Българи в Германия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Германия
Илия ТрояновЛюси Дяковска
Илия Троянов  · Люси Дяковска
Места и численост
Общ брой над 140 000
Берлин ~ 18 000, [1]
Мюнхен ~ 9 500, [2]

Говорими езици български, немски
Вероизповедания Християнство

Българите в Германия са над 90 000 души[3][4]. Според официалната статистика, към края на 2010 година броя на българските граждани е 74 869 души[5], през 2005 година те са били 39 153 души. Прирастът на български граждани в Германия през 2008 спрямо 2007 година е 15.9 %[6]. Броят на българските студенти в страната през 2007 година е бил 11 816 души, втори по численост всред чуждестранните студенти (188 000 души)[7]. През 2009 година около 29 000 български граждани са заживели в Германия[8].

Брой на българските граждани в Германия по години: официална статистика[5]
година брой
2003 44 300
2004 39 167
2005 39 153
2006 39 053
2007 46 818
2008 53 984
2009 61 854
2010 74 869
2011 93 889
2012 118 759
2013 146 828

История[редактиране | edit source]

Българската общност в Германия е една от най-многочислените групи български общности зад граница. Формирала се е основно в два периода — около Втората световна война и след промените през 1989 година.

Разпределение[редактиране | edit source]

Българите в Берлин през 2010 година наброяват около 9 988 души[9], с тенденция броят им да се увеличава.

Българите в Мюнхен са 8 828 към 31 декември 2012 г. [10] В предходните години са били 5 982 (2010 година), 5 147 (2009), 4 509 (2008), 3 812 (2007), 2 956 (2006), 2 858 (2005), 3 045 (2004), 3 119 (2003), 2 822 (2002), 2 411 (2001), 1 651 (2000). [2]

Гражданство[редактиране | edit source]

С присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. на практика се легализира двойното гражданство между България и Германия. Отказването от българско гражданство вече не е условие за придобиване на германско. Голямото мнозинство от натурализираните след 2007 г. българи запазват българското си гражданство. Преди 2007 г. двойното гражданство е било възможно само при придобиване по наследство от родителите.

Култура[редактиране | edit source]

Българският параклис "Св. св. Кирил и Методий" в Елванген
Паметник на Петър Берон във Хайделберг

Дружества[редактиране | edit source]

Български дружества са:

  • Българска Общност – Берлин (от 2006)
  • Български културен кръг - Хановер
  • Български културен форум "Мартеница" - Щутгарт (от 2003)
  • Германо-български клуб - Бон
  • Германо-български форум – Берлин (от 1996)
  • Германо-българско дружество "Помощ за децата" - Ноенкирхен-Зигертсбрун (от 2003)
  • Германо-българско дружество в Бавария - Мюнхен (от 1993)
  • Германо-българско културно дружество "Златен Век" - Нюрнберг / Ерланген
  • Германо-българско дружество за насърчаване на връзките между България и Германия – седалище Берлин (от 1995)
  • Германо-българско дружество Саксония-Анхалт - Магдебург (от 1995)
  • Германо-българско дружество "Дунав" - Дюселдорф (от 2010)
  • Германо-българско дружество - Вайнщат
  • Германо-българско дружество - Дрезден
  • Германо-българско дружество - Лайпциг (от 1992)
  • Германо-българско дружество - Мьосинген (от 1995)
  • Германо-българско дружество - Тюрингия (от 1998)
  • Германо-българско дружество - Хамбург (от 1995)
  • Германо-българско културно дружество "Иван Вазов" - Есен (от 1975)
  • Германо-българско културно дружество "Кирил и Методий" - Франкфурт (от 1982)
  • Германо-българско културно дружество - Дармщат (от 1978)
  • Германско-българско дружество за приятелство – Щутгарт (от 1941)
  • Дружество за подпомагане на български домове за деца, лишени от родителски грижи – Берлин (от 1997)
  • Дружество на приятелите на България – Берлин/Бранденбург (от 1990),
  • Дружество "Приятели на България" - Пютлинген
  • Дружество Немско-българска родителска инициатива "Ян Бибиян", Мюнстер
  • Клуб на българските жени и българските семейства в Хамбург (от 2005)
  • Приятелски кръг "София" - Билефелд
  • "Помощ за България" - Франкфурт.
  • Немско-българско културно сдружение "Аз Буки Веди" - Кьолн

Електронни медии[редактиране | edit source]

Български електронни медии са:

  • Информационен портал за Българи в Берлин - Berlin-za-men
  • "Без граници" — радиопредаване по програма Querfunk — Карлсруе (от 2005)
  • Българска радио и телевизионна програма BG-RTV Berlin/Radio "Bulgaria" — Берлин (от 2001)
  • Българска редакция на Дойче Веле — Бон
  • Информационен портал "БГ Парти"
  • Информационен портал "Заедно" за българите в Германия и Австрия.

Училища[редактиране | edit source]

Български училища са:

  • Българско училище в Берлин (от 1991)
  • Българско училище в Мюнхен "Паисий Хилендарски" (от 2008)
  • Българско училище в Хамбург (от 2001)
  • Българско училище "Златен век" — Нюрнберг (от 2009)
  • Българско училище в Мюнстер.
  • Детска езикова школа "Аз Буки Веди" - Кьолн (от 2009)

Църковни общини[редактиране | edit source]

Български църковни общини са:

  • Българска православна църква "Рождество Богородично" - Бон-Кьолн (от 2005)
  • Българска православна църковна община "Св. Св. Кирил и Методий" - Хамбург (от 2007)
  • Българска православна църковна община "Св. Ана" - Пасау
  • Българска православна църковна община "Св. Георги Победоносец" - Дюселдорф
  • Българска православна църковна община "Св. Николай Мирликийски Чудотворeц" - Регенсбург
  • Българска православна църковна община "Св. Седмочисленици" - Лайпциг (от 1996)
  • Българска православна църковна община и Българска православна църква "Св. Цар Борис Покръстител" - Берлин (от 1994)
  • Българска православна църковна община "Св. Кирил и Методий" - Щутгарт
  • Българска православна църковна община "Св. Петка Търновска" – Манхайм (от 2009).

Младежки организации[редактиране | edit source]

Български младежки организации са:

  • Академичен съюз "Кирил и Методий" - Карлсруе (от 2002)
  • Асоциация на българските студентски сдружения в Германия – Карлсруе (от 2007)
  • Българо-германски студентски съюз "Хъшове" - Берлин (от 2000)
  • Българо-германско студентско дружество "Плиска" - Хамбург (от 2004)
  • Българо–баварско академично дружество "Шипка" - Мюнхен (от 2000)
  • Български академичен клуб "Паисий" - Мюнстер (от 2005)
  • Български академичен съюз – Щутгарт (от 2004)
  • Българско студентско дружество "Бай Ганьо" - Манхайм (от 2004)
  • Българско студентско дружество "Съединение" - Дармщат (от 2006)
  • Българско студентско дружество "Златен век" - Ерланген и Нюрнберг (от 2005)
  • Българско студентско дружество "Св. Климент Охридски" - Бремен (от 2005)
  • Клуб на българските студенти "Будители" - Бон/Кьолн (от 1996)
  • Фен клуб България - Кобленц (от 2003)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((de))  In Berlin-Brandenburg. //
  2. а б ((de))  Statistisches Amt München. // Landeshauptstadt München. Посетен на 24 юли 2011.
  3. http://www.mfa.bg/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=14599&Itemid=382
  4. http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm
  5. а б ((de))  Bevölkerung und Erwerbstätigkeit. Ausländische Bevölkerung. Ergebnisse des Ausländerzentralregisters. // Statistisches Bundesamt. Посетен на 24 юли 2011, 1 май 2013 за данните за 2011 г..
  6. http://www.focus.de/panorama/vermischtes/deutschland-auslaenderstatistik-6-7-millionen-mit-auslaendischem-pass-80-prozent-aus-eu_aid_383101.html Ausländerstatistik – 6,7 Millionen mit ausländischem Pass, 80 Prozent aus EU
  7. http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3486385,00.html
  8. ((de)) Ausländer brauchen den elektronischen Ausweis
  9. ((bg)) [1]
  10. ((de))  Die ausländische Bevölkerung nach der Staatsangehörigkeit 2012 (pdf). // muenchen.de. Landeshauptstadt München. Посетен на 1 май 2013.