Индийски океан
Индийският океан е третият по големина океан на Земята (след Тихия и Атлантическия океан) и заема около 20% от водната повърхност на планетата.[1] Граничи на север с Индийския субконтинент, на запад с Източна Африка, на изток с Индокитай, Зондските острови и Австралия и на юг с Южния океан (според други дефиниции – с Антарктида).
Индийският океан, като част от Световния океан, е отделен от Атлантическия океан от меридиана на 20° източна дължина, а от Тихия океан - от меридиана на 146°55' източна дължина. Най-северната му точка е на около 30° северна ширина в Персийския залив. Площта му, включително Персийския залив и Червено море, е около 73 556 000 km², а обемът му се оценява на около 292 131 000 km³.[2]
В близост до бреговете на Индийския океан са разположени множество малки острови, но в него се намират и Мадагаскар, четвъртият по големина остров в света, както и островните държави Коморски острови, Мавриций, Малдивски острови, Сейшелски острови и Шри Ланка, а Малайският архипелаг служи за източна граница на океана.
Съдържание |
[редактиране] Общи данни
Площта на Индийския океан с моретата е 76,17 млн.км2, средната дълбочина е 3711 м., а максималната дълбочина достига до 7729 м при Зондски ров. Обема на водата е около 282,7 млн. км3. Океанът е с дължина 10 300 км. и максимална широчина 9520 км. Бреговата линия е изрязана слабо, с изключение на северната и североизточната част. Индийският океан има разседен, делтов, ватен, коралов, мангров, естуарен, далматински, лагунен, лиманен и риасов тип бряг. Континенталните острови са сравнително малко - Мадагаскар, Цейлон, Сокотра, Бахрейнски острови и др. Характерен е с множеството си острови с вулканичен произход — Маскаренски остров, Коморски, Андамански и кораловите острови — Малдивски, Лакадивски, Чагос, Кокосови и др. Дъното на Индийския океан е пресечено меридионално от Източноиндийския хребет с дължина около 5000 км, съединяващ се на юг с широкия Западноавстралийски хребет. Средноокеанският хребет се състои от 3 части, отделящи се от центъра: на север е Арабско-индийският, на югозапад — Западноиндийският, на югоизток — Югоизточноиндийският хребет. Морските утайки в близост до континентите са главно теригенни, до 4000 м — карбонатни фораминиферови и коколитови тини, а на по-големи дълбочини — кремъчни тини или червени дълбоководни глини.
[редактиране] Хидрология
Големите реки вливащи се в Индийския океан са сравнително малко. Това са Замбези, Шат-ел-Араб, Инд, Ганг, Брахмапутра, Джуба и Иравади. Океанските течения са контролирани основно от мусоните. Образуват се две големи кръгови течения. Едното е в северното полукълбо и се движи в посока на часовниковата стрелка, второто е на юг от екватора и се движи обратно на часовниковата стрелка. През зимата благодарение на мусоните посоката на течението се променя. Дълбоководната циркулация се дължи на притока от Атлантическия океан, Червено море и антарктическите течения.
Северно от 20° южна ширина минималната температура на повърхността е 22°C. На юг от 40° южна ширина температурите на водата падат бързо. Водите в западната част на Индийския океан са с около 3,5°С по-топли от водите в източната му част. Температура на водата в екваториалния пояс е около 28°С, на юг от 60°ю.ш. - около 0°С. Солеността на водите е между 32-36,5 ‰, най-голяма е в Персийския залив - 37-39 ‰ и Червено море-41 ‰. Най-голяма е плътността на водата (1027 кг/м3) край Антарктида. В тропичните ширини през лятото и есента често възникват урагани. Вълните достигат височина 10-12 м. Приливи от 0,5 м (в открития океан) до 11,9 м (Камбейски залив, Индия). Най-много айсберги има между 40° и 80° и.д. Почти цялата акватория на Индийския океан е в тропичния и умерения климатичен пояс.
[редактиране] Морета, заливи и проливи
За разлика от останалите океани Индийският е сравнително беден на морета. Известни са пет: Червено море, Арабско море, Андаманско море, Тиморско море, Арафурско море.И няколко големи залива като Аденски залив, Омански залив, Бенгалски залив, Персийски залив като последния може да се разглежда и като вътрешноконтинентално море.
Няколко протока отделят океана от съседните морета, заливи или океяни. Такива са:
- Баб ел Мандеб - връзка с Червено море,
- Ормуски проток - връзка с Персийския залив,
- Ломбокски проток - връзка с Яванско море,
- Малака - връзка на Андаманско с Южнокитайско и Яванско море,
- Полкски проток - разделя Шри Ланка от Индия,
- Мозамбикски проток - разделя Мадагаскар от Африка,
Посредством изкуствено прокопания Суецки канал Индийския и Атлантическия океан се свързват. Това става благодарение на тихните морета, съответно Червено и Средиземно.
[редактиране] Флора и фауна
За част от крайбрежията на океана са характерни мангровите гори. В Индийския океан живеят редица интересни представители на животитинският свят — летящи риби, ракоядни жаби, раци дървокатерачи, акули, водни змии, по краибрежията — огромни водни костенурки и много птици. Край бреговете и в устията на реките обитава крокодилът гавиал, а в крайбрежните води се среща и бисерната мида.
Флората и фауната на океана и крайбрежните води е необичайно богата. Растителният свят е представен от кафяви, червени и зелени водорасли. Типични представители на зоопланктона са веслоногите рачета, сифонофорите и крилоногите молюски. Океанските води са населени от мекотели, калмари, ракообразни и лангусти. Рибите са изключително разнообразни. Типични представители тук са морските змии и дюгона.
Голяма част от океана лежи в тропическия и умерения пояс. В затоплените води живеят разнообразни корали, които са причина и са образуването на коралови атоли на места. Кораловите рифове са обитавани водни гъби, иглокожи и риби. Водите на океана са обитавани от гигански медузи, често достигащи до 1 м в диаметър. От гръбначните животни често срещани са морски костенурки, тюлени, делфини и други китообразни. Орнитофауната е представена от птици-фрегати, албатроси и няколко вида антарктически пингвини.
[редактиране] Природни ресурси
Много са богатствата на океана,използвани от хората — риба, скариди, раци, калмари. В крайбрежните райони се добива нефт — особено в Персийския залив, а също в района на остров Суматра и Северозападна Австралия, От дъното на океана се добиват калаени и манганови руди. Сред най-големите пристанища на брега на океана са Аден, Бомбай (Мумбай), Коломбо, Мадрас. В северната част на Индийският океан особено силно е развит морският транспорт. Чрез Суецкия канал се осъществяват оживени връзки с Европа. Огромни танкери от Персийския залив пренасят нефт до пристанищата на други континенти. Добивът на нефт и интензивния морски транспорт често водя до замърсяване на океанските води и до създаване на критична екологична обстановка.
[редактиране] Други данни
Често в Аденски залив се наблюдава светене на водите. Промишленият риболов е предимно в западната част. В шелфа на северозападната част на Индийския океан (Персийски залив) е най-богатият с нефт район. В крайбрежните наслаги на полуостров Индостан, Шри Ланка, Западна Австралия се добиват редки метали. Индийският океан е важен в транспорта на петрол от района на Персийския залив и Индонезия към Китай, Австралия, Индия и Европа.
Районът около Оманския залив днес е трагично известен с пиратските нападения над търговски кораби от страна на сомалийски пирати.
[редактиране] Пристанища
- Рас Танура - Саудитска Арабия
- Мена ал Ахмади - Кувейт
- Аден - Йемен
- Мумбаи, Колкота,Индия
- Карачи - Пакистан
- Рангун, Мианмар, и др.
Мумбай е най-главното индийско пристанище и често е наричан „Вратата на Индия“. Аден в Йемен е сред най-важните арабски пристанища на Индийския океан, а Колкота, Пърт и Карачи са сред най-големите пристанища на океана. В Африка това са Момбаса, Занзибар и Мапуто.
[редактиране] Бележки
- ↑ The Indian Ocean and the Superpowers. Routledge, 1986. ISBN 0709942419, 9780709942412.
- ↑ Gotthold, Donald W и др. Indian Ocean: Bibliography. Clio Press, 1988. ISBN 1851090347.
[редактиране] Вижте още
|
|||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
