Крапец (Област Добрич)

Тази статия е за добричкото село. За врачанското село вижте Крапец (Област Враца).

---

Крапец
Крапец
43° с. ш. 28° и. д.43.633° с. ш. 28.55° и. д. 43.633, 28.55
Общи данни
Население	380 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	22,175 km²
Надм. височина	40 m
Пощ. код	9674
Тел. код	05749
МПС код	ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ	39493
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    - кмет	Шабла Райна Бърдарева (БСП)

Крапец е село в Североизточна България част от община Шабла в Добричка област. На 580км от София, на 15км от ГКПП Дуранкулак, на 90км от Варна, на 85км от Добрич, на 50км от Балчик и на 15км североизточно от гр. Шабла.

География

Село Крапец е на самия морски бряг, на 5,3 км. южно по права линия от южния бряг на Дуранкулашкото езеро. Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа простиращ се от Калиакра до Карталбурун. На носа е поставен малък маяк - Крапецки знак 43° 38' N 28° 35' Е Бяла светлина Прроблясваща 5 с видимост 10 n.mile Ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни светлинни хоризонтални ивици. Височина над водата 31 m. НО за съжаление вече няма и маяк!

История

В непосредствена близост до селото е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро обитавано от първото уседнало земаделско насиление на нашият континент. Тук са открити първите каменни градежи в Европа датирани към 5200 г. пр.хр. Районът е обитаван от траките през античността, при езерото има и останки от прабългарско среновековно поселение. Днешното село Крапец е много старо. Селяните са били в мнозинството си българи сред които са живеели и малко гагаузи. Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже /гърбица/. В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския Черноморски бряг от м. август 1786 г. Според него село Карибчи кьой /Крапец/ се намира между Шабла фенер /пясъчен фар/ и Иланлю кьой /с. Иланлък, днес в Румъния/. От 1832 г. е известно под името Карапез. В средата на 19в. в селото живеят 24 домакинства българи, а то носи името Карапча. Много от населяващите селото българи идват от Ямболското село Карапча /днес Маломир/, като с това се обяснява и новото му име. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като - "казашките къщи". След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име - Крапец.

Религии

Храм „Св. св. Кирил и Методий“

Населението тук е православно.

Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през робството, те е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през освободителната война или градежът не е бил с нужните качества, защото само след 20 години през 1888 г. карапчани си въздигат нова.

Сегашната черква е строена през 1888-1889 г. със средства на Добри Киров, който дал по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото.

До средата на XX в. е действаща. Впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. започва ремонт и реставрация, която е завършена с средства на хора от селото.

На 24 май 2010 църквата „Св. св. Кирил и Методий“ бе официално открита и осветена. В нея специално от София дойдоха да сключат брак със бляскава церемония TV звездите Иван Христов от "Сблъсък" и неговата многогодишна приятелка Вихра, кумува им Андрей, партньорът в шоуто на Иван, а кмета на Каварна и организатор на рок фистивала там Цонко Цонев извърши гражданският ритуал. В селото за свагбата дойдоха Васил Найденов, Нико Тупарев, Олга Лозанова, Есил Дюран, Деян Икебаната, Дони и Нети и много телевизионери.

Обществени институции

Селото има кметство и поща. Църквата понастоящем е действаща. Читалище “Слънце“ на с.Крапец е създадено през 1871 г. под името “ Полска майка “. Това е третото по ред на създаване селско читалище в Добруджа. Според устава на читалището, публикуван в бр . 17от 1871 г. на вестник “Македония” , то “ще има намерение и грижа да можи да научи всяки член по малко да чете, да пише и да счислява “. В момента библиотеката към читалището разполага с 6500 тома литература.

Културни и природни забележителности

Дуранкулашкото езеро

Крапец заедно със с. Ваклино си поделят плаж, който започва от нос Крапец и продължава далеч на север, където достига до нос Карталбурун при къмпинга на Дуранкулак "Космос".

В землището на селото също както и в околните села са се съхранили множество тракйски могили.

Тук живее и твори известният български художник Коста Костов.

В 2011 г. в Крапец и околните плажове се снима игралният филм "Три".

Редовни събития

На 24 май тук става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис "Арт пътеки" организиран от община Шабла и художника Коста Костов. На него досега са участвали проф. Димитър Чолаков, проф. Ивайло Мирчев, доц. Йордан Парушев, Коста Костов, Матей Матеев, Милко Божков, Пламен Монев, Николай Карамфилов, Чавдар Петров и изкуствоведа Пламена Рачева.

Други

Хотел в Крапец

Селото е курортно място. Освен морски тук се развива ловен, риболовен и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин туриста. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла. Но съдебните спорове във връзка с възстановяването на собствеността върху земите ликвидират къмпинга, а хотелските бази остават незавършени. Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи. Чужди инвеститори усилено изкупуват земя. Тук в неформална обстановка отмарят Део, Марта Вачкова, Стефан Цанев и други знаменитости.

Кухня

Ястията типични в Крапец са традиционните български от Добруджа обогатени с даровете на морето. Незабравима е уникалната "Карапчанска рибена чорба" приготвяна от минимум 3-4 вида морска, но може и сладководна риба ловена в дуранкулашката лагуна, тя се подправя със "саламурика"смес от лют чукан червен пипер,чесън, морска сол и различни подправки. Морските (лефер, зарган, сафрид, карагьоз, паламуд, черноморска акула, кефал, хамсия, трицона, попче, калкан, стронгил, морски миди е раци-павури и по-редките змиорка, есетра, черноморска скумрия) и сладководни риби (бяла риба, шаран, сом, платика, каракуда, сладководно попче, раци и дори змиорка от лагуната) традиционно се приготвят печени на сач или скара или пък пържени в зехтин или олио, а раците предимно сладководни ловени в лагуната, но и морските миди и раци се попарват в подсолена вода. Изобилни в менюто са плодовете и зеленчуците, млякото и неговите продукти и естествено бялото саламурено сирене. Известна е и крапешката баница "Добруджанска кавърма" приготвяна с бита сметата, каймак или с мляко и прясно масло и с много яйца, пече се под връшник. Апетитната "Добруджанска яхния" е вегетариянско ястие приготвяно от пиперки, домати, кромид лук, моркови, ориз, целина, магданоз и люти чушки задушени със зехтин или орехов шарлан. "Добруджански зелеви сарми" се правят предимно зимно време като в листа от кисело зеле се завиват омесени гъби, кайма от равни части телешко и свинско, домати, лук и ориз подправени с червен и черен пипер, дафинов лист, чубрица и бахар поставят се в гърне или друг глинен съд върху легло от зелеви листа налива се вода смесена с бяло вино и се покрива отново с зелеви листа и пекат на бавен огън и накрая се заливат със запръжен в шарлан, зехтин или олио червен пипер. Незабравим е вкуса на другото любимото ястие, освен споменатата баница, на певеца на Добруджа Йордан Йовков - Добруджанско печено пиле с чесън, то се приготвя като пилето хубаво се натрие отвън и отвътре със смес от червен пипер и ситно нарязан чесън, шпикова се с чесън и се пече под връшник като периодично се освежава с маринада от шарлан, зехтин или олио и бяло вино. Разбира се тук се вари и крепка ракия.

Вижте също

Дуранкулашко езеро
Джулай
Шабла
Калиакра
Яйлата

Външни препратки

• Крапец
• "Лунен фестивал" идва за пръв път в България в с. Крапец
• Международен фестивал на руските бардове - Крапец
• Фестивал на хвърчилата - Крапец
• Още исторически данни за с. Крапец