Стара планина

Тази статия е за Стара планина. За други значения на Стара планина вижте Стара планина (пояснение).

---

Стара планина
Хемос, Хемус
Местоположение
Място	България

Връх Ботев

Билото на изток от връх Амбарица

Изглед към Стара планина от Розовата долина през януари

Краят на Стара планина при Черно море

Поглед от Еленския Балкан

Златишкият балкан, гледан от Правец

Стара планина или Балкан (в античността на гръцки Αίμος, Хемос; на латински Haemus, Хемус) е планинска верига в Европа, намираща се на Балканския полуостров, на която полуостровът е и кръстен. Тя се простира на запад от Източна Сърбия (устието на р. Тимок) до Черно море на изток (н. Емине), като по-голямата ѝ част се намира на територията на България. Стара планина е разположена по цялата дължина на България и разделя условно страната на Северна и Южна България. Най-високият ѝ връх е Ботев (2376 м). В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и национален парк.

Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер, Стара планина често е предпочитана цел за туризъм. Има 81 хижи, изградени в планината.

География и дялово разделение

Стара планина е една от четирите физикогеографски области на Старопланинската зона. Тя е е част от Алпо-Хималайската планинска система и в частност от голямото земно образувание, известно като Балканидите. Поради силния тектонски натиск, който е идвал от юг, гънките на планината са наклонени и полегнали на север. Скалният състав е пъстър. Централните вътрешни части на антиклиналите, наречени ядки, са изградени от палеозойски скали, ­ предимно гранити, гранодиорити, шисти, кварцити и др. Страничните им части, наречени мантии, са главно от варовици, доломити, пясъчници, конгломерати и др. В резултат на многократните издигания на планината са се оформили четири денудационнни заравнености, а по реките ­шест речни тераси. Широко разпространени са разнообразните повърхностни и подземни карстови форми ­понори, ували, въртопи, карови полета, пещери и др. Карстовите процеси са развити в различни части на Стара планина, но особено изразителни са формите във Врачанска планина, Чепън и долината на р. Нишава, Понор планина, Котленска планина и др.

Средната надморска височина на Стара планина е сравнително голяма ­- 722 м, което я характеризира като типична планинска област. Над 19% от площта є се отнася към среднопланинския пояс, а около 3% ­ към високопланинския пояс. На основата на редица морфохидрографски особености Главната Старопланинска верига се поделя на три части: Западна, Средна и Източна.

Дял	Описание
Западна Стара планина	Простира се от Белоградчишкия проход на северозапад до Ботевградски (Арабаконашки) проход на югоизток. Има дължина 190 км. Най-висок връх е Миджур (2168 м).
Средна Стара планина	Намира се между Ботевградски (Арабаконашки) проход и прохода Вратник. Има дължина 207 км. В този дял се намира и най-високият връх в планината - Ботев (2376 м). В него са разположени Етрополска планина, Златишко-Тетевенска, Троянска, Калоферска, Шипченска, Тревненска и Елено-Твърдишка планина. Релефът е силно разчленен.
Източна Стара планина	Тя е с най-малка надморска височина. Простира се между прохода Вратник и нос Емине (на Черно море) и има дължина 155 км. Най-висок връх е Българка (1181 м). Балканът потъва в морето при най-красивия плаж по нашето крайбрежие Иракли.

Западна част

Западната част се простира от Белоградчишкия до Златишкия проход. Тя представлява отворена дъга на север-североизток с добре очертано било. Състои се от няколко по-големи планини: Светиниколска планина, Чипровска планина (с вр. Миджур ­ 2168 м, най-високия в Западната част), Берковска планина (с известния вр. Ком ­ 2016 м), Козница, Понор, Врачанска планина, Ржана, Голема планина, Мургаш, Етрополска планина. Южно от централното било са разположени по-ниските планини ­ Чепън, Мала и Софийска планина (фиг. 1). В тази част са се оформили и редица котловини ­ Берковска, Ботевградска, Правешка, Етрополска.

С особено значение за стопанските връзки между Южна и Северна България са проходите Петрохан и Витиня, както и Искърският пролом. Сред най-красивите природни забележителности в тази част са пещерите Леденика във Врачанска планина, Темната дупка край гара Лакатник, скалните образувания Ритлите при с. Лютиброд, Лакатнишките скали, Кътинските пирамиди и др. От гр. Нови Искър до с. Лютиброд в снагата на Стара планина р. Искър е образувала величествения пролом, носещ нейното име. Всечен е на дълбочина от 200 до 500 м, а дължината му надхвърля 65 км. При всичането си реката е образувала 6­7 тераси, най-високата от които е на 120 м. На север от гара Бов проломът придобива каньоновиден характер с поредица от живописни скални образувания край Лакатник, Черепиш и Лютиброд. Склоновете са почти обезлесени и тук често се проявяват свлачища и срутища.

Средна част

Средната част на изток достига прохода Вратник. Тя е най-тясната и най-високо издигната част. Простира се в западно-източна посока и е съставена от няколко планини, отделени една от друга чрез седловини.Тук са разположени Златишко-Тетевенска, Троянско-Калоферска (с най-високия връх за областта ­ Ботев ­ 2376 м), Шипченска, Тревненска и Елено-Твърдишка планина. В тази част е разположена Еленската котловина. Счита се, че в района на вр. Ботев има навлечени стари гранитни структури от Средногорието. Склоновете са стръмни и на север, и на юг, а реките образуват много водопади. Най-високият от тях не само в Стара планина, но и в страната е Райското пръскало ­ 125 м височина. С важно транспортно и стопанско значение са Шипченският проход, Проходът на Републиката, Твърдишкият проход. Известни природни забележителности са Големият и Малкият Джендем, Козята стена и др.

Източна част

Източната част е най-ниска и сравнително широка. Тя е раздвоена от долината на р. Луда Камчия. Северно се разполагат Котленска и Върбишка планина, а на изток ­ Камчийска и Еминска планина. Южният клон включва Сливенска планина (с най-високият връх за тази част ­ Българка ­ 1181 м), Гребенец, Стидовска, Карнобатска и Айтоска планина. Тук се разполага и малката Котленска котловина. Разпространени са карстови форми. Удобни шосета са прокарани през проходите Вратник, Котленски, Върбишки, Ришки, Дюлински. Сред природните забележителности най-известни са Сините камъни (Карандила) край Сливен и Чудните скали в пролома на р. Луда Камчия.

Полезни изкопаеми

Те са разнообразни по произход и запаси. Находища на черни въглища са разкрити в Балканбас, разположен между Габрово, Сливен и Твърдица, антрацитни въглища ­ в Свогенския басейн. Железни руди са открити в Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско, а медни руди и полиметални руди ­ във Врачанска, Голема планина и Етрополска планина. Находища на качествени мрамори има в Берковско, а на варовици ­ във Врачанско. Барит е разкрит в Искърския пролом в района на Елисейна­Зверино. Базалт се добива в района на гр. Плачковци. Глини се добиват в Годечко.

Релеф

Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.

Върхове в Стара планина

Връх	Височина в метри
Обов	2033
Миджур	2168
Мартинова чука	2026
Ком	2016
Косица	2001
Паскал	2029
Картала	2033
Тетевенска баба	2071
Булуваня	2042
Пъпа	?
Вежен	2198
Каменица	2104
Амбарица	2166
Малка Амбарица	?
Малък Купен	2100
Купена	2169
Кръстците	2034
Костенурката	2035
Саръкая (Жълтец)	2227
Равнец (масив Равнец)	2021
Млечния чал	2255
Безименен вр	2171
Кафадикилди	2072
Ботев	2376
Малкия Юмрук	2340
Ушите	2115
Параджика	2211
Юрушка грамада	2137
Голям Кадемлия	2276
Малък Кадемлия	2228
Пиргос (масив Триглав)	2195
Мазалат (масив Триглав)	2197
Бабин зъб	1758
Бедек	1488
Бузлуджа	1441
Голяма Въшкадалница	723
Драгойца	957
Етрополска Баба	1787
Кавладан	1710
Марагидик	1889
Мургаш (връх)	1687
Свищи плаз	1888
Тодорини кукли	1785
Челопечка Баба	1722
Шипка (връх)	1329

Климат

Климатът е умереноконтинентален, с изключение на най-източните части, които са подложени на преходноконтинентално влияние. Главната Старопланинска верига се отнася към планинската климатична област. Основните фактори за формирането на климата са атмосферната циркулация, надморската височина и изложението на склоновете.

Стара планина е основната климатична преграда и природна граница в България. Северното подножие е с умереноконтинентални климатични черти, а южното ­ с преходни. Преходността на климата е особено характерна за източните части на планината. От подножието към билото се сменят характерът и стойностите на климатичните елементи. Средногодишната температура във височина намалява и при станция вр. Ботев достига ­0,7°С (табл. 1). Средните януарски температури варират в широки граници от около 0°С в най-източните части до ­5°С за ст. Петрохан и ­9,3°С за ст. вр. Ботев. Средните юлски температури се колебаят между 8 и 20°С в зависимост от надморската височина. Температурните амплитуди не са големи ­ 16-­18°С.

Валежите се увеличават във височина и достигат до 1200­-1400 мм. Те са по-обилни по северните склонове, докато южните остават във валежна сянка и валежите там са около 550 мм. В най-източните части поради преходния характер на климата валежите достига до около 600 мм. Снегозадържането е около 4­6 седмици в по-високите части и до 1­2 седмици на изток. Максимумът на валежите е пролетен, а минимумът ­ зимен, като в източните части се забелязва сезонно изравняване на валежите. Най-ветровити места у нас са върховете Мургаш и Ботев, където средната годишна скорост на вятъра достига 10 м/сек. За северното подножие на Стара планина са характерни проявите на фьон, а в района на Твърдица и ­Сливен ­студеният падащ вятър тип "бора" (често наричан "сливенски вятър"). От неблагоприятните климатични явления са характерни мъглите, температурните инверсии в котловините, поледиците.

Температури и валежи в избрани станции oт Старопланинската област

Станция	Надм. вис. (м)	Ср. ян. t (°C)	Ср. юл. t. (°C)	Год. ампл. (°C)	Ср. год. t (°C)	Год. сума на валежите (мм)
Петрохан	1400	5,0	14,0	19,0	4,8	1157
Ботев	2376	9,3	7,4	16,7	0,7	1113

Води

Реки и езера

От Стара планина извират редица наши големи реки като Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Тунджа, Луда Камчия, Стряма, Лом и др. Тук се формира значителна част от оттока на реките в България. Реките се характеризират с дъждовно-снежно, снежно-дъждовно, дъждовно (особено източната част) и карстово подхранване (реките Нишава, Искрецка, Котленска, Лева река и др.). Във високите части максимумът на оттока е през май, а в по-ниските през април за северния склон и през март за южния. В басейна на р. Луда Камчия максимумът е през февруари. Тук са разположени и две тектонски езера: Купенското в Централна Стара планина и Скаленското в Стидовска планина.

Язовири

От язовирите най-голям е яз. "Камчия", построен на р. Луда Камчия. Особеностите на скалния състав позволяват формирането на значителни количества пукнатинни подземни води. Развитите карстови процеси са причина и за многобройните карстови извори. Сред най-големите карстови извори тук са Искрецките, Житолюб край гара Лакатник, изворът Опицвет в подножието на Чепън и Мала планина, Котелските извори, а от минералните извори най-известни са Вършец, Бързия (Берковско), Нешковци (Троянско) и др.

Водопади

По-големи водопади са Райското, Видимското, Карловското пръскало, Кадемлия (северно от гр. Мъглиж) и др.

Почви

В по-голямата си част ­ над 800 м н. в. Стара планина се отнася към Планинската почвена зона. Тя играе ролята и на почвена граница между няколко основни почвени типа. В по-ниските части по северния склон са разпространени сивите горски почви, а по южния ­ канелените горски почви. Над тях във височина се разполага поясът на кафявите горски почви, а нагоре следват планинско-ливадните. От азоналните почви за карстовите райони са характерни хумусно-карбонатните почви (рендзините), както и алувиално-ливадните за поречието на р. Луда Камчия. Значителните наклони на склоновете и слабата залесеност на места са причина за проявата на ерозионни процеси.

Растителност

Подобно на почвите и при растителността се наблюдава добре проявена вертикална зоналност. До около 800 м н. в. преобладават широколистните видове, предимно дъб и габър, над които е поясът на буковите гори. На много места именно букът формира горната граница на гората. Над буковите гори на отделни места се срещат хубави смърчови гори, на места смесени с ела (Берковска и Калоферска планина). Срещат се още ограничени площи на гори от бяла мура (Тетевенско) и черен бор. По северните склонове на Берковска Стара планина има естествени гори от реликтния обикновен кестен. В Централна Стара планина по карстови терени се среща еделвайсът (района на Козята стена и вр. Мазалат). Най-високите части са заети от пасища и ливади. От храстовите видове са разпространени шипка, глог, къпина, дрян, леска, хвойна, боровинка, връшняк, трънка, драка, смрадлика, люляк и др. На отделни участъци в Средна и Западна Стара планина са запазени и храстови съобщества от клек. В района на Айтос е разпространен ендемитът айтоско сграбиче, а в централните части на планината се среща ендемитът старопланинска иглика. Западно от Сливен е и най-северното находище на средиземноморския вид кукуч. Значително е разнообразието на тревни видове ­ власатки, ливадина, детелина, светлика, острици, орлова папрат, картъл, полевица и др.

Животински свят

В Главната Старопланинска верига обитават представители на средноевропейската и евросибирската фауна ­ дива коза, благороден елен, сърна, мечка, катерица, вълк, лисица, заек, таралеж, от птиците ­ орел, алпийска гарга, кълвач, дрозд, от влечугите и земноводните ­ дъждовник, усойница, живораждащ гущер, зелен гущер, алпийски тритон и др. Някои животински видове от бръмбарите, пеперудите, скакалците, охлювите, пещерните животни са ендемити.

Културни и природни забележителности, историческо значение

Овце в Стара планина

Стара планина е част от Стоте национални туристически обекта. Сред тях са обектите връх Ботев, връх Шипка, с. Осеновлаг - манастир "Седемте престола", населени места в близост, като Котел, Жеравна, Сливен, Казанлък, Габрово, Боженци, Дряново, Елена, Трявна, Карлово, Калофер, Клисура, Сопот,Враца, Троянски манастир и др. В планината има 20 временни (пресъхващи) и постоянни езера.

Балканът е гръбнакът на България. През 9 век хан Крум напада византийската войска на 26 юли 811 г. при Върбишкия проход в Източна Стара планина. Императорът е пленен и посечен в краката на хана, а от черепа му той заповядва да направят окована със сребро чаша, от която пие наздравица. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоява орендата (силата) на убития враг. Тази изключителна победа осигурява на България надмощие над Югоизточна Европа за много векове напред.

В Балкана се състои и друго велико сражение — битката при връх Шипка за освобождение на България от турско робство. Тогава Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да превземе Шипченския проход и да открие пътя към обсадения Плевен.

Вижте също

• Списък на най високите върхове в България
• Върхове в България над 2000 метра

Външни препратки

• Списък на хижите в Стара планина
• Стара планина
• Профил на Стара планина в световна планинска енциклопедия
• Списък на старопланинските двехилядници
• Връх Вежен, резерват Царичина, Стара планина (Филм)
• Галерия на Снимки от Стара Планина
• Голяма Колекция Снимки от Стара Планина
• Stara Planina Nature Park in Serbia: Critically Endangered Species under Concrete?
• Across central and south east Europe, coalitions of conservationists and communities are up in arms about the marauding mass of ski resorts currently being developed in ostensibly protected areas, including the Stara Planina in Bulgaria and Serbia. (World Birdwatch, March 2009)

Източници

• "Природна география на България", Румен Пенин, изд. Булвест 2000, 2007 стр. 168-174 .
• Стара планина-пътеводител, Тодор Ненов, Георги Чорчопов, "Медицина и физкултура", 1987г
• Енциклопедия на България
• Планините в България, Васил Николов, Марина Йорданова, ИК "БАН" - 2002г
• География на България, колектив от БАН, 2002г
• Карта-Троянски Балкан, ПСС при БЧК, 1997г