Дуранкулак

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дуранкулак е село в Североизточна България. То се намира в община Шабла, Област Добрич.

Дуранкулак
43° 42' N, 28° 31' E (карта - карта - сат. снимка)
Данни ^*
Население:	472 ^[1]
Надм. височина:	26 m
Пощ. код:	9670
Тел. код:	05748
МПС код:	ТХ (Тх)
Администрация
Област:	Добрич
Община: - кмет	Шабла Красимир Кръстев (ГЕРБ)
Кметство: - кмет	Дуранкулак Зюмбюл Медаров (ЗНС)

промяна на тази таблица

[редактиране] География

Селото е крайната североизточна населена точка в България, едва на 5 км южно от границата с Румъния и на 2.4 км от морския бряг по права линия в западна посока. В непосредствена близост до селището (започва на 1,2 км) на югоизток към морето се намира Дуранкулашкото езеро. В неговата югозападна част са разположени два острова - Големия и Малкия (съответно 20.0 и 5.3 дка).

Селото се намира в края при морето на две сухи долини, които се срещат на това място след километри меандри през добруджанското плато (едната долина е по посока към съседното село на югозапад Ваклино и още по-далеч към Нейково, а другата - в северозападна посока към с. Граничар и Румъния). Двете долини дренират голяма площ и затова имат значителен дебит подпочвени води, които постоянно извират на дъното на Дуранкулашкото езеро. Езерото е запълнената с вода най-ниска крайна част на същите долини след селото преди черноморския бряг, където пясъчната ивица служи за естествен бент. В най-тесния участък на тази ивица между морето и езерото е изградено съоръжение-шлюз, през което при нужда се изпуска част от водата на езерото в морето като предпазна мярка срещу естественото изтичане, което отмива плажната ивица, а това после води до попадне на морска вода в езерото, вредна за неговата флора и фауна. Съвременното селище е разположено така, че е добре защитено както от зимните ветрове от морето и сушата, така и от бризовете, които носят влага и комари от езерото и блатата през лятото.

На север пред селото бреговата ивица е удобен плаж, дълъг близо 3 километра, достигащ до самата граница с Румъния (нос Сиврибурун). Местното му название е "Ана Мария" по името на кораб, заседнал през 60-те години на ХХ век на това място (отломки от него се забелязват все още). В обратна посока, на юг пред селото, има друга плажна ивица, дълга 7 километра, която достига до следващото населено място на юг, с. Крапец. Това е тъкмо ивицата, която задържа сладката вода от долините и образува Дуранкулашкото езеро. Северният и южният плаж са разделени един от друг от участък от около 1.2 км, в който има два близкоразположени и слабо изразени носове - Урсусбурун и Карталбурун. На дъното пред двата плажа се намират остатъци от кораби от различни епохи.

Дуранкулак е на крайбрежния международен път Е-87. Разстоянието Дуранкулак - Варна е точно 100 км, а Дуранкулак - Констанца е около 60 км. На територията на селото има разклонение на запад в посока гара Кардам (ок. 30 км), Генерал Тошево и Добрич (86 км).

[редактиране] История

Името е от турски произход, както по-голямата част от топонимията на северното черноморие (макар в самото село никога да не са живeли турци или гагаузи). Според някои мнения то идва от бъбрековидната форма на езерото (наричано в района "гьола" или "блатото"), като означава нещо като "село при водното ухо". Според изследователите обаче (вж. например Трифонов, 2003) названието идва от глагола на турски език durmak (dur, "стой!") и съществителното kulak - ухо (но също и краен завой обратно, като "ухо" за обръщане на движението при трамваите). Така преводът всъщност е "безотточната долина", т.е. спирка при преграденото дере, което напълно съответства на произхода на разположеното наблизо Дуранкулашко езеро.

Дуранкулак е сред окупираните от Румъния български селища в периода 1918-1940 г. След връщането на селото към България през 1940 г., селото е кръстено Блатница. Така се именува до 50-те години на ХХ век. Названието Дуранкулак е възвърнато през 60-те години на ХХ век.

Както повечето села в Добруджа и това е създадено в началото на ХІХ век (1800 г.) от изселници предимно от Източна Стара планина (основно Котелско) и по-малко от Одринска Тракия. Това е периодът на по-интензивно заселване на Добруджа. Първоначално селото е било разположено на около 4 километра северозападно от днешното си положение недолеч от морския бряг и блатото, зад днешния къмпинг "Космос", като е носило името Карталии по името на близкия нос Картал бурун. Преместено е на сегашното си местоположение не много по-късно поради неблагоприятните условия на живот до блатото - влага и комари, носени от морските ветрове.

Край бреговете на езерото, на Големия остров и срещу него на брега на езерото в посока юг, е имало няколко селища, като първото е от около 7 хил. години пр. Хр. - енеолит. Тези поселения са съществували през различни периоди и са били с различен произход. Последното от тях е било българско и е изчезнало в края на ІХ век. Сред интересните неща е фактът, че в него е имало капище, чийто вход е бил зазидан, а в близост е изградена църква - т.е. селото е преживяло покръстването. Разкопките са продължили доста дълго (в ограничен мащаб продължават и сега) и са открили редица ценни свидетелства както за древните българи, така и за хората, живели на същото място далеч преди тях. Започнати са през 70-те години на ХХ век под ръководството на чл. кор. проф. Хенриета Тодорова и са издадени редица публикации на тази основа. Откопаният културен пласт до равнището на сегашната повърхност на Големия остров е достигал на места 2 метра, което свидетелства за непрекъснат живот през всичките хилядолетия. Днес по цялата територия на острова се виждат основите на къщи изцяло от камък (изключителен факт за тази толкова отдалечена епоха преди 6000-6500 години). Къщите обикновено имат преддверие и 1 помещение с размери средно около 15 кв.м. В центъра са разположени останките на огромен за същата епоха дворец (над 300 кв.м.). Островът е достъпен, понеже по време на разкопките е свързан постоянно с брега чрез земен насип.

На Големия остров се намира единственото в Европа пещерно светилище на богинята Кибела. Светилището е разположено в източната част на Големия остров в две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност, издълбани навътре във варовичната скала специално за целта. То има внушителни размери. Открито е едва след като сводът се е срутил отсамо себе си наскоро.

Находките на Големия остров и в местността Нивата, където се намира друго забележително откритие - най-големият некропол в Европа, са по-стари дори от Варненския некропол и се определят като Българската Троя поради тяхната възраст и изключителна значимост.

Най-известното събитие от историята на селото е „Дуранкулашкия бунт“ на 1 юни 1900 г., когато селяните от Дуранкулак се вдигат на бунт срещу въведения данък десятък от тогавашното правителство на Тодор Иванчов от Либералната партия (радослависти). Тогава в близост до Дуранкулак се събират селяни от околните села. Причината не е точно изяснена (вероятно селянин е стрелял по офицер и го е убил), но конната част, изпратена наблизо, се впуска в атака. Жертвите са около 40 (никой от тях не е от Дуранкулак).

След края на Балканските войни Дуранкулак е в пределите на Румъния. Това продължава до подписването на Крайовската спогодба на 7.ІХ.1940 г., с което Южна Добруджа отново е българска. Освен връщането в Отечеството, 1940 г. бележи и друг момент в историята на Дуранкулак и повечето добруджански села. По силата на договора от Северна Добруджа за изселени почти всички българи (ок. 50 000 души). Така нар. „преселци“ идват само с това, което са можели да носят, и със своите стада. Значителна група (днес съставляваща почти половината от селото) се установява в Дуранкулак. Повечето от тях идват от село Нунташи близо до делтата на р. Дунав в днешна Румъния.

След 1989 г. се изгражда Кооперация с участие на местни жители, която запазва част от някогашното АПК. Кооперацията е много добре развита. Успоредно с това има 2 частни фирми, които обработват под аренда по няколко хиляди декара земя.

Малкият остров и рибарската хижа на брега на езерото са приватизирани в началото на 90-те години на ХХ век. Реституираните селскостопански земи в близост до плажовете и езерото са обект на активно изкупуване.

[редактиране] Културни и природни забележителности

В селото има читалище с голям оборудван салон, музейна сбирка, картинна галерия и богата библиотека. Тук се намира и реставрираната черква „Свети Архангел Михаил“, която е център на религиозния живот на селото. На могила край селото в западна посока има статуя на Чакащата жена, посветена на Дуранкулашкото въстание от 1900 година. Това е най-високата точка в околността, от която се разкрива най-пълната гледка към селото, езерото и прилежащите му територии.

Край езерото е построена кула за наблюдение на стотиците видове птици, които гнездят край бреговете му. Мястото е известно на международни организации, занимаващи се с наблюдение и изучаване на птиците. На международния път край селото и езерото те имат малка база. В блатото са изградени рибарници с една от най-големите площи на Балканския полуостров, които в момента не функционират. Езерото е богато на сладководна риба и раци.

Край Дуранкулашкото блато има рибарска хижа, превърната в днешно време в комплекс "Златната рибка" - Дуранкулак, известен в целия район с рибното си меню. Комплексът напоследък изгради няколко луксозни квартири в непосредствена близост до ресторанта.

На черноморския бряг между северния и южния плаж през 60-те години на ХХ век е построен къмпинг Космос, посещаван главно от туристи от тогавашна Чехословакия. Той предлага подслон в старите бунгала и има ресторант.

До къмпинга се развива учебно-възстановителен комплекс на ЦАПК "ПРОГРЕС" ООД, където също се предлага ограничен брой квартири и има малък ресторант.

До брега на езерото преди селото срещу Големия остров (2 км. южно от селото) има ловна хижа с обща трапезария и ограничен брой добре оборудвани стаи, които могат да се наемат.

Частните домове в селото обаче не предлагат квартири.

На 1.5 км на северозапад от Дуранкулак до пътя към с. Граничар има функциониращо летище за леки самолети.

В селото са закупени имоти от чужденци (чехи, англичани, гърци) и българи (жители на София, преподаватели в Софийския университет, жители на Русе и пр.)

[редактиране] Редовни събития

Едно от най-редовните събития е провежданият ежегоден събор на селото на 1 юни. Всяка година през месец август се провежда Седмица на морето.

[редактиране] Други

Дуранкулак се намира в гранична зона. На около 5 км северно от селото е ГКПП Дуранкулак, и пункта Вама Веке (на румънски език това означава "Старата митница", остатъчно название, което напомня за някогашната "нова митница" на румънците при с. Кранево (варненско) по време на окупацията след 1918 г.). През този пункт се влиза в Източна Румъния (Северна Добруджа).

[редактиране] Външни препратки

Тази статия, свързана с населено място в България, е все още мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я редактирате и я разширите.

Населени места в Община Шабла
Шабла \| Божаново \| Ваклино \| Горичане \| Горун \| Граничар \| Дуранкулак \| Езерец \| Захари Стояново \| Крапец \| Пролез \| Смин \| Стаевци \| Твърдица \| Тюленово \| Черноморци