Българи в Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Германия
Илия ТрояновЛюси Дяковска
Илия Троянов  · Люси Дяковска
Места и численост
Общ брой над 90 000
Берлин ~ 9 988, [1]
Мюнхен ~ 8 828, [2]

Говорими езици български, немски
Вероизповедания Християнство

Българите в Германия са над 90 000 души[3][4]. Според официалната статистика, към края на 2010 година броя на българските граждани е 74 869 души[5], през 2005 година те са били 39 153 души. Прирастът на български граждани в Германия през 2008 спрямо 2007 година е 15.9 %[6]. Броят на българските студенти в страната през 2007 година е бил 11 816 души, втори по численост всред чуждестранните студенти (188 000 души)[7]. През 2009 година около 29 000 български граждани са заживели в Германия[8].

Брой на българските граждани в Германия по години: официална статистика[5]
година брой
2003 44 300
2004 39 167
2005 39 153
2006 39 053
2007 46 818
2008 53 984
2009 61 854
2010 74 869
2011 93 889

История[редактиране | edit source]

Българската общност в Германия е една от най-многочислените групи български общности зад граница. Формирала се е основно в два периода — около Втората световна война и след промените през 1989 година.

Разпределение[редактиране | edit source]

Българите в Берлин през 2010 година наброяват около 9 988 души[9], с тенденция броят им да се увеличава.

Българите в Мюнхен са 8 828 към 31 декември 2012 г. [10] В предходните години са били 5 982 (2010 година), 5 147 (2009), 4 509 (2008), 3 812 (2007), 2 956 (2006), 2 858 (2005), 3 045 (2004), 3 119 (2003), 2 822 (2002), 2 411 (2001), 1 651 (2000). [2]

Гражданство[редактиране | edit source]

С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. на практика се легализира двойното гражданство между България и Германия. Отказването от българско гражданство вече не е условие за придобиване на германско. Голямото мнозинство от натурализираните след 2007 г. българи запазват българското си гражданство. Преди 2007 г. двойното гражданство е било възможно само при придобиване по наследство от родителите.

Култура[редактиране | edit source]

Българският параклис "Св. св. Кирил и Методий" в Елванген
Паметник на Петър Берон във Хайделберг

Дружества[редактиране | edit source]

Български дружества са:

  • Българска Общност – Берлин (от 2006)
  • Български културен кръг - Хановер
  • Български културен форум "Мартеница" - Щутгарт (от 2003)
  • Германо-български клуб - Бон
  • Германо-български форум – Берлин (от 1996)
  • Германо-българско дружество "Помощ за децата" - Ноенкирхен-Зигертсбрун (от 2003)
  • Германо-българско дружество в Бавария - Мюнхен (от 1993)
  • Германо-българско културно дружество "Златен Век" - Нюрнберг / Ерланген
  • Германо-българско дружество за насърчаване на връзките между България и Германия – седалище Берлин (от 1995)
  • Германо-българско дружество Саксония-Анхалт - Магдебург (от 1995)
  • Германо-българско дружество "Дунав" - Дюселдорф (от 2010)
  • Германо-българско дружество - Вайнщат
  • Германо-българско дружество - Дрезден
  • Германо-българско дружество - Лайпциг (от 1992)
  • Германо-българско дружество - Мьосинген (от 1995)
  • Германо-българско дружество - Тюрингия (от 1998)
  • Германо-българско дружество - Хамбург (от 1995)
  • Германо-българско културно дружество "Иван Вазов" - Есен (от 1975)
  • Германо-българско културно дружество "Кирил и Методий" - Франкфурт (от 1982)
  • Германо-българско културно дружество - Дармщат (от 1978)
  • Германско-българско дружество за приятелство – Щутгарт (от 1941)
  • Дружество за подпомагане на български домове за деца, лишени от родителски грижи – Берлин (от 1997)
  • Дружество на приятелите на България – Берлин/Бранденбург (от 1990),
  • Дружество "Приятели на България" - Пютлинген
  • Дружество Немско-българска родителска инициатива "Ян Бибиян", Мюнстер
  • Клуб на българските жени и българските семейства в Хамбург (от 2005)
  • Приятелски кръг "София" - Билефелд
  • "Помощ за България" - Франкфурт.

Електронни медии[редактиране | edit source]

Български електронни медии са:

  • Информационен портал за Българи в Берлин - Berlin-za-men
  • "Без граници" — радиопредаване по програма Querfunk — Карлсруе (от 2005)
  • Българска радио и телевизионна програма BG-RTV Berlin/Radio "Bulgaria" — Берлин (от 2001)
  • Българска редакция на Дойче Веле — Бон
  • Информационен портал "БГ Парти"
  • Информационен портал "Заедно" за българите в Германия и Австрия.

Училища[редактиране | edit source]

Български училища са:

  • Българско училище в Берлин (от 1991)
  • Българско училище в Мюнхен "Паисий Хилендарски" (от 2008)
  • Българско училище в Хамбург (от 2001)
  • Българско училище "Златен век" — Нюрнберг (от 2009)
  • Българско училище в Мюнстер.

Църковни общини[редактиране | edit source]

Български църковни общини са:

  • Българска православна църква "Рождество Богородично" - Бон-Кьолн (от 2005)
  • Българска православна църковна община "Св. Св. Кирил и Методий" - Хамбург (от 2007)
  • Българска православна църковна община "Св. Ана" - Пасау
  • Българска православна църковна община "Св. Георги Победоносец" - Дюселдорф
  • Българска православна църковна община "Св. Николай Мирликийски Чудотворeц" - Регенсбург
  • Българска православна църковна община "Св. Седмочисленици" - Лайпциг (от 1996)
  • Българска православна църковна община и Българска православна църква "Св. Цар Борис Покръстител" - Берлин (от 1994)
  • Българска православна църковна община "Св. Кирил и Методий" - Щутгарт
  • Българска православна църковна община "Св. Петка Търновска" – Манхайм (от 2009).

Младежки организации[редактиране | edit source]

Български младежки организации са:

  • Академичен съюз "Кирил и Методий" - Карлсруе (от 2002)
  • Асоциация на българските студентски сдружения в Германия – Карлсруе (от 2007)
  • Българо-германски студентски съюз "Хъшове" - Берлин (от 2000)
  • Българо-германско студентско дружество "Плиска" - Хамбург (от 2004)
  • Българо–баварско академично дружество "Шипка" - Мюнхен (от 2000)
  • Български академичен клуб "Паисий" - Мюнстер (от 2005)
  • Български академичен съюз – Щутгарт (от 2004)
  • Българско студентско дружество "Бай Ганьо" - Манхайм (от 2004)
  • Българско студентско дружество "Съединение" - Дармщат (от 2006)
  • Българско студентско дружество "Златен век" - Ерланген и Нюрнберг (от 2005)
  • Българско студентско дружество "Св. Климент Охридски" - Бремен (от 2005)
  • Клуб на българските студенти "Будители" - Бон/Кьолн (от 1996)
  • Фен клуб България - Кобленц (от 2003)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((de))  In Berlin-Brandenburg. //
  2. а б ((de))  Statistisches Amt München. // Landeshauptstadt München. Посетен на 24 юли 2011.
  3. http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14599&Itemid=382
  4. http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm
  5. а б ((de))  Bevölkerung und Erwerbstätigkeit. Ausländische Bevölkerung. Ergebnisse des Ausländerzentralregisters. // Statistisches Bundesamt. Посетен на 24 юли 2011, 1 май 2013 за данните за 2011 г..
  6. http://www.focus.de/panorama/vermischtes/deutschland-auslaenderstatistik-6-7-millionen-mit-auslaendischem-pass-80-prozent-aus-eu_aid_383101.html Ausländerstatistik – 6,7 Millionen mit ausländischem Pass, 80 Prozent aus EU
  7. http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3486385,00.html
  8. ((de)) Ausländer brauchen den elektronischen Ausweis
  9. ((bg)) [1]
  10. ((de))  Die ausländische Bevölkerung nach der Staatsangehörigkeit 2012 (pdf). // muenchen.de. Landeshauptstadt München. Посетен на 1 май 2013.