Вътрешна добруджанска революционна организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО)е създадена от добруджанските българи в тяхната съпротива срещу румънската власт в южна Добруджа, настанила се там след Първата световна война.

Печат на ВДРО

История[редактиране | edit source]

Знаме на ВДРО

В началото на 20-те години разбойничеството в анексираната от румънците Южна Добруджа взема застрашителни размери. По идея на Слави Алексиев и Иван Хаджииванов, Стефан Боздуганов създава нелегална въоръжена организация наречена „Черната ръка“, която през 1923 година прераства във ВДРО. Петър Вичев, автономист и радетел за създаването на „добруджанска нация“, се противопоставя на това, защото е против въоръжената борба. Привържениците на идеята не се отказват от нея и през април 1923 година създават Вътрешната Добруджанска Революционна Организация (ВДРО).

Целта на организацията е премахване на разбойничеството и противопоставяне на румънската денационализация чрез поддържане на националния дух сред българското население, укрепване на вярата му в освобождението и в крайна сметка връщане на Южна Добруджа с всички революционни и дипломатически средства. Организацията трябва да изгради тайни комитети във всеки населен пункт и да дава насоки как да се гласува по време на избори в Добруджа. Централния комитет /ЦК/ на ВДРО, чието седалище се намира в Русе, е в състав на 7-8 души, като част от тях образуват задгранично бюро в България, а останалите са ангажирани с дейността във вътрешността на Добруджа. Задграничното бюро устройва организационни пунктове по границата, набира оръжие и създава революционни комитети сред добруджанските емигранти. Членовете на първия ЦК на Вътрешната Добруджанска Революционна Организация са Иван Хаджииванов, Никола Кeмилев, Слави Алексиев, Стефан Боздуганов, Върбан Петров, Иван Маринополски, Дочо Михайлов и др.

Някои от членовете са привърженици на Военния съюз, а други - на БКП. Организацията и програмните документи са по подобие на ВМРО. Добруджа се разделя на 7 окръга, във всеки от който се планира да има чета от 10-15 души. Има ЦК в Румънска Добруджа и Задгранично представителство в Русе. Главен организатор е комунистът Дочо Михайлов. Никола Кeмилев е представител на ВДРО пред българското правителство.

Първоначално ВДРО сформира 4 чети от 10-20 четници, комплектувани от средите на добруджанската емиграция, добре въоръжени и екипирани със специална униформа Разпределени са за Тутраканска, Силистренска, Тервелска и Добричка околия и се предвождат съответно от воеводите Кольо Йонков, Стефан Боздуганов, Рашко Чорбаджиев и Стайко Колев. През лятото на 1924 година членовете на ВДРО са около 2000-3000 души.

Въпреки, че дейците на ВДРО са имали различни политически възгледи, на първо време това не пречи на съвместната им дейност в Добруджа. Благодарение на четите на ВДРО разбойничеството в Добруджа понася силен удар. Това е главната дейност на четите, с която те спечелват популярност - за няколко месеца са премахнати съществуващите разбойнически банди, чиято дейност засилва румънския терор в Добруджа. „Наказани“ са някои румънски жандармерийски шефове по населените места, които тероризират населението. Респектирана е местната администрация в Тутраканско, Силистренско и Тервелско. Благодарение на тази дейност, сериозно е смутен планът на румънската власт за колонизиране на Добруджа в периода 1923 - 1924 година.

Дейността на ВДРО е тясно преплетена с легалната добруджанска организация. Добруджанските дружества и младежките групи към тях са основен източник на кадри и материални средства за революционната организация. ВДРО събира разнообразна информация за Добруджа, която се изпраща за ползване и публикуване в България. През добруджанската граница се внасят буквари, учебници и книги. През 1933 година се пренасят тайно и печатарски машини за организиране на българска печатница.

По нареждане и със средства на Коминтерна БКП се ориентира към съдействие и впоследствие овладяване на националноосвободителните организации, с цел използването им за своите политически цели - главно подготовка на ново въстание срещу правителството на Александър Цанков. Естествено тези действия предизвикват безпокойството на дясното крило във ВДРО, а и на правителството. След атентата в църквата „Света_Неделя“ от 1925 година и разгрома на Военната организация на БКП, терорът над левицата във ВДРО се засилва, като са арестувани Дочо Михайлов и Върбан Петров, което съвпада и с общото настъпление на българското и румънското правителство срещу комунистическите организации. След арестите десницата овладява ръководството на ВДРО, като се поддържат тесни връзки с правителството, с военните, пограничните и административни органи.

След неуспеха да се завладеят отвътре националноовободителните организации, БКП се насочва съм организиране на собствени такива. През септември 1925 година във Виена комунисти и автономисти създават Добруджанска революционна организация.

След преврата на 19 май 1934 година ВДРО и ДРО са разпуснати. Те продължават да съществуват само в Добруджа, но със затихващи функции. Официалния край на ВДРО е възвестен на Великия добруджански събор през 1942 година.

Пред общината в град Балчик има паметник с имената на загинали от румънските репресии в Добруджа.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

IMRO badge.JPG Български революционни организации след 1878 година

ВМОК · Странджа · ВМОРО

ВМРО · ММТРО · ТКПОМБ · Охрана · ВЗРО

МФО · ВМРО (об.)

ВТРО

ВДРО · ДРО