Бер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Гърция. За други значения на Бер вижте Бер (пояснение). За други значения на Верия вижте Верия (пояснение).

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияБер
Βέροια
Бер от хълма Вила Викела
Бер от хълма Вила Викела
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Бер
Бер на картата на Гърция
Dimos Verias - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Бер
Бер на картата на дем Бер и област Централна Македония
Координати: 40°31′23.88″ с. ш. 22°12′12.96″ и. д. / 40.5233° с. ш. 22.2036° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Бер
Население 42 794 (2001)
Надм. височина 78 m
Пощ. код 691 00
Тел. код 25310

Бер или Верия (понякога Караферия, на гръцки: Βέροια, Верия, на турски: Karaferye, Караферие, на арумънски: Veryea) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на едноименния дем Бер в административна област Централна Македония. Бер е център и на Берската, Негушка и Камбанийска епархия на Гръцката православна църква.

География[редактиране | edit source]

Бер е разположен в югоизточното подножие на планината Каракамен (Вермио) и има население от 42 794 души (2001). През него протичат малките каракаменски реки Трипотамос и Ляноврохи.

История[редактиране | edit source]

Античност и Средновековие[редактиране | edit source]

Апостол Павел проповядва в Бероя, съвременна мозайка от Бер.

Бер се споменава за първи път Тукидид в 432 пр.н.е. Според „Деянията на апостолите“ в 1 век апостолите Павел и Сила проповядват в синагогата в Бер, като жителите на града се отнасят по-благородно към тях от солунчани, внимателно изследват писанията и много от тях повярват.[1]

Бер става част от Първата българска държава през 9 век. Теофилакт Охридски пише, че българският княз Борис I построил една от своите девет катедрални църкви именно в този град и я определил като една от най-хубавите български църкви.[2] Бер е в рамките на българската държава по време на управлението на цар Самуил. Император Василий ІІ Българоубиец успява да завладее града през 1002 година след като управителят Добромир му предава властта доброволно, почетен е с титлата "антипат" и преминава на византийска служба.[3]

В началото на 11 век Бер става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно със Сервийската епархия, тя е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.[4]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Устав на Берската гръцка община, Солун, 1912 г.

Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на 19 век Кара Ферия има 1200 семейства, от които 50 еврейски, 30 цигански, а останалите са наполовина патриаршески и наполовина мюсюлмански.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Верия (Verria), Берска епархия, живеят 800 гърци.[6]

В 1900 година според Васил Кънчов в Беръ (Верея, Кара Фери) живеят 350 българи християни, 6 500 турци, 2 000 гърци и 300 власи, 500 евреи и 850 цигани.[7]

Откриване на съда в Бер, османска пощенска картичка

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бер живеят 350 българи патриаршисти, 2000 гърци, 300 власи и 850 цигани.[8] В 1906 година според Патриаршеската статистика в града има освен другите и 320 патриаршески (семейства власи) и 180 румънеещи се семейства власи.[9]

В 1910 година в Бер (Βέροια) има 6 200 жители патриаршисти, 5 280 мюсюлмани и 600 евреи.[10]

При преброяването в 1912 година градът е отбелязан с няколко езика и религии: език македонски и религия християнска, език турски и религия мюсюлманска, влашки език и християнска религия, испански език и религия юдаизъм, гръцки език и християнска религия и цигански език и християнска религия.[11]

В Гърция[редактиране | edit source]

Нощен изглед към Бер от хълма Вила Викела.

В 1912 година по време на Балканската война в Бер влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година градът остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 7 039 мъже и 6 773 жени.[11] Гръцкият андартски капитан Панайотис събира в къщата на Г. Попандонов местни първенци и ги изтезава, за да се признаят за гърци[12].

В 1924 година по спогодбата за задължителен обмен на население между Гърция и Турция мюсюлманските жители на Бер са изселени в Турция.[11] В 1928 година Бер е смесено селище с 405 бежански семейства и 1 665 жители бежанци.[13]

В 1987 година Спирос Лукатос посочва „език на жителите гръцки, турски, влашки и еврейски“ (γλώσσα κατοίκων ελληνική, τουρκική, βλάχικη και εβραϊκή).[14]

През Втората световна война градът е в германската окупационна зона и в него е образувано подразделение на Централния българомакедонски комитет.[15]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

„Patrituius Veriensis Ioannes Cottunius“ - Портрет на Йоанис Котуниос от неговата първа книга.

Спорт[редактиране | edit source]

Бер има футболен отбор с името ФК Верия, който в сезон 2006-2007 се състезава в гръцката втора дивизия, завършва трети и печели място в първа дивизия.

Личности[редактиране | edit source]

Бер е родно място на редица арумънски и гръцки личности. Сред тях са Апостол Хаджигогу, борец срещу гърцизма, Георге Мурну, румънски историк и археолог, Павлос Апостолидис, гръцки духовник и драмски митрополит, андартските капитани Антониос Николаидис и Стефанос Папагалос, както и турският археолог Седат Алп. В Бер са починали българският революционер Димитър Робков и андартът Стерьос Кукутегос.

Литература[редактиране | edit source]

  • Σβαρνόπουλος Στ. Χρ., Γλωσσάριο της Βεροίας (Βαρταλαμίδα), Έκδοσις Δήμου Βεροίας, Βέροια 1973.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Деяния, глава 17, стихове 10-12. Това усърдие на берчани води до използаването на името им от някои протестантски секти акцентиращи силно върху sola scriptura.
  2. Migne, Jacques Paul. Patrologia Graeca, t. 126, col. 529.
  3. John Skylitzes: A Synopsis of Byzantine History, 811-1057: Translation and Notes John Wortley, Cambridge 2010, p. 326
  4. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 163-187, 189-194, 339-340.
  5. Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 144.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 222-223.
  9. Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηρής καταστάσεως, Πατριαρχείο Τυπογραφείο, Κωνσταντινούπολις 1906. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  10. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  11. а б в Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  12. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.176
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  14. Λουκάτος, Σπύρος. Πολιτειογραφία της νομαρχιακής περιφέρειας της Θεσσαλονίκης, Μέρος Α’ Υποδιοικήσεις Βερροίας - Θεσσαλονίκης – Κατερίνης, Αθήνα 1987. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  15. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)



Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.