Триас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Червени пясъчници от триас
Триас
преди 251–199.6 милиона години
Blakey 220moll.jpg
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 16 Vol %[1]
(80 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 1750 ppm[2]
(6 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 17 °C[3]
(3 °C над съвр. ниво)


Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    

Триас е геоложки период от земната история, който обхваща първата третина на Мезозоя. Започва преди около 250 милиона години и завършва преди около 200 милиона години, продължителност - 50 милиона години. Характеризира с изчезването на растителни и животински видове. Климатът е сух и горещ, формират се специфичните червени пясъчници. Много от моретата пресъхват, а тези които остават, повишават солеността си.


Периодизация[редактиране | edit source]

Период Система Етаж млн. год.
Юра Долна юра Хетангий младши
Триас Горен триас Ретий 201.3–208.5
Норий 208.5–~228
Карний ~228–~235
Среден триас Ладиний ~235–~242
Анисий ~242–247.2
Долен триас Оленьокий 247.2–251.2
Индий 251.2–252.2
Перм Лопингий Чангсингий старши

Източници[редактиране | edit source]

  1. Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
  2. Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
  3. Image:All palaeotemps.png