Камчия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Камчия (река))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Камчия.

Камчия
The kamchia river galleryfull-world66.jpg
Долното течение на река Камчия
Дължина 46 km
244,5 km (заедно с река Голяма Камчия),
(8-мо място в България)
Разположение България
Област Варна
Община Дългопол
Община Долни чифлик
Община Аврен
Образувана от сливането на реките
Голяма Камчия (лява съставяща) и
Луда Камчия (дясна съставяща)
43°02′39″ с. ш. 27°26′34″ и. д. / 43.044167° с. ш. 27.442778° и. д.
Надм. в-на на извора 26 m
Влива се в Черно море
43°01′21″ с. ш. 27°53′22″ и. д. / 43.0225° с. ш. 27.889444° и. д.
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 5357,6 km2
Среден отток 27,7 m3/s (при с. Гроздьово)
Kamcia Map of the Bassin.jpg
Карта на водосборния басейн на река Камчия
Камчия в Общомедия
Video 2008

Ка̀мчияантичността на латински: Panisus, Панисус, старо име Тича) е река в Североизточна България, Област Варна — общини Дългопол, Долни чифлик и Аврен, вливаща се в Черно море. Дължината ѝ е 46 km, а заедно с лявата съставяща я река Голяма Камчия, която е приета за нейно начало — 244,5 km[1] (8-мо място по дължина в България). Камчия се явява най-голямата българска река, вливаща се в Черно море, като отводнява почти цялата Източна Стара планина и малка част от Дунавската равнина.

Географска характеристика[редактиране | edit source]

Извор, течение, устие[редактиране | edit source]

Река Камчия се образува от сливането на реките Голяма Камчия (лява съставяща) и Луда Камчия (дясна съставяща) на 26 m н.в., до югозападния ъгъл на село Величково, община Дългопол. Протича в източна посока в широка долина между Авренското (Момино) плато на север и Камчийска планина на юг. По долината ѝ се прокарва границата между Дунавската равнина и Предбалкана. Приустиевите части на долината са блатисти и обрасли с лонгозни гори. Влива се в Черно море при курортния комплекс "Камчия".

Водосборен басейн, притоци[редактиране | edit source]

Площта на водосборния басейн на реката е 5357,6 km2, като на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад — с водосборния басейн на река Янтра, а на юг — с водосборните басейни на река Тунджа и реките Айтоска, Хаджийска, Двойница и Фъндъклийска, вливащи се директно в Черно море. Водосборният басейн на Камчия обхваща части на 6 области в България — южните части на Варненска и Шуменска области, най-северните части на Бургаска област, източната част на Търговищка област, североизточната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.

Основни притоци — → ляв приток, ← десен приток:

Хидроложки показатели[редактиране | edit source]

Река Камчия е с дъждовно-снежно подхранване, като максималният отток е през месеците февруари и март, а минималният — октомври. Средният годишен отток при село Гроздьово е 27,7 m3/s. В миналото при по-големи прииждания реката се е разливала и е заблатявала обширни площи по долината си. Сега цялото корито на Камчия (46 км) е коригирано с водозащитни диги, а заблатените участъци са отводнени. Поради малката денивелация от образуването до устието си, едва 26 м течението ѝ е бавно и мудно (среден наклон от 5,7 sm/km), а най-долното ѝ течение е "удавено" от морските води.

Селища[редактиране | edit source]

По течението на реката са разположени 5 села:

Стопанско значение, природни забележителности, фауна[редактиране | edit source]

По самата река Камчия няма хидротехнически съоръжения, с изключение на водозащитните диги, но по нейните две съставящи я реки и притоците ѝ са изградени едни от най-големите язовири в България — "Тича", "Камчия" и "Цонево" и няколко десетки микроязовира, водите на които се използват за битово и промишлено водоснабдяване и за напояване на обширни територии обработваеми площи.

В устието на реката се намира резерватът "Камчия", с най-обширните лонгозни гори в България. Южно от устието на реката е и защитената местност "Камчийски пясъци". "Удавеното" устие на реката предлага идеални условия за пътуване с лодки и малки корабчета сред красивите и непроходими по суша лонгозни гори и чудесно място за риболов.

В реката обитават следните видове риби: бабушка, бяла мряна, змиорка, канален сом, каракуди, костур, кротушка, морунаш, платика, речен кефал, скобар, слънчева риба, сом, уклей, уклейка, червеноперка, черна мряна, шаран, щипок, щука и др.[2].

Вижте още[редактиране | edit source]

Топографска карта[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  2. http://www.hvanah.com/?page=locations&id=17

Външни препратки[редактиране | edit source]