Средна гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Средна гора
Максимална височина 1604
Местоположение
Средна гора (България)
Montanya.svg
България
Изглед от хълма със светилището край Старосел към Средна гора
Пеперуда заснета в Средна гора през 2011 г.

Средна гора е планина в България. Най-високата ѝ точка е връх Голям Богдан (1604 м). Планината е разположена между Задбалканските котловини на север и Горнотракийската низина на юг. Средна гора е средно висока планина и е разположена в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига. На запад Средна гора достига до течението на р. Искър, а на изток до завоя на р. Тунджа, която се намира северно от град Ямбол. Планината е дълга 285 километра, а най-голямата ѝ ширина е около 50 километра. Площта на планината е около 5950 кв.км.[1]

Няколко различни рида свързват Средна гора с Главната Старопланинска верига — Гълъбец, Козница, Стражата и Межденик, а ридовете Шумнатица и Шипочан свързват планината с Рила. Средна гора се състои от три дяла. Границите на отделните части минават по проломите на реките Тополница и Стряма. Частите, на които е разделена планината са Ихтиманска Средна гора, Същинска Средна гора и Сърнена гора.

Съдържание

Големина, положение, граници и дялове [редактиране]

Ихтиманска Средна гора [редактиране]

Ихтиманската (Западна) Средна гора се състои от ридовете Лозенска планина, Вакарелска планина, Белица, Еледжик и Черни рид. Тези ридове до един са разположени недалеч от Ихтиманската котловина. Най-високият връх в тази част от планината е връх Тръна, който е висок 1275 м. За начало на главното било на Средна гора условно се приема Панчаревския пролом на река Искър — стената на язовир Панчарево. Границата с Рила не е безспорна, но за такава се приема Боровецката седловина, от която започва река Голема Луковица, приток на Мусаленска Бистрица. На изток тази граница се спуска в басейна на Владишка река, ляв приток на Марица.

Същинска Средна гора [редактиране]

Същинската Средна гора е разположена между проломите на реките Тополница и Стряма. Това е частта от Средна гора с най-добре изразено било. Това е също и най-високата част от планината. Тук е разположен най-високият връх в Средна гора — Голям Богдан (1604 м). Най-високите части на Същинската Средна гора са покрити с обширни пасища, а склоновете в средните и ниските части са покрити с вековни букови горски масиви.

Сърнена Средна гора [редактиране]

Сърнена гора е наречена най-източната част от Средна гора. Това е едновременно най-ниската, най-дългата и най-тясната част от планината. Тази част е с дължина от около 153 км. Най-високият връх в Сърнена гора е връх Братан, който е висок 1236 м. Завършва с възвишението Зайчи връх (Таушан тепе) при големия завой на Тунджа. Също висок връх е връх Каваклийка, който е висок (1050м.). Най - близо се намира до село Турия и Средногорово.

Геология и релеф [редактиране]

Геоложката основа на Средна гора е изградена основно от стари метаморфни скали, както и от по-млади гранити и сиенити. Срещат се също и вулканични скали[2], като от този вид скали преобладават андезитите.За Ихтиманска Средна гора особено характерни са кристалинните шисти. На места са разпространени варовиците, доломитите и мергелите. В Средна гора са открити значителни находища на медна руда (Асарел, Медет, Елшица, Радка и др.), както и множество минерални извориХисаря, Стрелча, Панагюрище, село Баня и други.

Климат и води [редактиране]

В подножието на планината климатът е умереноконтинентален. Температурите през студените месеци са от -1 до около +1 °C, а юлските в по-ниските части — около 20 °C, а в по-високите — 16 °C. Снежната покривка се задържа около 1-2 месеца в различните ѝ части. Преобладаващите ветрове са западни и северозападни. От Средна гора извират реките Тополница, Луда Яна, Пясъчник, Рахманлийска, Омуровска, Сазлийка и др. Режимът на реките е дъждовно-снежен и дъждовен, като максимумът на оттока е през пролетта, а минимумът е лятно-есенен. По-голям язовир в района на планината е Тополница.

Природа [редактиране]

В подножието на планината от юг са разпространени канелените горски почви, а във височина кафявите горски почви. За Средна гора са характерни обширни естествени ливади и пасища. Известна е с хубавите си широколистни гори от бук и дъб, срещат се още габър, ясен, клен, трепетлика, бреза и др. От храстовите видове най-разпространени са глог, драка, дрян, леска, трънка.

Животинският свят в планината е значително по-беден, отколкото в другите големи български планини. Представени са някои от характерните централноевропейски животински видове. На територията на Средна гора е разположен един поддържан резерват„Богдан“.

Хижи [редактиране]

В Средна гора се намират следните хижи:

Източници [редактиране]

  1. Пенин Р. "Природна география на България", София, изд. Булвест 2000, 2007, стр. 180-184.
  2. http://zoom.vsop-info.com