Българи в Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Гърция
Етническа карта на Гърция
Общ брой 180 000 - 250 000 българи македонци в Егейска Македония [1][2][3][4][5][6][7][8]
75 000 българи емигранти [9]
35 000 българи мюсюлмани в Западна Тракия[10]
Значителен
брой в
Костур, Лерин, Воден
Кукуш, Сяр, Драма, Кожани, Бер, Солун
Ксанти, Гюмюрджина
Атина
Език български, гръцки
Религия християни (православни),
компактна общност от мюсюлмани.
Сродни етно групи Индо-европейци

  Славяни

    Южни славяни
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Българите са сред най-големите емигрантски групи в Гърция. През 2006 година те са 78 981 души по официални данни, съставляващи 0.7% от населението.[11] По неофициални данни, освен тях, в Северна Гърция (Егейска Македония и Западна Тракия) има значителен брой българоезично население с български произход. В огромното си мнозинство то е с гръцко национално самосъзнание, в резултат на дългогодишна водена политика на денационализация и асимилация, а в малка степен - с македонско национално самосъзнание.

Разположение[редактиране | edit source]

Коренното славяноезично население в Егейска Македония варира от 180 000 до 250 000 според някои източници, като тези данни са неофициални. [1][12][13][14][15][16][17][18] В Западна Тракия има компактна общност от помашко население, според официални гръцки данни те са около 35 000 души (23 000 души в окръг Ксанти, 11 000 души в окръг Родопи и 2 000 души в окръг Еврос).[19]

Основната част от българските емигранти, които са около 75 000 души през 2006 година, живеят в големите градове и най-вече в Атина и Солун.

Организации[редактиране | edit source]

Официално са признати организациите на български емигранти в Гърция: дружествата в Атина („Отец Паисий“ , „Васил Левски“ и Гръцко-българско сдружение за култура „Паисий Хилендарски“, с действащо неделно училище към него), българо-гръцките дружества за приятелство в Солун и на остров Лерос. В тях членуват и гърци, приятели на България, бивши гръцки политически емигранти в България (след гражданската война в Гърция в края на 40-те години на ХХ в.) и техни потомци. В Атина се издават частните вестници "Български новини", „Контакти“, „Атински вести“, „България днес“.

История[редактиране | edit source]

През 7 век в Македония започва масовото заселване на славяни и на Куберовите прабългари. В 837 година хан Пресиян презвема беломорските градове Филипи и Кавала и присъединява областта към България. В зенита на Първата българска държава, при царете Самуил, Гавраил Радомир, Иван Владислав и Пресиян II областта е част от българските територии, а Воден и Преспа са за кратко столици на държавата. Град Кавала в средновековието е българската крепост Морунец, а наричаната от чужденците крепост Перитор носи българското име Буруград. B 14 век именно Ксанти и той са столиците на деспот Момчил войвода. През Възраждането българите са значителен народностен елемент в Беломорска Тракия и Беломорска Македония.

Българите в Беломорска Макадония и Беломорска Тракия са под чужда власт след анексирането на тези области в 1913 и 1923 година от Гръцкото кралство. По времето на крал Константинос I и на диктатурите на Теодорос Пангалос и особено на Йоанис Метаксас репресиите са изключително ожесточени, като българският език е официално забранен.[20][21] Голяма част от българското население е принудено през 20те години на 20 век да се пресели в България чрез спогодбата Калфов - Политис или да емигрира в САЩ, Канада и Австралия, а на тяхно място се заселват гръцки бежанци от Мала Азия.

По време на Втората световна война се установява Българско административно управление в Западна Тракия и източния дял на Егейска Македония, но етническата картина е коренно променена в междувоенния период и българското население там е останало малцинство. Извън границите на България остават Централна и Западна Македония с градовете Солун, Воден, Енидже Вардар, Лерин и Костур, в които се формират колаборационистки и паравоенни организации като Централен българомакедонски комитет и Солунски български клуб, известни под общото име „Охрана“. По време на Гражданска война (1946 - 1949) българското население сериозно пострадва, много са убитите, осъдените и интернирани в концлагери, голяма част от населението се изселва в страните в Съветската сфера на влияние. [22]

Гърция официално признава само „мюсюлманско малцинство“, в което влиза и местното турско население. Сред българите-мюсюлмани, макар и в неофициален план, неотклонно се лансира тезата за „помашка нация“, език, фолклор и т.н. Издадени са буквар на латиница "абецедар", граматика и "помашко"-гръцки гръцко-"помашки" речници (в 1996) отново на латиница, (които да се ползват и за нуждите на гръцката армия и администрация)[23] Сред българското население в Егейска Македония активно действа македонистката структура „Виножито“ (издава сп. „Нова Зора“). Сред българите мюсюлмани - официално регистрираната „Партия на помаците в Западна Тракия“.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=mkd
  2. GeoNative - Macedonia
  3. http://www.britannica.com/new-multimedia/pdf/wordat077.pdf
  4. UCLA Language Materials Project: Language Profile
  5. Greek Helsinki Monitor March 18, 2002 Report
  6. NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE [1] by Loring Danforth
  7. abstract from page 125
  8. 2001 Country Report on Human Rights Practices published by the United States Department of State [2]
  9. http://www.hri.org/MFA/foreign/musmingr.htm
  10. http://www.hri.org/MFA/foreign/musmingr.htm
  11. http://www.hri.org/MFA/foreign/musmingr.htm
  12. GeoNative - Macedonia
  13. http://www.britannica.com/new-multimedia/pdf/wordat077.pdf
  14. UCLA Language Materials Project: Language Profile
  15. Greek Helsinki Monitor March 18, 2002 Report
  16. NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE [3] by Loring Danforth
  17. abstract from page 125
  18. 2001 Country Report on Human Rights Practices published by the United States Department of State [4]
  19. http://www.hri.org/MFA/foreign/musmingr.htm
  20. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946, София 1999
  21. Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4
  22. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946, София 1999
  23. Ив. Кочев, ЗА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ „ПОМАШКИ ЕЗИК” В ГЪРЦИЯ, Македонски Преглед, 1996, книга 4
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.