Българи в Сърбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Сърбия
Flag of bulgarian national minority in Serbia.gif
Vasil Levski Bosilegrad.jpg
Българи пред паметника на Левски в Босилеград
Места и численост
Общ брой 18 543 (2011)[1]
0,26% от общия брой на населението
20 497 (2002) 0,27%
Прираст (2002‐ 2011): - 1 954
Средна възраст на малцинството: 50,87 г.
Община Босилеград ~ 5 839
Община Цариброд ~ 5 413
Община Враня и град Враня ~ 1 147
(558 + 589)
Община Сурдулица ~ 734
Община Бабушница ~ 632
Община Пирот ~ 549
Нишавски окръг ~ 991

Говорими езици български, сръбски
Вероизповедания Християнство
Етническа карта на Поморавието през 1918 година
Знаме на българите в Сърбия[2]

Българите в Сърбия са 18 543 души според преброяване, проведено през 2011 г.[1] Условно се делят на две общности: шопска (от района на Поморавието) и банатскаСръбски Банат, Войводина). Броят на определили се като българи в Сърбия през 2002 година е 20 497 души[3].

Разположение[редактиране | edit source]

В Централна Сърбия[редактиране | edit source]

Броят на самоосъзнаващите се за българи в Централна Сърбия е 18 839 души. Най-голям дял българско население живее в общините с българско мнозинство Босилеград и Цариброд - общо 12 873 българи. Голямата част от населението в Източна Сърбия е с български произход, но поради целенасочената политика на сърбизиране вече е изгубило българското си самосъзнание.

Във Войводина[редактиране | edit source]

Броят на българите в Автономна област Войводина е 1 658 души. Българи по места (към 2002 г.):

Демографски данни[редактиране | edit source]

Статистически данни за българското население в Сърбия [1]
Година на преброяване
на населението в Сърбия
1948 1953 1961 1971 1981 1991 2002 2011
Определящи българския като майчин език //[4] 59 166 //[4] 49 942 35 269 25 408 16 459 13 337
Самоопределящи се като българи 59 472 60 146 58 494 53 800 33 455 26 698 20 497 18 543
Българите в Сърбия според възраст и пол [1]
мъже жени
Общо: 10006
  
  
8537
85+ 156
  
  
234
65–84 2657
  
  
2549
50–64 2658
  
  
2108
30–49 2650
  
  
1970
15–29 1143
  
  
965
0-15 742
  
  
711
средна възраст 50,35 г.
  
  
51,48 г.
средно

Култура[редактиране | edit source]

Дружества

Български дружества са: Българско културно дружество в североизточна Сърбия „Зорница“ - с.Велики Ясеновац (от 2004), Българско културно дружество „Трандафер“ - с.Бело блато (от 1999), Гражданско сдружение „Цариброд“ в Ниш, Демократичен съюз на българите „ДСБ“ - Босилеград (от 1990), Демократическа партия на българите „ДПБ“ - Цариброд (от 2007), Дружество за български език,литература и култура - Нови Сад (от 2001), Дружество на българите „Нашинец“ - Босилеград (от 2002), Културно-просветно дружество на банатските българи павликяни „Иваново 1868“ - с.Иваново (от 2001), Матица на българите в Сърбия - Босилеград (от 2003), Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия - Цариброд (от 2003), Партия на българите в Сърбия „ПБС“ - Цариброд (от 2007), Сдружение за сръбско-българско приятелство „Рила“ - Ниш (от 2004), Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия - Цариброд (от 1997), Хуманитарна организация „Солидарност“ - Цариброд (от 1996).

Печатни медии

Български печатни медии са: Вестник „Братство“ - Ниш, Списание „Бюлетин“ - Босилеград (от 1998).

Електронни медии

Български електронни медии са: Монитор – ТВ новини на български език по ТВ „АРТ“ - Ниш (от 2008), Радио Босилеград - Босилеград (от 1997), Радио Ниш с предаване на български език - Ниш, Радио „Цариброд“ към Центъра за култура на община Цариброд, Телевизия „Цариброд“ към Центъра за култура на община Цариброд.

Културни формации

Български културни формации са: Звонски културен център „Дерекул“ - с.Звонци (от 2004), Културно-информационен център на българското малцинство „Босилеград“ - Босилеград (от 1999), Културно-информационен център на българското малцинство „Цариброд“ - Цариброд (от 1998), Народна библиотека „Детко Петров“ - Цариброд, Народна библиотека „Христо Ботев“ - Босилеград.

Училища

Български училища са: Българско неделно училище - с.Бело Блато (от 2000), Гимназия общ тип - Босилеград, Гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ - Цариброд, Основно училище „Моша Пияде“,с курс по български език - с.Иваново (от 2005), Основно училище „Братство“ - с.Звонци, Основно училище „Георги Димитров“ - Босилеград, Основно училище „Свети Сава“ - с.Божица, Основно училище „Христо Ботев“ - Цариброд.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

  1. а б в г ((sr))  СТАНОВНИШТВО.ВЕРОИСПОВЕСТ, МАТЕРЊИ ЈЕЗИК И НАЦИОНАЛНА ПРИПАДНОСТ. Подаци по општинама и градовима (PDF). // stat.gov.rs. Републички завод за статистику, Beograd. ISBN 978-86-6161-038-7, 2013. с. 23. Посетен на 2013-14-20.
  2. http://www.crwflags.com/fotw/flags/rs-nm.html#bul
  3. Final results of the census 2002. Population by national or ethnic groups, gender and age groups in the Republic of Serbia, by municipalities (PDF). // Republic Statistical Office, 2002. с. 2. Посетен на 20 септември 2008.
  4. а б Въпросът за майчин език не е формулирал в запитването в преброяванията на населението в СФРЮ през 1948 и 1961 г.