Протестантство в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Протестантството в България се появява в началото на 19 век, като най-активни в разпространението му са представителите на „Британското и чуждестранното библейско дружество“ в Лондон и на „Американския съвет на пълномощниците на мисиите в чужбина“ в Бостън. След Кримската война американските мисионери пристъпват към изграждане на първите си станции в българските земи (Пловдив, Стара Загора и т.н.). На 22 октомври 1860 американски мисионери откриват в Пловдив мъжко училище.

В усилията си да просветят библейски българите и да ги просветят по отношение на реформаторското учение (или учението на Реформацията) мисионерите успешно използват различни средства, сред които и създаването на светски мъжки и девически училища.

В протестантската литература съществуват съвсем ясни разграничителни белези за да се определи дали дадена група е протестантска или е култова (в България по-скоро е наложен терминът "сектантска", който най-често се използва твърде неясно). Също за хора с консервативни протестантски възгледи се използва алтернативен термин - евангелисти или евангелски вярващи, с което се подчертава стриктното придържане на такива групи към историко-граматическото тълкувание на Библията и богословието от времето на Реформацията. В България някои от така наречените (често обидно) "евангелистки" или консервативни протестантски църкви са:

В рамките на протестантството една група църкви от горния тип се нарича не изповедание, а деноминация. Това е общоприет световен термин. Общите черти в богословието на тези църкви са много повече от техните различия, които се проявяват в тълкуванието на четири основни доктрини: кръщението, Светия Дух, Господната вечеря и църковното ръководство. По отношение на всички останали учения църквите са в единство. Поради това в много отношения тези църкви работят съвместно по цял свят, както и в България, организират общи мероприятия, конференции и т.н.

Между евангелските протестантски вярващи думите „лутеранин“, „баптист“, „методист“, „петдесятник“, „конгрешанин“, „харизматик“ и „реформиран“ обозначават определени богословски възгледи и деноминационна принадлежност, но не и някаква различна религиозна принадлежност. Съществуват протестантски вярващи, които не изявяват някакви тясноденоминационни убеждения и се наричат „надденоминационни“ или „неденоминационни“. За голяма част от протестантските вярващи чисто деноминационните убеждения са изгубили реален смисъл. Тази тенденция се изявява и по отношение на протестантското богословие, което има тенденцията да излиза извън някакви тясно църковни схващания и да дава алтернативни възгледи и мнения по много въпроси на вярата, като изхожда от всички съвременни научни достижения и от църковната история и писанията на отците на църквата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ериксън, Милард. Християнско богословие. Изд. „Нов човек“, София, 2000
  • Макдауел, Джош и Дон Стюарт. Заблудата. В какво вярват сектите и култовете и как примамват последователи. Изд. „Сдружение „ДАР“, София, 1993[2]
  • Петков, Тодор. Пътеводител на духовните общности. Изд. „Литавра“, София, 1998 г.[3]
  • Стефанов, Павел, архим. Американските мисионери в Шумен от сборника Българо-американски културни и политически връзки през XIX – първата половина на ХХ век. Съст. Ив. Илчев и Пл. Митев. С., 2004, 39-46
  • Стоянов, Маньо. Начало на протестантската пропаганда в България от Известия на Института за история. Том 14-15, 1964.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Първата петдесятна църква в България се заражда в Бургас през 1920 г.
  2. С одобрение на Министерството на науката и образованието — Писмо 92-00-123/10.09.93 — и препоръка за разпространение в българските училища. И двамата автори са протестанти.
  3. 54 въпроса към 31 духовни общности в България, някои от които са протестантски.