Златни пясъци (природен парк)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Това е статия за природния парк "Златни пясъци". За курорта със същото име вижте Златни пясъци

Природен парк
"Златни пясъци"
Zlatni park2.JPG
Паркът, погледнат от "Аладжа манастир"
Информация
Златни пясъци (природен парк) (България)
Green 008000 pog.svg
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Най-близък град Варна
Данни
Площ 1320,7 хектра
Построен 3 февруари 1943
Създаден 3 февруари 1943
Уеб сайт http://www.parkzlatnipiasaci.com
Информационна табела на защитената местност
Поглед към курорта Златни пясъци

Златни пясъци е природен парк в България с площ 1320,7 хектара. Обявен е през 1943 и се намира в съседство с град Варна, граничещ с курорт Златни пясъци. Средната надморска височина е 110 метра. На територията на парка има разработени туристически маршрути, кътове за отдих, организират се зелени училища.

История[редактиране | edit source]

Паркът е създаден на 3 февруари 1943 г. под името Народен парк "Златни пясъци" с площ 240 ха, като е обхващал територията от Аладжа манастир до старата българо - румънска граница. Той е вторият обявен парк в България след Народен парк "Витоша" (обявен на 27.10.1934 г.). През 50-те години на 20-и век на територията на парка започва изграждането на курортен комплекс "Златни пясъци" като постепенно той заема по-голямата част от парковата площ. Това налага през 1979 г. площите на курортния комплекс да се извадят от територията на парка, като същевременно към него е добавена нова и като цяло паркът увеличава площта си. Следва ново разширение през 1981 г., с което паркът достига настоящата си площ от 1320,7 ха.

През 1956 г. е разработен първият Паркоустройствен проект, в който се предвижда реконструкция на горските насаждения и превръщането им в паркови, както и мерки за укрепване на поройните долове в района. Успоредно с лесовъдските мероприятия се изгражда и туристическа инфра - и суперструктура - изграждат се чешми, кътове за отдих, погледни места, пешеходни маршрути, заведения за хранене и настаняване.

През 1996 г. е създадена паркова администрация като поделение на Национално управление по горите с основна цел опазване и поддържане на биологичното и ландшафтно разнообразие. През 2001 г. в следствие от промени в Закона за защитените територии паркът е прекатегоризиран от "народен" в "природен". През 2005 г. е открит Посетителският и информационен център на парка, в който се помещава и парковата администрация (официално название - Дирекция на природен парк "Златни пясъци").

Флора[редактиране | edit source]

Флората на парка включва около 500 вида висши растения, като общият брой на редките, застрашените и защитените видове е 21.

Територията на парка попада в зоната на два флористични района - Черноморско крайбрежие и Североизточна България. Растителността в парка формира следните екосистеми - коренни екосистеми от лонгозен тип, коренни екосистеми с доминиране (най-често на дъбове), производни екосистеми на келявия габър, храсталачни екосистеми и културни екосистеми.

Екосистемите от лонгозен тип заемат около 2 % от територията на парка и са формирани в резултат на високата почвена влажност в по-ниските части на терена. Тъй като тази влажност е по-малка и по-краткотрайна от характерната за типичната лонгозна гора тук видовото разнообразие е по-малко. Гората е по-рядка от типичния лонгоз, в резултат на което прониква повече светлина благоприятстваща развитието на лиани и затова тези екосистеми наподобяват тропически гори. Типични дъвесни видове са мъждрян, полски ясен, липа, обикновен габър, цер и др. Лианите са представени от бръшлян, повет, скрипка, гърбач и др. Сред тревистите видове се открояват редките и защитени - недоразвит лимодорум, кавказка иглика и източен лопух.

Коренните екосистеми (доминирани най-често от дъб) заемат по-издигнатите форми в централната част на парка. В тях са представени почти всички видове характерни за района и се срещат дъвесни популации на възраст над 100 години. Видовото разнообразие е по-голямо от това в екосистемите от лонгозен тип. Основни дъвесни видове са различни видове дъб (цер, благун, космат дъб и др.), както и мъждрян, едролистна липа, обикновен габър и др. Голямо е разнообразието на тревистите видове - различни представители на семейство салепови (така наречените "български орхидеи"), няколко вида острица, редките и защитени видове - снежно кокиче, кавказка иглика, битински синчец, горска съсънка и др.

Производните екосистеми на келявия габър са разпространени най-вече в югозападната част на парка (по-високите места на свлачищни терени) и в централната част - в по-ниските места. Обикновено са с издънков произход и заемат главно каменисти и по-сухи места.

Храсталачните екосистеми заемат стръмни свлачищни терени с плитки почви и варовита скална основа предимно в северната част на парка. Доминиращи храсти са жасмин, дървовидна зайчина, люляк, драка, къпина и ракитовица. Тук се срещат много от редките и застрашени видове в парка.

Културните екосистеми са резултат от човешката дейност, като тези на иглолистните гори са значително повече от тези на широколистните. От първата група най-често се срещат насаждения на черен бор, кипарис и кедър, а от втората на салкъм.

Фауна[редактиране | edit source]

В зоогеографско отношение територията на парка се отнася към Северна зоогеографска подобласт, Черноморски район, в който преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа [1].

На територията на парка се срещат 7 вида земноводни, 18 вида влечуги, 37 вида бозайници и 88 вида птици. Земноводните са представени от един вид тритон (балкански гребенест тритон) и 6 вида жаби, сред които и един застрашен - балканска чесновница.

Влечугите са представени от различни видове костенурки, гущери и змии. Застрашени видове са жълтокоремникът и смокът мишкар. От отровните змии се среща пепелянката.

Сред бозайниците се открояват 10 вида прилепи, множество видове гризачи, лисица, сърна, див заек, източноевропейски таралеж, дива свиня, язовец и др.

От птиците постоянни обитатели на парка са около 50 вида, като останалите са прелетни. По-голямата част от тях са защитени видове. Най-често срещаните видове защитени птици са голям синигер, поен дрозд, авлига, зелен кълвач, червеношийка, черешарка, обикновен мишелов, папуняк и др. Над парка преминава един от двата миграционни пътя в Европа - Via Pontica.

Туризъм[редактиране | edit source]

Съществуват 5 класически пешеходни маршрута и 4 специализирани - детски, дендрологичен, веломаршрут и за хора със специални нужди (включително хора с инвалидни колички и незрящи). Маршрутите са с различна продължителност - между 40 минути и 4,5 часа и представят биологичното разнообразие на парка. По протежението им са разположени кътове за отдих, чешми и погледни площадки. Подходящи са за пешеходен туризъм, природо - познавателен туризъм,културно - познавателен туризъм,велотуризъм, детски туризъм, фототуризъм и за хора със специални нужди

От 2005 г. функционира Посетителски и информационен център, в който се предлага водачество по маршрутите в парка, тематични беседи, информационни издания и публикации и др. В него се помещава и парковата администрация - Дирекция на Природен парк "Златни пясъци".

Източници[редактиране | edit source]

  1. #Траянов, Ростислав и Филипова, Десислава, Животинският свят в Природен парк "Златни пясъци" (земноводни, влечуги и бозайници),Природен парк "Златни пясъци", I част,Варна,2005 - 12 с.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Официален сайт на природен парк "Златни Пясъци"

Официален сайт на Асоциацията на парковете в България