Велека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велека
(Kocadere)
Veleka-river-dinev.jpg
Устието на река Велека
Дължина 147 km
123 km — България
(21-во място в България)
Разположение Flag of Turkey.svg Турция
Flag of Bulgaria.svg България,
Област Бургас,
Община Малко Търново,
община Царево
Извира от на 3 km югозападно от
турското село Ахлатлъ,
Странджа
Образувана от
42°03′32″ с. ш. 27°13′09″ и. д. / 42.058889° с. ш. 27.219167° и. д.
Надм. в-на на извора 664 m
Влива се в Черно море
42°04′10″ с. ш. 27°58′06″ и. д. / 42.069444° с. ш. 27.968333° и. д.
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 995 km2
Среден отток 9,41 m3/s (при моста на шосето ЦаревоМалко Търново)
Велека
(Kocadere)
в Общомедия

Велека (турски Kocadere) е река в Турция и България, Област Бургас — общини Малко Търново и Царево, вливаща се в Черно море. Цялата ѝ дължина е 147 км, от които на турска територия 24 км, а на българска — 123 км, която ѝ отрежда 21-во място сред българските реки. Река Велека е най-голямата река в Югоизточна България и по Южното Черноморие.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Велека води началото си от турска територия посредством няколко карстови извора в планината Странджа, на 664 м н.в., на 3 км югозападно от турското село Ахлатлъ и на около 5 км югоизточно от българското село Белеврен. На турска територия протича в дълбока и залесена долина като прави голяма дъга, изпъкнала на юг. На около 3 км северно от турското село Чаалайък достига до България, като на протежение от около 2 км служи за граница между двете държави. При устието на левия си приток река Бостанлък (протичаща през турска територия), на 42°04′18″ с. ш. 27°19′46″ и. д. / 42.071667° с. ш. 27.329444° и. д. и 265 м н.в. окончателно навлиза в българска територия.

Първите 5 км на българска територия тече на север, а след това чак до устието си генералното ѝ направление е източно. В горното си течение до моста на шосето БургасМалко Търново Велека тече в тясна дълбока долина при много голям надлъжен наклон (до 33%од ), който при хидрометричната станция при моста е вече чувствително по-малък (4%од ). Склоновете на долината са стръмни (до 50°) и изцяло залесени с високостеблени гори: дъб, явор и други.

След моста реката силно меандрира, като меандрите стават силно извити и често следващи едни след други. Широчината на коритото е към 20 m. Обикновено дълбочината е 0,80-1,0 m. Дъното е песъчливо с отделни по-едри камъни.

Към устието на Младежка река (Карамлък) характерът на долината се променя. Напречният профил се доближава до коритообразен, поради значителното уширение на дъното (към 800 m). Височината на склоновете и наклонът им значително намаляват (до 25-30°). Залесеността от нискостеблени гори намалява до 50%, като останалата част е заета с обработваеми земи. Тук вече лъките достигат до 150 m широчина. Надлъжният наклон на реката става към 2%од. Широчината на коритото е към 80 m. Дъното е от едър чакъл и пясък.

Надолу към вливането на десния приток Аидере долината на Велека става пак тясна с широчина към 300 m. В местността Качул долината прави няколко стеснявания и уширения, като напречният ѝ профил се приближава към коритообразен. Коритообразният профил на долината е ясно изразен при вливането на Трашка река, а към село Кости профилът става вече трапецовиден с широчина на дъното над 600 m, изцяло заето от лъки. Широчината на реката е средно 10-12 m, а дълбочината ѝ - средно 2 m. Дъното е песъчливо.

От Качул до вливането във Велека на река Колибарски дол е характерно броеницоподобното уширение и стеснение на речната долина. Към село Бродилово долината се разширява до 1200 m. Склоновете са ниски (30-50 m) и обрасли с нискостеблени гори. Речното корито се изменя, като дълбочината става по-голяма - 2,5 m. Влиянието от подприщването на морето е вече очевидно. Реката тече с много малка скорост. Всякакви бързеи изчезват. Надлъжният наклон на реката е от 1,0-1,80%од. Долината прави едно стеснение при вливането на река Колибарски дол. Напречният профил е типичен трапецовиден. Склоновете са ниски, с наклон 20-30°, заети от нискостеблени гори и обработваеми имоти. След вливането на притока Селмата долината бързо променя своя характер. Наклонът и височината на склоновете бързо намаляват. Широчината ѝ достига най-много до 1000 m. Широчината на реката е почти постоянна, 8-10 m, а дълбочината е 2-4 m. Дъното е глинесто-песъчливо.

При устието на реката водите ѝ се подприщват от морето, тя се разлива и ширината ѝ достига до 50 m, а дълбочината — 7-8 м. След моста на шосето СинеморецАхтопол реката още повече се разлива, прави голям завой и се влива в Черно море.

Пясъчната коса на река Велека при устието и

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборният басейн на реката е 955 km²[1], като границите му са следните:

Притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Долай (в Турция)
  • → Бостанлък (в Турция)
  • ← Върлидол
  • ← Катун
  • → Върлидол
  • Младежка река (Карамлък, най-голям приток)
  • → Дълбок дол
  • Айдере
  • → Стръмница
  • ← Грахиловски дол
  • ← Качулски дол
  • → Делижанов дол
  • ← Стоманенски дол
  • → Яменски дол
  • → Дяволски дол
  • → Трашка река
  • ← Язменски дол
  • → Шейтадол
  • → Селския дол
  • → Керезоват дол
  • ← Богородички дол
  • → Зипков дол
  • → Еленица
  • ← Ликурашки дол
  • ← Колибарски дол
  • ← Мукио
  • ← Селмата

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Река Велека е типична средиземноморска река с максимален отток през февруари и минимален през август и септември. Средният годишен отток при моста на шосето ЦаревоМалко Търново е 9,41 m3/s.

От 1942 Националният институт по метеорология и хидрология поддържа две хидрометрични станции на река Велека — при моста на шосето БургасМалко Търново (станция Звездец № 83700) и при моста на шосето ЦаревоМалко Търново (станция Граматиково № 83800).

Селища[редактиране | edit source]

Въпреки голямата си дължина за българска река, по течението ѝ има само 2 населени места в Община Царево: селата Кости и Бродилово.

Стопанско значение, флора и фауна, защитени местности[редактиране | edit source]

Меандър на Велека в едноименната защитена местност

Водите на река Велека са едни от най-чистите в България. В долното ѝ течение, там където долината ѝ се разширява около селата Кости и Бродилово и има обработваеми земи, водите ѝ се използват за напояване. Последните 8 км от течението ѝ са плавателни за малки морски съдове.

Водите на Велека са богати на растителен и животински свят. Растения с особено значение за района на река Велека са защитените водни лилии и блатно кокиче. По бреговете на реката се среща елша, бамбук, габър, бряст, ясен, увивни растения и др. В долното течение — гъсти, на места непроходими лонгозни гори. В реката са установени повече от 30 различни вида сладководни риби. Най-често се среща кефал. Открити са 5 вида животни, които присъстват в Червената книга на България, между които са змиорката и дивият шаран.

В поречието на Велека се намират резерватите "Велека" (в средното течение) и "Устието на Велека", а в водосборният ѝ басейн — "Витаново", "Средока", "Парория" и "Силкосия".

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 620
  • Тази статия съдържа данни и текст от изследването „Генерални схеми за използване на водите в районите с басейново управление в РБ“ (www), използвани с разрешение. Изследването е извършено под ръководството на Института по водни проблеми (ИВП) към БАН, като отделните части са подготвени от:
    • хидроложки, хидрографски и географски данни, даннни за качество на водите - НИМХ
    • хидрогеоложки описания и данни - Геоложки институт
    • демографски и икономически данни - ИВП
    • данни за водопотреблението - ИВП, УАСГ и ИХМ

Външни препратки[редактиране | edit source]

Меандрите на Велека - Фотопис