Крапец (Област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крапец.

Крапец
Krapetz, Bulgaria (08.01.05).jpg
Изглед от Крапец от 2005 г.
България
Red pog.png
Крапец
Област Добрич
Red pog.png
Крапец
Общи данни
Население 361 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,175 km²
Надм. височина 40 m
Пощ. код 9674
Тел. код 05749
МПС код ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ 39493
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Шабла
Райна Бърдарева
(БСП)

Крапец е село в Североизточна България част от община Шабла в Добричка област. На 580 км от София, на 15км от ГКПП Дуранкулак, на 90км от Варна, на 85км от Добрич, на 50км от Балчик и на 15км североизточно от гр. Шабла.

География[редактиране | редактиране на кода]

Kr2.jpg

Село Крапец е на самия морски бряг, на 5,3 км. южно по права линия от южния бряг на Дуранкулашкото езеро. Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа, простиращ се от Калиакра до Карталбурун. На носа е поставен малък маяк - Крапецки знак 43° 38' N 28° 35' Е Бяла светлина Проблясваща 5 с видимост 10 n.mile Ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни светлинни хоризонтални ивици. Височина над водата 31 m. НО за съжаление вече няма и маяк!

История[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до селото е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро обитавано от първото уседнало земаделско насиление на нашият континент. Тук са открити първите каменни градежи в Европа датирани към 5200 г. пр.хр. Районът е обитаван от траките през Античността, при езерото има и останки от прабългарско средновековно поселение.

Днешното село Крапец е много старо. Селяните са били в мнозинството си българи сред които са живеели и малко гагаузи. Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже /гърбица/. В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския Черноморски бряг от м. август 1786 г. Според него село Карибчи кьой /Крапец/ се намира между Шабла фенер /пясъчен фар/ и Иланлю кьой /с. Иланлък, днес в Румъния/. От 1832 г. е известно под името Карапез. В средата на 19в. в селото живеят 24 домакинства българи, а то носи името Карапча. Много от населяващите селото българи идват от Ямболското село Карапча /днес Маломир/, като с това се обяснява и новото му име. На 21 август 1916г. румънците нахлуват в селолото, което тогава е с повече от 100 къщи, отвличат и изпращат в концлагери в Молдова всички мъже, дори и момчета от 12 години нагоре[1]. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като - "казашките къщи". След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име - Крапец.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св. св. Кирил и Методий“

Населението тук е православно.

Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през робството, те е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през освободителната война или градежът не е бил с нужните качества, защото само след 20 години през 1888 г. карапчани си въздигат нова.

Сегашната черква е строена през 1888-1889 г. със средства на Добри Киров, който дал по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото.

До средата на XX в. е действаща. Впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. започва ремонт и реставрация, която е завършена с средства на хора от селото. На 24 май 2010 църквата „Св. св. Кирил и Методий“ бе официално открита и осветена.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото има кметство и поща. Църквата понастоящем е действаща. Читалище “Слънце“ на с.Крапец е създадено през 1871 г. под името “ Полска майка “. Това е третото по ред на създаване селско читалище в Добруджа. Според устава на читалището, публикуван в бр . 17 от 1871 г. на вестник “Македония”, то “ще има намерение и грижа да може да научи всеки член по малко да чете, да пише и да изчислява “. В момента библиотеката към читалището разполага с 6500 тома литература.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Крапец има огромен, неурбанизиран, дълъг около 7,5 км плаж с дюни. Той започва от нос Крапец при стария къмпинг "Карвуна" недалеч от селото, продължава пред лагуната на биосферният и археологически резерват Дуранкулашко езеро и завършва далеч на север при нос Карталбурун след "къмпинг Космос".

В селото живее и твори известният български художник Коста Костов.

В 2011 г. в Крапец и околните плажове се снима игралният филм "Три".

В землището на селото също както и в околните села са се съхранили множество тракйски могили.

Основна забележителност е разположеният непосредствено до селото при плажа биосферен и археологически резерват Дуранкулашко езеро. Той е обект с европейско и международно значение, защитен от Рамсарската конвенция. Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация "Льо Балкан" и Българска природна консерватория "Добруджа". Резервата и околната защитена по Натура 2000 зона са част от миграционния път "Via Pontica".

Лагуната с околното море и крайбрежната зона са известно място за всички любители на лова и риболова.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 24 май тук става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис "Арт пътеки" организиран от община Шабла и художника Коста Костов. На него досега са участвали проф. Димитър Чолаков, проф. Ивайло Мирчев, доц. Йордан Парушев, Коста Костов, Матей Матеев, Милко Божков, Пламен Монев, Николай Карамфилов, Чавдар Петров и изкуствоведа Пламена Рачева.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е курортно място. Освен морски тук се развива ловен, риболовен и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин туриста. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла.

Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодор Панов, РУМЪНСКИТЕ ЗВЕРСТВА, София, 1916 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]