Крапец (Област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за добричкото село. За врачанското село вижте Крапец (Област Враца).

Крапец
Krapetz, Bulgaria (08.01.05).jpg
Изглед от Крапец от 2005 г.
България
Red pog.png
Крапец
Област Добрич
Red pog.png
Крапец
Общи данни
Население 366 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 22,175 km²
Надм. височина 40 m
Пощ. код 9674
Тел. код 05749
МПС код ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ 39493
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Шабла
Райна Бърдарева
(БСП)

Крапец е село в Североизточна България част от община Шабла в Добричка област. На 580 км от София, на 15км от ГКПП Дуранкулак, на 90км от Варна, на 85км от Добрич, на 50км от Балчик и на 15км североизточно от гр. Шабла.

География[редактиране | edit source]

Kr2.jpg

Село Крапец е на самия морски бряг, на 5,3 км. южно по права линия от южния бряг на Дуранкулашкото езеро. Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа простиращ се от Калиакра до Карталбурун. На носа е поставен малък маяк - Крапецки знак 43° 38' N 28° 35' Е Бяла светлина Прроблясваща 5 с видимост 10 n.mile Ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни светлинни хоризонтални ивици. Височина над водата 31 m. НО за съжаление вече няма и маяк!

История[редактиране | edit source]

В непосредствена близост до селото е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро обитавано от първото уседнало земаделско насиление на нашият континент. Тук са открити първите каменни градежи в Европа датирани към 5200 г. пр.хр. Районът е обитаван от траките през античността, при езерото има и останки от прабългарско среновековно поселение. Днешното село Крапец е много старо. Селяните са били в мнозинството си българи сред които са живеели и малко гагаузи. Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже /гърбица/. В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския Черноморски бряг от м. август 1786 г. Според него село Карибчи кьой /Крапец/ се намира между Шабла фенер /пясъчен фар/ и Иланлю кьой /с. Иланлък, днес в Румъния/. От 1832 г. е известно под името Карапез. В средата на 19в. в селото живеят 24 домакинства българи, а то носи името Карапча. Много от населяващите селото българи идват от Ямболското село Карапча /днес Маломир/, като с това се обяснява и новото му име. На 21 август 1916г. румънците нахлуват в селолото, което тогава е с повече от 100 къщи, отвличат и изпращат в концлагери в Молдова всички мъже, дори и момчета от 12 години нагоре[1]. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като - "казашките къщи". След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име - Крапец.

Религии[редактиране | edit source]

Храм „Св. св. Кирил и Методий“

Населението тук е православно.

Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през робството, те е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през освободителната война или градежът не е бил с нужните качества, защото само след 20 години през 1888 г. карапчани си въздигат нова.

Сегашната черква е строена през 1888-1889 г. със средства на Добри Киров, който дал по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото.

До средата на XX в. е действаща. Впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. започва ремонт и реставрация, която е завършена с средства на хора от селото.

На 24 май 2010 църквата „Св. св. Кирил и Методий“ бе официално открита и осветена. В нея специално от София дойдоха да сключат брак със бляскава церемония TV звездите Иван Христов от "Сблъсък" и неговата многогодишна приятелка Вихра, кумува им Андрей, партньорът в шоуто на Иван, а кмета на Каварна и организатор на рок фистивала там Цонко Цонев извърши гражданският ритуал. В селото за свагбата дойдоха Васил Найденов, Нико Тупарев, Олга Лозанова, Есил Дюран, Деян Икебаната, Дони и Нети и много телевизионери.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Селото има кметство и поща. Църквата понастоящем е действаща. Читалище “Слънце“ на с.Крапец е създадено през 1871 г. под името “ Полска майка “. Това е третото по ред на създаване селско читалище в Добруджа. Според устава на читалището, публикуван в бр . 17от 1871 г. на вестник “Македония” , то “ще има намерение и грижа да можи да научи всяки член по малко да чете, да пише и да счислява “. В момента библиотеката към читалището разполага с 6500 тома литература.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Крапец има огромен, неурбанизиран, дълъг около 7,5 км плаж с дюни. Той започва от нос Крапец при стария къмпинг "Карвуна" недалеч от селото, продължава пред лагуната на биосферният и археологически резерват Дуранкулашко езеро и завършва далеч на север при нос Карталбурун след "къмпинг Космос".

В селото живее и твори известният български художник Коста Костов.

В 2011 г. в Крапец и околните плажове се снима игралният филм "Три".

В землището на селото също както и в околните села са се съхранили множество тракйски могили.

Основна забележителност е разположеният непосредствено до селото при плажа биосферен и археологически резерват Дуранкулашко езеро. Той е обект с европейско и международно значение, защитен от Рамсарската конвенция. Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация "Льо Балкан" и Българска природна консерватория "Добруджа". Резервата и околната защитена по Натура 2000 зона са част от миграционния път "Via Pontica".

В културен аспект най-високо значими са откритите тук в "Езерния град" наричан "Европейската Троя": първи каменни строежи в Европа (51 век пр.Хр.) на първото уседнало и културно земеделско население на нашия континент, макар и малко по количество, но най-старото обработено злато в света (50 век пр.Хр.), първите наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост, най-ранните форми на парично-разменни ценности (50-48 век пр.Хр.), останки от нтичния храм на Кибела и прабългарското поселение просъществувало до падането под византийско робство.

В природо-научен аспект той е уникален с прелитаща и установяваща се тук около 80% от световната популация на красивата и уникална Евразиска Червеногуша гъска. Над 70 вида птици гнездят в тази местност, а мигриращите и зимуващите са много повече - Бял Пеликан и Розов пеликан, Поен лебед и Ням лебед, възможно е да се срещне най-красивата като пъстроцветие птица у нас - Пчелояда, а също Блестящ ибис, Голям корморан, Eвроазиатски, Аристотелов и малък корморан, Зеленоглава патица, Белоока потапница, Червеноклюна потапница и Златно око, Каспийска рибарка, Чапла вкл. Червена чапла, Дива сива гъска, многобройни (до 160 000) Белочели гъски, Блатна лястовица, Голям маслинов присмехулник и Малък маслинов присмехулник, соколът Вечерна ветрушка, Сокол орко, Морски орел, най-голямото животно, което може да лети - Дроплата и подобния й Стрепет който през последните години е наблюдаван само в Дуранкулашкото езеро и Езерецкото езеро. Тук е едно от няколкото места в Европа където може да бъде видяна една типична за Азия птица - Индийско шаварче, над плажа прелитат Голяма черноглава чайка и Малка черноглава чайка и ред други видове изчезнали от урбанизираното южно черноморие, което го прави целогодишна дестинация любителите на наблюдението на птици (birds watching). Гледката на хилядите птици, покрили езерата през пролетните, есенните и зимните месеци, е едно от най-вълнуващите преживявания за любителите на природата.

В езерото се среща и разнообразна водораслова флора като Cyanophyta (17 вида), Euglenophyta (10 вида) and Chlorophyta (47 вида), Режещ кладиум и Бяла водна роза, а в морето различните черноморски водорасли.

Лагуната с околното море и крайбрежната зона са известно място за всички любители на лова и риболова с голямото разнообразие от птици (много от които са разрешени за отстрел) и изобилие съчетало морска и сладководна риба, хващат се Сом, Бяла риба, ендемични видове от семейство Селдови и от семейство Попчета включително сладководни такива, но и широко разпространения Стронгил, има Толостолоб, Каракуда, Платика, Лин, макар и рядко дори Змиорка, Eсетра, Щука, Черноморска скумрия, както и Лаврак и други Кефали, също Див шаран, Паламуд, Калкан, Заргана, Сафрид, Костур, Лефер, Карагьоз, Хамсия, Морска котка - т.н. Ватус, Черноморска акула, Черноморски шпрот, Езерени раци, Скариди, Морски раци, Рапани, Езерна и Черна морска мида , деликатсната Бяла мида и т.н.

От дивите бозайници на сушата между горските пояси се срещат Диво прасе, Лисици, Зайци, които са обект на лов, и също Сърни и Елени, а в морето обитават Делфини.

Редовни събития[редактиране | edit source]

На 24 май тук става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис "Арт пътеки" организиран от община Шабла и художника Коста Костов. На него досега са участвали проф. Димитър Чолаков, проф. Ивайло Мирчев, доц. Йордан Парушев, Коста Костов, Матей Матеев, Милко Божков, Пламен Монев, Николай Карамфилов, Чавдар Петров и изкуствоведа Пламена Рачева.

Други[редактиране | edit source]

Хотел в Крапец

Селото е курортно място. Освен морски тук се развива ловен, риболовен и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин туриста. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла. Но съдебните спорове във връзка с възстановяването на собствеността върху земите ликвидират къмпинга, а хотелските бази остават незавършени. Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи. Чужди инвеститори усилено изкупуват земя. Тук в неформална обстановка отмарят Део, Марта Вачкова, Стефан Цанев и други знаменитости.

Кухня[редактиране | edit source]

Ястията типични в Крапец са традиционните български от Добруджа обогатени с даровете на морето. Незабравима е уникалната "Карапчанска рибена чорба" приготвяна от минимум 3-4 вида морска, но може и сладководна риба ловена в дуранкулашката лагуна, тя се подправя със "саламурика"смес от лют чукан червен пипер,чесън, морска сол и различни подправки. Морските (лефер, зарган, сафрид, карагьоз, паламуд, черноморска акула, кефал, хамсия, трицона, попче, калкан, стронгил, морски миди е раци-павури и по-редките змиорка, есетра, черноморска скумрия) и сладководни риби (бяла риба, шаран, сом, платика, каракуда, сладководно попче, раци и дори змиорка от лагуната) традиционно се приготвят печени на сач или скара или пък пържени в зехтин или олио, а раците предимно сладководни ловени в лагуната, но и морските миди и раци се попарват в подсолена вода. Изобилни в менюто са плодовете и зеленчуците, млякото и неговите продукти и естествено бялото саламурено сирене. Известна е и крапешката баница "Добруджанска кавърма" приготвяна с бита сметата, каймак или с мляко и прясно масло и с много яйца, пече се под връшник. Апетитната "Добруджанска яхния" е вегетариянско ястие приготвяно от пиперки, домати, кромид лук, моркови, ориз, целина, магданоз и люти чушки задушени със зехтин или орехов шарлан. "Добруджански зелеви сарми" се правят предимно зимно време като в листа от кисело зеле се завиват омесени гъби, кайма от равни части телешко и свинско, домати, лук и ориз подправени с червен и черен пипер, дафинов лист, чубрица и бахар поставят се в гърне или друг глинен съд върху легло от зелеви листа налива се вода смесена с бяло вино и се покрива отново с зелеви листа и пекат на бавен огън и накрая се заливат със запръжен в шарлан, зехтин или олио червен пипер. Незабравим е вкуса на другото любимото ястие, освен споменатата баница, на певеца на Добруджа Йордан Йовков - Добруджанско печено пиле с чесън, то се приготвя като пилето хубаво се натрие отвън и отвътре със смес от червен пипер и ситно нарязан чесън, шпикова се с чесън и се пече под връшник като периодично се освежава с маринада от шарлан, зехтин или олио и бяло вино. Разбира се тук се вари и крепка ракия.

Вижте също[редактиране | edit source]

Дуранкулашко езеро
Джулай
Шабла
Калиакра
Яйлата

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Тодор Панов, РУМЪНСКИТЕ ЗВЕРСТВА, София, 1916 г.