змия, наричаща себе си и повелителка на Пунт. Царят-змия му предрекъл, че след четири месеца ще дойде египетски кораб, който ще го отведе, което и става, и след два месеца плаване корабокрушенецът се завръща у дома, натоварен с подаръците от домакина си, които не са нищо друго, освен продуктите на Пунт. Преди да го напусне, змията предрича на корабокрушенеца, че никога опвече няма да види този остров на Блажените, който ни напомня, че тези земи се наричат „То Нутир“ — Божествена земя, Източната област, която боговете обитавали. То Нутир ще си остане една неясна област, разположена по „двата бряга на Голямото Зелено“, и която отчасти се отнася до Пунт. Използва се също и множественото число — Божествени земи, и освен Пунт в тях могат да се видят арабските брегове на Червено море.

По време на похода си до Пунт, при царуването на Ментухотеп, Хену докладва, че е донесъл налозите, които е събрал (използваната дума е „идеб“, което означава речни брегове, но също и културни пространства) от То Нутир. Тези култивирани местности са вероятно онези, за които говорят надписите в Деир ел-Бахари под името „Стълба към Тамяна“ („Хетиу Ниу Антиу“ — казва египетския текст; Хетиу — стълба, а „анти“ е тамяна или благовонията). „Стъпалата към благовонията“ са област в „Та Нутир“. В действителност това е „област на насладите“, обяснява надписът, който показва египетски богини, въведени в тази страна, където египтяните товарят корабите си с ароматни дървета и всички превъзходни продукти на тези земи. Изглежда че „Стъпалата на Тамяна“ отговарят на бъдещите пристанища, които гърците ще посещават по време на птолемейската епоха, и които се простират по сомалийския бряг при днешния изход на Червено море.

От същите надписи се знае и за още една област по крайбрежието на Червено море, която египтяните посещавали — това е страната Илим, която може би съответства на част от Абисиния, и в чиито обитатели Масперо разпозна, не без основание, предтечите на племето гала. През птолемейската епоха надписите споменават също така и То Нутир и Пунт, а от гръцките автори се знае, че по това време Червено море е египетско море, където пристанищата се множат — от Миос Хормос на север до Адулис, като се минело през Береника.