Бер
Тази статия е за града в Гърция. За други значения на Бер вижте Бер (пояснение). За за други значения на Верия вижте Верия (пояснение).
  БерΒέροια |
|
 Бер от хълма Вила Викела |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Бер
Бер на картата на Гърция
|
|
 Бер
Бер на картата на дем Бер и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бер |
| Население | 42 794 (2001) |
| Надм. височина | 78 m |
| Пощ. код | 691 00 |
| Тел. код | 25310 |
Бер или Верия (понякога Караферия, на гръцки: Βέροια, Верия, на турски: Karaferye, Караферие, на арумънски: Veryea) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на едноименния дем Бер в административна област Централна Македония. Бер е център и на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.
Съдържание |
[редактиране] География
Бер е разположен в югоизточното подножие на планината Каракамен (Вермио) и има население от 42 794 души (2001). През него протичат малките каракаменски реки Трипотамос и Ляноврохи.
[редактиране] История
[редактиране] Античност и Средновековие
Верея е за пръв път споменат от Тукидид в 432 пр.н.е. Според „Деянията на апостолите“ в 1 век апостолите Павел и Сила проповядват в синагогата в Бер, като жителите на града се отнасят по-благородно към тях от солунчани, внимателно изследват писанията и много от тях повярват.[1]
Бер става част от Първата българска империя през 9 век. Теофилакт Охридски пише, че българският княз Борис I построил една от своите девет катедрални църкви именно в този град и я определил като една от най-хубавите български църкви.[2] Бер е в рамките на българската държава по време на управлението на цар Самуил. Император Василий II успява да завладее града през 1002 година след като управителят Добромир му предава властта доброволно, почетен е с титлата "антипат" и преминава на византийска служба.[3]
В началото на 11 век Верия става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно със Сервийската епархия, тя е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.[4]
[редактиране] В Османската империя
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на 19 век Кара Ферия има 1200 семейства, от които 50 еврейски, 30 цигански, а останалите са наполовина патриаршески и наполовина мюсюлмански.[5] А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Верия (Verria), Берска епархия, живеят 800 гърци.[6]
В 1900 година според Васил Кънчов в Беръ (Верея, Кара Фери) живеят 350 българи християни, 6 500 турци, 2 000 гърци и 300 власи, 500 евреи и 850 цигани.[7]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бер живеят 350 българи патриаршисти, 2000 гърци, 300 власи и 850 цигани.[8] В 1906 година според Патриаршеската статистика в града има освен другите и 320 патриаршески (семейства власи) и 180 румънеещи се семейства власи.[9]
В 1910 година в Бер (Βέροια) има 6 200 жители патриаршисти, 5 280 мюсюлмани и 600 евреи.[10]
При преброяването в 1912 година градът е отбелязан с няколко езика и религии: език македонски и религия християнска, език турски и религия мюсюлманска, влашки език и християнска религия, испански език и религия юдаизъм, гръцки език и християнска религия и цигански език и християнска религия.[11]
[редактиране] В Гърция
В 1912 година по време на Балканската война в Бер влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година градът остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 7 039 мъже и 6 773 жени.[11] Гръцкият андартски капитан Панайотис събира в къщата на Г. Попандонов местни първенци и ги изтезава, за да се признаят за гърци[12].
В 1924 година по спогодбата за задължителен обмен на население между Гърция и Турция мюсюлманските жители на Бер са изселени в Турция.[11] В 1928 година Бер е смесено селище с 405 бежански семейства и 1 665 жители бежанци.[13]
В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки, турски, влашки и еврейски“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική, τουρκική, βλάχικη και εβραϊκή ).[14]
През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.[15]
[редактиране] Побратимени градове
[редактиране] Спорт
Бер има футболен отбор с името ФК Верия, който в сезон 2006-2007 се състезава в гръцката втора дивизия, завършва трети и печели място в първа дивизия.
[редактиране] Личности
Основна статия: Бер е родно място на редица арумънски и гръцки личности. Сред тях са Апостол Хаджигогу, борец срещу гърцизма, Георге Мурну, румънски историк и археолог, Павлос Апостолидис, гръцки духовник и драмски митрополит, андартските капитани Антониос Николаидис и Стефанос Папагалос, както и турският археолог Седат Алп. В Бер са починали българският революционер Димитър Робков и андартът Стерьос Кукутегос.
[редактиране] Литература
- Σβαρνόπουλος Στ. Χρ., Γλωσσάριο της Βεροίας (Βαρταλαμίδα), Έκδοσις Δήμου Βεροίας, Βέροια 1973.
[редактиране] Външни препратки
- ((el)) Официален сайт на дем Бер
- ((el)) Портал за Бер
- ((el)) Берска, Негушка и Камбанийска митрополия
[редактиране] Галерия
-
Кафе Барбута в Бер в началото на 20 век.
-
Джамията медресе в Бер в началото на 20 век.
-
Църквата „Свети Антоний“ в Бер в началото на 20 век.
-
Часовниковата кула в Бер в началото на 20 век.
-
Влашки четници на ВМОРО от Берско
[редактиране] Бележки
- ↑ Деяния, глава 17, стихове 10-12. Това усърдие на берчани води до използаването на името им от някои протестантски секти акцентиращи силно върху sola scriptura.
- ↑ Migne, Jacques Paul. Patrologia Graeca, t. 126, col. 529.
- ↑ John Skylitzes: A Synopsis of Byzantine History, 811-1057: Translation and Notes John Wortley, Cambridge 2010, p. 326
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 163-187, 189-194, 339-340.
- ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 144.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
- ↑ Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.176
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λουκάτος, Σπύρος. Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
