Крапец (Област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за добричкото село. За врачанското село вижте Крапец (Област Враца).

Крапец
Krapetz, Bulgaria (08.01.05).jpg
България
Red pog.png
Крапец
Област Добрич
Red pog.png
Крапец
Общи данни
Население 366 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 22,175 km²
Надм. височина 40 m
Пощ. код 9674
Тел. код 05749
МПС код ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ 39493
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Шабла
Райна Бърдарева
(БСП)

Крапец е село в Североизточна България част от община Шабла в Добричка област. На 580км от София, на 15км от ГКПП Дуранкулак, на 90км от Варна, на 85км от Добрич, на 50км от Балчик и на 15км североизточно от гр. Шабла.

География[редактиране | edit source]

Kr2.jpg

Село Крапец е на самия морски бряг, на 5,3 км. южно по права линия от южния бряг на Дуранкулашкото езеро. Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа простиращ се от Калиакра до Карталбурун. На носа е поставен малък маяк - Крапецки знак 43° 38' N 28° 35' Е Бяла светлина Прроблясваща 5 с видимост 10 n.mile Ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни светлинни хоризонтални ивици. Височина над водата 31 m. НО за съжаление вече няма и маяк!

История[редактиране | edit source]

В непосредствена близост до селото е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро обитавано от първото уседнало земаделско насиление на нашият континент. Тук са открити първите каменни градежи в Европа датирани към 5200 г. пр.хр. Районът е обитаван от траките през античността, при езерото има и останки от прабългарско среновековно поселение. Днешното село Крапец е много старо. Селяните са били в мнозинството си българи сред които са живеели и малко гагаузи. Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже /гърбица/. В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския Черноморски бряг от м. август 1786 г. Според него село Карибчи кьой /Крапец/ се намира между Шабла фенер /пясъчен фар/ и Иланлю кьой /с. Иланлък, днес в Румъния/. От 1832 г. е известно под името Карапез. В средата на 19в. в селото живеят 24 домакинства българи, а то носи името Карапча. Много от населяващите селото българи идват от Ямболското село Карапча /днес Маломир/, като с това се обяснява и новото му име. На 21 август 1916г. румънците нахлуват в селолото, което тогава е с повече от 100 къщи, отвличат и изпращат в концлагери в Молдова всички мъже, дори и момчета от 12 години нагоре[1]. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като - "казашките къщи". След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име - Крапец.

Религии[редактиране | edit source]

Храм „Св. св. Кирил и Методий“

Населението тук е православно.

Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през робството, те е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през освободителната война или градежът не е бил с нужните качества, защото само след 20 години през 1888 г. карапчани си въздигат нова.

Сегашната черква е строена през 1888-1889 г. със средства на Добри Киров, който дал по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото.

До средата на XX в. е действаща. Впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. започва ремонт и реставрация, която е завършена с средства на хора от селото.

На 24 май 2010 църквата „Св. св. Кирил и Методий“ бе официално открита и осветена. В нея специално от София дойдоха да сключат брак със бляскава церемония TV звездите Иван Христов от "Сблъсък" и неговата многогодишна приятелка Вихра, кумува им Андрей, партньорът в шоуто на Иван, а кмета на Каварна и организатор на рок фистивала там Цонко Цонев извърши гражданският ритуал. В селото за свагбата дойдоха Васил Найденов, Нико Тупарев, Олга Лозанова, Есил Дюран, Деян Икебаната, Дони и Нети и много телевизионери.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Селото има кметство и поща. Църквата понастоящем е действаща. Читалище “Слънце“ на с.Крапец е създадено през 1871 г. под името “ Полска майка “. Това е третото по ред на създаване селско читалище в Добруджа. Според устава на читалището, публикуван в бр . 17от 1871 г. на вестник “Македония” , то “ще има намерение и грижа да можи да научи всяки член по малко да чете, да пише и да счислява “. В момента библиотеката към читалището разполага с 6500 тома литература.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Крапец има огромен, неурбанизиран, дълъг около 7,5 км плаж с дюни. Той започва от нос Крапец при стария къмпинг "Карвуна" недалеч от селото, продължава пред лагуната на биосферният и археологически резерват Дуранкулашко езеро и завършва далеч на север при нос Карталбурун след "къмпинг Космос".

В селото живее и твори известният български художник Коста Костов.

В 2011 г. в Крапец и околните плажове се снима игралният филм "Три".

В землището на селото също както и в околните села са се съхранили множество тракйски могили.

Основна забележителност е разположеният непосредствено до селото при плажа биосферен и археологически резерват Дуранкулашко езеро. Той е обект с европейско и международно значение, защитен от Рамсарската конвенция. Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация "Льо Балкан" и Българска природна консерватория "Добруджа". Резервата и околната защитена по Натура 2000 зона са част от миграционния път "Via Pontica".

В културен аспект най-високо значими са откритите тук в "Езерния град" наричан "Европейската Троя": първи каменни строежи в Европа (51 век пр.Хр.) на първото уседнало и културно земеделско население на нашия континент, макар и малко по количество, но най-старото обработено злато в света (50 век пр.Хр.), първите наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост, най-ранните форми на парично-разменни ценности (50-48 век пр.Хр.), останки от нтичния храм на Кибела и прабългарското поселение просъществувало до падането под византийско робство.

В природо-научен аспект той е уникален с прелитаща и установяваща се тук около 80% от световната популация на красивата и уникална Евразиска Червеногуша гъска. Над 70 вида птици гнездят в тази местност, а мигриращите и зимуващите са много повече - Бял Пеликан и Розов пеликан, Поен лебед и Ням лебед, възможно е да се срещне най-красивата като пъстроцветие птица у нас - Пчелояда, а също Блестящ ибис, Голям корморан, Eвроазиатски, Аристотелов и малък корморан, Зеленоглава патица, Белоока потапница, Червеноклюна потапница и Златно око, Каспийска рибарка, Чапла вкл. Червена чапла, Дива сива гъска, многобройни (до 160 000) Белочели гъски, Блатна лястовица, Голям маслинов присмехулник и Малък маслинов присмехулник, соколът Вечерна ветрушка, Сокол орко, Морски орел, най-голямото животно, което може да лети - Дроплата и подобния й Стрепет който през последните години е наблюдаван само в Дуранкулашкото езеро и Езерецкото езеро. Тук е едно от няколкото места в Европа където може да бъде видяна една типична за Азия птица - Индийско шаварче, над плажа прелитат Голяма черноглава чайка и Малка черноглава чайка и ред други видове изчезнали от урбанизираното южно черноморие, което го прави целогодишна дестинация любителите на наблюдението на птици (birds watching). Гледката на хилядите птици, покрили езерата през пролетните, есенните и зимните месеци, е едно от най-вълнуващите преживявания за любителите на природата.

В езерото се среща и разнообразна водораслова флора като Cyanophyta (17 вида), Euglenophyta (10 вида) and Chlorophyta (47 вида), Режещ кладиум и Бяла водна роза, а в морето различните черноморски водорасли.

Лагуната с околното море и крайбрежната зона са известно място за всички любители на лова и риболова с голямото разнообразие от птици (много от които са разрешени за отстрел) и изобилие съчетало морска и сладководна риба, хващат се Сом, Бяла риба, ендемични видове от семейство Селдови и от семейство Попчета включително сладководни такива, но и широко разпространения Стронгил, има Толостолоб, Каракуда, Платика, Лин, макар и рядко дори Змиорка, Eсетра, Щука, Черноморска скумрия, както и Лаврак и други Кефали, също Див шаран, Паламуд, Калкан, Заргана, Сафрид, Костур, Лефер, Карагьоз, Хамсия, Морска котка - т.н. Ватус, Черноморска акула, Черноморски шпрот, Езерени раци, Скариди, Морски раци, Рапани, Езерна и Черна морска мида , деликатсната Бяла мида и т.н.

От дивите бозайници на сушата между горските пояси се срещат Диво прасе, Лисици, Зайци, които са обект на лов, и също Сърни и Елени, а в морето обитават Делфини.

Редовни събития[редактиране | edit source]

На 24 май тук става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис "Арт пътеки" организиран от община Шабла и художника Коста Костов. На него досега са участвали проф. Димитър Чолаков, проф. Ивайло Мирчев, доц. Йордан Парушев, Коста Костов, Матей Матеев, Милко Божков, Пламен Монев, Николай Карамфилов, Чавдар Петров и изкуствоведа Пламена Рачева.

Други[редактиране | edit source]

Хотел в Крапец

Селото е курортно място. Освен морски тук се развива ловен, риболовен и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин туриста. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла. Но съдебните спорове във връзка с възстановяването на собствеността върху земите ликвидират къмпинга, а хотелските бази остават незавършени. Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи. Чужди инвеститори усилено изкупуват земя. Тук в неформална обстановка отмарят Део, Марта Вачкова, Стефан Цанев и други знаменитости.

Кухня[редактиране | edit source]

Ястията типични в Крапец са традиционните български от Добруджа обогатени с даровете на морето. Незабравима е уникалната "Карапчанска рибена чорба" приготвяна от минимум 3-4 вида морска, но може и сладководна риба ловена в дуранкулашката лагуна, тя се подправя със "саламурика"смес от лют чукан червен пипер,чесън, морска сол и различни подправки. Морските (лефер, зарган, сафрид, карагьоз, паламуд, черноморска акула, кефал, хамсия, трицона, попче, калкан, стронгил, морски миди е раци-павури и по-редките змиорка, есетра, черноморска скумрия) и сладководни риби (бяла риба, шаран, сом, платика, каракуда, сладководно попче, раци и дори змиорка от лагуната) традиционно се приготвят печени на сач или скара или пък пържени в зехтин или олио, а раците предимно сладководни ловени в лагуната, но и морските миди и раци се попарват в подсолена вода. Изобилни в менюто са плодовете и зеленчуците, млякото и неговите продукти и естествено бялото саламурено сирене. Известна е и крапешката баница "Добруджанска кавърма" приготвяна с бита сметата, каймак или с мляко и прясно масло и с много яйца, пече се под връшник. Апетитната "Добруджанска яхния" е вегетариянско ястие приготвяно от пиперки, домати, кромид лук, моркови, ориз, целина, магданоз и люти чушки задушени със зехтин или орехов шарлан. "Добруджански зелеви сарми" се правят предимно зимно време като в листа от кисело зеле се завиват омесени гъби, кайма от равни части телешко и свинско, домати, лук и ориз подправени с червен и черен пипер, дафинов лист, чубрица и бахар поставят се в гърне или друг глинен съд върху легло от зелеви листа налива се вода смесена с бяло вино и се покрива отново с зелеви листа и пекат на бавен огън и накрая се заливат със запръжен в шарлан, зехтин или олио червен пипер. Незабравим е вкуса на другото любимото ястие, освен споменатата баница, на певеца на Добруджа Йордан Йовков - Добруджанско печено пиле с чесън, то се приготвя като пилето хубаво се натрие отвън и отвътре със смес от червен пипер и ситно нарязан чесън, шпикова се с чесън и се пече под връшник като периодично се освежава с маринада от шарлан, зехтин или олио и бяло вино. Разбира се тук се вари и крепка ракия.

Вижте също[редактиране | edit source]

Дуранкулашко езеро
Джулай
Шабла
Калиакра
Яйлата

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Тодор Панов, РУМЪНСКИТЕ ЗВЕРСТВА, София, 1916 г.