Добруджа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Добруджа.
|
Добруджа (на румънски: Dobrogea; произнася се: Добруджа) е българска историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ от 23 000 кв. км (9 000 кв. мили). Добруджа е разположена в Югоизточна Румъния и Североизточна България, между долното течение на река Дунав и Черно море. Главните градове са Констанца и Тулча в Румъния, Добрич и Силистра в България.
Съдържание |
[редактиране] География
Северна Добруджа е с ниска брегова ивица, заблатена в северната си част от лимановите езера на Дунава, слабо хълмиста, със залесена вътрешност.
Българската част на Добруджа се дели на две части по виртуалната линия между с. Стожер и с. Росица — равнинно източно плато и хълмиста западна част на Добруджа. Териториално Добруджа се намира в 3 области - Варненска (община Аксаково), цялата Добричка област и 3 общини от Област Силистра (Силистра, Алфатар и Кайнарджа) Средната надморска височина на равнинна Добруджа е около 230 м, а бреговата ивица е стръмна. Характерна и уникална част на добруджанското крайбрежие е редуването на влажни и степни зони, което го прави особено интересно за специализиран туризъм.
През българската част на Добруджа не протичат реки. Преобладават слабо излужените и карбонатните черноземи. Климатът тук не е екстремален, въпреки че зимата изглежда сурова заради непрестанно духащите ветрове.
Добруджа е предимно земеделски район. В българската част се отглеждат най-вече зърнени и технически култури, докато в Северна Добруджа има благоприятни условия за развитие и на лозарство и овощарство. В най-големите градове се развива най-вече лека промишленост. В Констанца и другите крайморски градове се развиват риболова и пристанищните дейности.
Цялото крайбрежие има значителен туристически потенциал. От курортните места, несъмнената „перла“ на българското добруджанско черноморие е курортът Албена, следван от курорта Русалка. От чисто географска гледна точка, курортът Златни пясъци също може да бъде причислен към добруджанското крайбрежие. Особено впечатляващ е град Балчик, който е единственият град по добруджанското крайбрежие, разположен непосредствено на морето. Другите градове (Каварна и Шабла) са изнесени към сушата. Забележителни са античния и средновековен град и крепостта на нос Калиакра, най-старият дейстащ фар на Черно море при Шабла, археологическите и природни резервати Яйлата, в крепостта на който се счита че е живял и починал античният поет Овидий, и Дуранкулашка лагуна, където са открити най-старите каменни градежи в Европа, а също вторият по големина плаж на българското черноморие при с.Крапец.
[редактиране] История и население
Коренното население, след античността, на разделената днес между две държави Добруджа са българите. Това е първата област отвъд Дунава на Българската държава. След краха на Османската империя мнозинството от придошлото с установяването на неината власт в тази област турско население, започва да се изселва, а на негово място в северната част навлизат румънски колонисти. Днес в Добруджа освен българите и румънските колониалисти живее известен брой различно тюркоезично население: гагаузи, турци, цигани, татари, а освен него и руснаци.
[редактиране] Античност
Най-старото уседнало население доказано от археологията тук е от късния неолит. Древните обитатели на Добруджа са тези създали първото обработено злато в Европа, намерено във Варненският халколитен некропол, те са съградили знаковото за европейската култура селище, открито на Острова в Дуранкулашката лагуна. По-късно с тях се смесват северни конни народи и образуват етноса на траките, от който Добруджа обитават предимно гетски племена. През време на гръцката колонизация VI век пр. Хр. гърците установяват опорни пунктове по крайбрежието на Черно море и основават тук колонии, най-значими сред тях на север от Одесос (Варна) са: Дионисиопол (Балчик), Калиакра и Томи (Констанца). През V век пр. Хр. в областта навлизат скити, а след тях сармати, кимерийци и келти, в 513 пр.н.е. оттук минават походите на персите срещу Скития. След овладяването на Добруджа от скитите тя става известна като Малка Скития. В античността тези земи са част от най-значимата тракийска държава - Одриското царство, а през I век пр. Хр. са завладени от римляните (които ги включват в провинция Мизия, а след разделянето ѝ Долна Мизия) като част от Римската империя и по-късно в източният ѝ дял наричан днес Византия.
[редактиране] Средновековие
Областта е на т.н. „път на народите“ от причерноморските степи през провадийските проходи и Тракия към Константинопол, и често е опустошавана или заселвана от различни народи: готи, хуни, авари, славяни, прабългари, руси, угри, печенеги, узи, кумани, татари, турци, власи. Дори в края на XI век областта за кратко е наричана "Нова Англия" (New England) заради норманите, заселили се тук на земи дадени им от византийския император, при който са били на служба. От римско и византийско време до основаването на българската патриаршия, град Дуросторум (на мястото на днешна Силистра) е седалище на архиепископия, грижеща се за християните не само в Добруджа, но въобще на север от Стара планина. По-късно добруджанският град е седалище и на българския патриарх до преместването му в София и Охрид след 971 г.
С падането на Първото българско царство (681–1018), Добруджа е завладяна от византийците. През 1185 г. с възстановяването на българската държава тя става неразделна част от Второто българско царство. През средновековието Добруджа е известна с името "Карвунска земя", по името на Карвуна - главния ѝ град. Татарските нашествия през XIII век силно засягат областта. С феодалното раздробяване на България през XIV век тук се обособява Карвунското деспотство на болярина Балик и неговия наследник Добротица, от чието име, подобно на Велбъждския деспот Константин Деян на когото е наречен днес Кюстендил, се ражда днешното название на Добруджа. Турците завладяват окончателно района през 1411 г. и за следващите близо пет века областта остава рядко и разпръснато населена, както и слабо култивирана територия на Османската империя, често пресичана от военни походи. Малко известен факт е, че в Добруджа са се отглеждали камили.
В края на XVIII век, край нос Калиакра става последната битка на ветроходни флотилии в световната история. Тук руска ескадра командвана от адмирал Ушаков разгромява османския флот.
[редактиране] Ново време
Цяла Добуджа от Тулча до Добрич общоприето е възприемана като българска земя и винаги е част от българската етническа територия. Добруджа е първата част от българското землище и люлка на съвременната българска държавност. Съобразно преобладаващото българско население става част от територията (диоцезът) на Българската Екзархия още с фермана за учредяването ѝ.
През 1878 г. със Санстефанският мирен договор като компенсация за това, че русите присъединяват земи северно от Дунав (тесния териториален коридор на южна Бесарабия покрай Дунав, включващ част от Буджака) на Румъния е дадена за морски излаз част от българската област без Мангалия, Кобадин, Расово, като земите южно от тази линия остават български. На конгресът в Берлин с последвалия го Берлински договор Румъния получава от великите сили и земите между линията Мангалия, Кобадин, Расово и днешната граница, а България запазва останалото от Добруджа, придобило известност по-късно като Южна Добруджа.
За да запази неутралитет през Балканската война България се принуждава да отстъпи на Румъния град Силистра, но независимо от това през Втората балканска война в (1913 г.) този договор е нарушен и румънците анексират и окупират цяла Добруджа. Въпреки че, с Букурещкият мирен договор по време на Първата световна война областта е освободена, Северна Добруджа е оставена в кондоминиум. На 24 септември 1918 с Берлинския протокол суверенитета над северната част от областта, както и над цяла Добруджа са върнати в патримониума на България.
С Ньойският договор Антантата дава цяла Добруджа на Румъния, като награда за участието ѝ на страната на Антантата в Първата световна война.
След 1913 г. се усилва съпротивата на българите срещу репресиите на румънската власт в областта. В съпротивителното движение се включва и Вътрешната добруджанска революционна организация - ВДРО, създадена по подобие на ВМРО действаща в Македония. На паметника до общината в Балчик са изписани имената на загиналите в тази борба добруджански българи, и българоезични, и туркоезични (гагаузи). През 1940 г. с подкрепата на Германия и СССР между България и Румъния е сключен договорът от Крайова (рум. Craiova) с който е възстановена границата определена от берлинския договор (1878). След него румънската власт за 48 часа гони по-голямата част от българското население в Северна Добруджа, което е изявило националното си самосъзнание и самоопределение, като конфискува и имотите му.
[редактиране] Южна Добруджа
Вижте :
[редактиране] Северна Добруджа
Вижте :
- Българско землище
- Българска екзархия
- Цариградска конференция
- Санстефански мирен договор
- Берлински протокол
 |
Български революционни организации до 1878 година | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||
|
|||||
