Сазлийка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сазлийка
(Ракитница, Сютлийка)
Sazliyka1.JPG
Река Сазлийка южно от село Калояновец
Дължина 145 km
(16-то място в България)
Разположение България
Област Стара Загора
Община Стара Загора
Община Раднево
Община Гълъбово
Област Хасково
Община Симеоновград
Извира от на 1,5 km ЮЗ от връх Руя,
Сърнена Средна гора
Образувана от
42°30′51″ с. ш. 25°23′35″ и. д. / 42.514167° с. ш. 25.393056° и. д.
Надм. в-на на извора 651 m
Влива се в ляв приток на МарицаБяло (Егейско море)
42°01′51″ с. ш. 25°52′28″ и. д. / 42.030833° с. ш. 25.874444° и. д.
Надм. в-на на устието 78 m
Водосборен басейн 3 239 km2 (6,1% от водосборния басейн на Марица)
Среден отток 18,0 m3/s (при гр. Гълъбово)

Сазлийка (Ракитница, Сютлийка) е река в Южна БългарияОбласт Стара Загора, общини Стара Загора, Раднево и Гълъбово и Област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 145 km, която ѝ отрежда 16-то място сред реките на България. Река Сазлийка се явява 5-та по големина река във водосборния басейн на Марица след Тунджа, Арда, Едирне и Тополница. Името на реката произлиза от турското наименование на растението папур(typha) - „саз“

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Сазлийка извира на 651 м н.в. под името Топлиците на 1,5 км югозападно от връх Руя (812 м) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепено за вива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка — на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Горнотракийската низина. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Горнотракийската низина коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, след село Сърнево — югоизточна, а след град Раднево — южна. Влива се отляво в река Марица на 78 m н.в., на 1,7 kм източно от град Симеоновград.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборния басейн на Сазлийка е 3 239 km2, което представлява 6,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Рашевска река
  • ← Османска река
  • → Баньовите лъки
  • → Аладжика
  • → Касиврийско дере
  • → Водичката
  • ← Сулуджак
  • ← Чаталка
  • Азмака
  • Бедечка
  • → Коленска река
  • ← Хамамдере
  • → Тузлата
  • Кумруджа
  • Блатница
  • Дундарлия (Дунда)
  • ← Батканлийска река
  • ← Курудере
  • Овчарица (най-голям приток)
  • Еледжик
  • ← Мандаджика
  • ← Джелепска
  • ← Каменна речка
  • ← Юрукова речка
  • Соколица
  • → Кюпрюдере
  • → Садъкдере
  • → Стамбулдере
  • ← Мусачка река
  • Главанска река (Луда Яна)

Хидрографски показатели[редактиране | edit source]

Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока — януари-април, а минимумът — юли-октомври. Среден годишен отток при град Гълъбово 18,0 m3/s. На места по нейното течение са се образували типични крайречни гори от топола и върба.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 16 населени места, в т.ч. 2 града и 14 села:

Стопанско значение[редактиране | edit source]

По течението на реката няма изградени язовири, но в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.

По долината на реката на протежение от 31,1 км, между Раднево и Симеоновград преминава участък от третокласен път № 554 Нова ЗагораРадневоХарманли

В същия участък по долината на реката е прокарано и трасето на на жп линията Нова Загора — Симеоновград (една от най-старите жп линии в България, изградено още преди 1878 г.).

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]