Средна гора
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Средна гора е планина в България. Най-високата ѝ точка е връх Голям Богдан (1604 м). Планината е разположена между Задбалканските котловини на север и Горнотракийската низина на юг. Средна гора е средновисока планина и е разположена в централната част на България, успоредно на Старопланинската верига. На запад Средна гора достига до течението на река Искър, а на изток до завоя на река Тунджа, който се намира северно от град Ямбол. Планината е дълга 285 километра, а най-голямата ѝ ширина е около 50 километра.
Няколко различни рида свързват Средна гора с Главната Старопланинска верига — Гълъбец, Козница, Стражата и Межденик, а ридовете Шумнатица и Шипочан свързват планината с Рила. Средна гора се състои от три дяла. Границите на отделните части минават по проломите на реките Тополница и Стряма. Частите, на които е разделена планината са Ихтиманска Средна гора, Същинска Средна гора и Сърнена гора.
Ихтиманската (Западна) Средна гора се състои от ридовете Лозенска планина, Вакарелска планина, Белица, Еледжик и Черни рид. Тези ридове до един са разположени недалеч от Ихтиманската котловина. Най-високият връх в тази част от планината е връх Тръна, който е висок 1275 м. За начало на главното било на Средна гора условно се приема Панчаревския пролом на река Искър — стената на язовир Панчарево. Границата с Рила не е безспорна, но за такава се приема Боровешката седловина, от която започва река Голема Луковица, приток на Мусаленска Бистрица. На изток тази граница се спуска в басейна на Владишка река, ляв приток на Марица.
Същинската Средна гора е разположена между проломите на реките Тополница и Стряма. Това е частта от Средна гора с най-добре изразено било. Това е също и най-високата част от планината. Тук е разположен най-високият връх в Средна гора — Голям Богдан (1604 м). Най-високите части на Същинската Средна гора са покрити с обширни пасища, а склоновете в средните и ниските части са покрити с вековни букови горски масиви.
Сърнена гора е наречена най-източната част от Средна гора. Това е едновременно най-ниската, най-дългата и най-тясната част от планината. Тази част е с дължина от около 153 км. Най-високият връх в Сърнена гора е връх Братан, който е висок 1236 м. Завършва с възвишението Зайчи връх (Таушан тепе) при големия завой на Тунджа.
Геоложката основа на Средна гора е изградена основно от стари метаморфни скали, както и от по-млади гранити и сиенити. Срещат се също и вулканични скали[1] като от този вид скали преобладават андезитите. В Средна гора са открити значителни находища на медна руда, както и множество минерални извори — Хисаря, Стрелча, Панагюрище, село Баня и други.
Животинският свят в планината е значително по-беден, отколкото в другите големи български планини. Представени са някои от характерните централноевропейски животински видове. На територията на Средна гора е разположен един поддържан резерват — Богдан.
[редактиране] Хижи
В Средна гора се намират следните хижи:
