Сейшелски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Repiblik Sesel
République des Seychelles
Republic of Seychelles

Национален девиз: Finis Coronat Opus!

Официален език	сейшелски креолски, френски и английски език
Столица	Виктория
Координати на столицата	4°35′ ю. ш., 55°40′ и. д.
Най-голям град	Виктория
Президент	Джеймс Мишел
Площ — Общо	на 177-то място 455 km²
Население — Общо (2005) — Гъстота	на 198-мо място 81 188 178 д/km?
БВП — Общо (2005) — На глава от населението	626 млн $ 11,818 $
Независимост — Дата	от Великобритания 29 юни 1976
Валута	Сейшелска рупия
Национален химн	Koste Seselwa
Internet TLD	.sc
Телефонен код	+248

Сейшелските острови, официално име Република Сейшели, е островна държава в Индийския океан, разположена на около 1500 км източно от африканския континент, североизточно от Мадагаскар. Близкоотстоящи острови от Сейшелите са Мавриций и Реюнион на юг, Коморски острови и Мейота на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови на североизток.

[редактиране] История

Австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови, и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала). Първото документирано слизане на суша на тях, и първите писмени свидетелства са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г. След това близо 150 години островите остават незаселени. През 1742 г. французите правят изследвания на островите. Използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сейшел, финансов министър при управлението на Луи XV.

Британците оспорват френския контрол върху Сейшелите между 1794 и 1811 г. Жан Батист Куйо де Кинсе, френски администратор на островите през годините на войната с Великобритания, отказва да воюва с пристигналите британски бойни кораби, и спазарява капитулацията им срещу позиция на неутралитет за заселниците им.

След превземането на Мавриций през 1812 г. Великобритания поема пълния контрол върху островите. Това е официализирано през 1814 г. с Парижкия договор. Сейшелите стават британска колония, отделна от Мавриций, през 1903 г. През 1976 г. придобиват независимост, като република-член на Британската общност. и накрая взимат преимущество през 1814 г. - островите стават британски колонии. Получават независимостта си от Великобритания през 1976 г. Първият избран президент е Джеймс Манчъм. През 1977 г. той е свален чрез преврат, който поставя на негово място Франс Алберт Рене. През 1979 г. е приета конституция, която обявява държавата за социалистическа и еднопартийна, и е запазена до 1991 г. Създадена е нова конституция, която през 1992 г. не успява да получи нужната подкрепа от 60% от избирателите, но коригирана нейна версия е одобрена през 1993 г.

[редактиране] Политика

Президентът е както държавен глава, така и глава на правителството. Избира се с общо гласуване, и има петгодишен мандат. Министерският съвет се назначава и председателства от президента, и подлежи на одобрение от мнозинството от парламента.

Предишният президент, Франс Алберт Рене, идва на власт чрез преврат през 1977 г., и отново е избран демократично след промяната на конституцията през 1992 г. През 2004 г. той отстъпва властта на вицепрезидента си Джеймс Мичел, който е преизбран през 2006 г.

Парламентът (Народното събрание) е еднокамерен, и се състои от 34 члена. 25 от тях се избират пряко чрез общо гласуване, а 9 се разпределят пропорционално на гласовете, получени от партиите. Мандатът на депутатите е петгодишен.

Политиката е важна и често обсъждана тема в страната. Главните партии са Народният прогресивен фронт на Сейшелите и Сейшелската национална партия. Преобладаващите идеологии са социалистическата и либерално-демократичната.

Сейшелите членуват в Индоокеанската група, SADEC и Британската общност.

[редактиране] География

Държавата е разположена на острови в Индийския океан. Броят на островите често бива посочван като 115, но по конституция е 155. Само 33 от островите са обитаеми.

По конституция, островите се делят на следните групи:

[редактиране] Гранитни острови

Известни са още като „вътрешни острови“. Общо 42 на брой, те биват смятани за „сърцето“ на Сейшелите. По ред на размерите са: Махе, Праслин, Ла Диге, Курюз, Фелисите, Фрегат, Сен Ан, Норт, Серф, Мариан, Гран Сьор, Терез, Арид, Консепсион, Пти Сьор, Кусин, Кусини, Лонг, Ресиф, Раунд (Праслин), Аноним, Мамеле, Мойен, Льо Ваше Марин, Л'Ислет, Бекон (ле Сеш), Каше, Кокос, Раунд (Махе), Лот Фрегат, Буби, Шоув Сори (Махе), Шоув Сори (Праслин), Ла Фуш, Ходул, Лот, Рат, Сорис, Сен Пиер (Праслин), Заве, Харисън Рокс (Гран Роше).

[редактиране] Северни коралови острови

На север от гранитните острови има два коралови пясъчни наносни острова - Денис и Бърд.

[редактиране] Южни коралови острови

На юг от гранитните острови има два коралови острова: Кьотив и Плат.

[редактиране] Амиранти

Група от 29 коралови острова, разположена на запад от гранитните острови.

[редактиране] Острови Фаркухар

Група от 13 коралови острова, разположена на юг-югозапад от Амирантите.

[редактиране] Острови Алдабра

Група от 67 коралови острова, разположени на запад от Фаркухар.

[редактиране] Административно деление

Сейшелските острови са разделени на 25 административни региона:

Анс а Пинс
Анс Балео
Анс Етол
Анс Луи
Анс Роял
Бе Лазар
Бе Сан Ан
Бе Валон
Бел Ейр
Бел Омбре
Каскад
Глакис
Гранд Анс (Махе)
Гранд Анс (Праслин)
Ла Диге
Ла Рюер Анхлис
Мон Бакстан
Мон Фльор
Плазанс
Понт Ла Рю
Порт Глауд
Рош Кайман
Сен Луи
Такамака

[редактиране] Стопанство

Туризмът е най-развит, заради красивите пейзажи. По бреговете на островите растат кокосови палми. Гигантската палма - Коко де мер - расте само на Сейшелските острови. Орехите на кокоса могат да достигнат до 25 килограма и са най-големите в света. Други селскостопански култури са тютюнът, ванилията и канелата.

Полезни изкопаеми не се срещат. Промишлеността е представена от малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция. Важен отрасъл е риболовът.

[редактиране] Климат

Климата е субекваториален (морски). Средната годишна температура е 26-28 градуса. Най-дъждовните месеци са декември и януари, а най-сухите са юни и юли. Срещат се и силни урагани, но не така често както на островите Реюнион и Мавриций.