Троянски проход
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
География [редактиране]
Троянският проход (Беклемето) е планински проход в западната част на Троянско-Калоферски дял на Стара планина (височина 1525 м). През него минава шосе, едно от най-високите в Стара планина, което свързва с. Кърнаре (Южна България) с град Троян (Северна България). Има множество остри завои. Гледката е невероятна. Проходът е един от основните пътища, свързващи Северна с Южна България. Дълъг е малко под 50 км с най–висока точка 1565 м н.в. (Беклемето, Bequlemѐe).
История [редактиране]
На места в района са запазени фрагменти от древен римски път. Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се е намирала крайпътната станция Ад Радицес, южно – Суб Радицес.В района на Беклемето също се е намирала билната крайпътна станция Монтемно (Монте Аемо). Основите ѝ и досега личат. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на курорта Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път, пресичайки Хемус през днешния Троянски проход.
Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка на прохода Беклемето. Тя е масивна структура от бетон с височината от 35 метра. Въпреки, че проходът не е сред важните точки в Руско-турската освободителна война и още по-малко в събитията по навлизането на съветската армия в България през септември 1944 г., арката е посветена на "руските и съветски освободители" - названието ѝ е "Арка на свободата". До нея се стига по тесен и асфалтиран път, от южната страна на билото, като се минава през местността Костов полугар. На арката чрез барелефи са изобразени български хайдути,партизани (т.е. бунтовници от две различни епохи) и руски съветски войници.Те са били посрещани символично с хляб и сол от жени в български народни носии, съответно през 1878 и 1944 г., които се виждат ясно от северната страна на арката. Паметникът е върху площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила, а в другите две посоки - изток и запад - се виждат най-известните върхове на Стара планина, включително най-високият връх Ботев.
Туризъм [редактиране]
Преди превала на прохода, от страната на Троянския дял на планината, се намира и курортното селище Беклемето. Състои се от хотели с три-четири звезди, както и множество почивни станции на троянски заводи. Курортът разполага с 2 км писти за алпийски ски, както и отлична писта за ски-бягане и биатлон в България. През лятото от тук тръгват туристически маршрути към х. "Дерменка", х. "Козя стена", х. "Чучул" и др. Троянският проход се свързва с път Е871 (София-Бургас) в село Кърнаре.
