Павел (апостол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Павел пренасочва насам. За други значения вижте Свети Павел (пояснение).

Павел от Тарс
Rublev Paul.jpg
Апостол, Светец, Мъченик
Роден ок. 10 г.[1]
Тарс, Римска империя[Деян. 22:3]
Починал ок. 67 г.[1]
Рим, Римска империя[1]
Празник 25 януари (Покръстването на Павел)
10 февруари (Празник на корабокрушението на Свети Павел в Малта)
29 юни (Празник на Светите Петър и Павел)
18 ноември (Празник на посвещаването на базиликите на Светите Петър и Павел)
Атрибути меч

Свети апостол Павел (на иврит: פאולוס, на гръцки: Παυλος) е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност. Св. Павел e най-видният проповедник на християнството в станалите по-късно български земи - Македония и Беломорието, което извършва около средата на първи век от Хр., както Св. Андрей e най-видният проповедник на християнството по Черноморието, което става по същото време.


Единствените източници за живота на Павел са текстове от Новия завет, някои от тях писани след смъртта му. Той е роден в град Тарс в Киликия в еврейско семейство и името, което използва в еврейската общност, е Саул (Савел). В същото време той е римски гражданин по рождение и, когато пише на гръцки, използва латинското си име Паулус (Павел). Павел получава добро образование в школата на Гамалиил в Йерусалим и първоначално участва в гоненията срещу християните. След чудодейно явяване на Христос при Дамаск той става християнин и един от най-ревностните разпространители на християнската вяра. Проповядва в Антиохия, Киликия, Кипър, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наричан от евреите в християнската общност „апостол на езичниците“.

Около 67 г. Павел е осъден на смърт и екзекутиран в Рим. Според християнската митология смъртта му е съпровождана от множество чудеса - отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир „Три фонтана“ край Рим).

Новият завет на Библията съдържа четиринадесет послания, написани от апостол Павел, в които той разяснява значението на благовестието, т.е. спасението чрез вяра, както е писано в Рим.1:16: "Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка." Православната и римокатолическата екзегетика приема авторството на Павел за всички негови послания, а протестантската смята за негови само няколко от посланията.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години и покръстване[редактиране | edit source]

Френска илюстрация от 15 век, показваща явяването на Христос пред Павел

Павел е роден около 10 година[1] в град Тарс в римската провинция Киликия в еврейско семейство. Самият Павел, чието еврейско име е Саул,[2] по-късно се описва като „от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин“.[Филип. 3:5] Бащата на Павел е фарисей[Деян. 23:6] и производител на шатри и тенти, като самият Павел по-късно се издържа с този занаят. Не са известни много подробности за семейството на Павел. В Новия завет се споменава за негов „сестриник“,[Деян. 23:16] а по времето, когато той пише своето „Послание към римляните“ изглежда майка му живее в Рим.[Рим. 16:13]

Павел е роден като гражданин на Тарс, но има и римско гражданство, рядка привилегия за жителите на провинциите по това време. Източниците не уточняват как семейството му е получило римско гражданство, но според някои съвременни изследователи това може да е станало като отличие за военната служба на баща му или дядо му.[3]

Макар и роден в Тарс, Павел израства в Йерусалим, „при нозете Гамалиилови“.[Деян. 22:3] Неговият учител Гамалиил е ръководител на Синедриона в Йерусалим и една от най-авторитетните фигури в юдаизма по това време. За разлика от Гамалиил, които заема умерена позиция спрямо първите християни,[Деян. 5:34-39] Павел се включва активно в гоненията срещу тях.[Гал. 1:13-14][Филип. 3:6]

Около 31-36 година във възгледите на Павел настъпва рязък обрат и той приема християнството.[4][5][6][7] Новозаветната книга „Деяния на светите апостоли“ обяснява това покръстване с чудо, станало по време на пътуване на Павел към Дамаск. Там му се явил възкръсналия Иисус Христос, който му казал „Савле, Савле, защо ме гониш? ...Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен“, след което Павел загубил зрението си.[Деян. 9:1-31][Деян. 22:1-22][Деян. 26:9-24] По искане на Христос той отива в Дамаск, където християнският апостол Ананий Дамаски възстановява зрението и го кръщава като християнин.[8] Предполага се, че авторът на „Деяния на светите апостоли“ получава сведенията си за това чудо от самия Павел или от християнската община в Йерусалим или Антиохия.[9]

Начало на свещеническа дейност[редактиране | edit source]

Фоторобот на свети Павел изготвен от германски криминалисти
Св. Павел проповядва в Бероя; съвременна мозайка от Бер

Сведенията за първите 14 години след покръстването на Павел, които някои изследователи ги наричат „неизвестните години“, са оскъдни и включват само отделни подробности, споменати в „Деяния на светите апостоли“ и „Послание към галатяните“.[10] Изглежда известно време след покръстването си Павел е принуден да бяга от Дамаск[2Кор. 11:32] и заминава за Арабия, преди да може да се завърне в Дамаск.[Гал. 1:17] Пътуването му до Арабия не се споменава на друго място в Новия завет и според някои изследователи Павел всъщност е прекарал известно време на планината Синай.[11][12] Три години по-късно посещава Йерусалим, където прекарва 15 дни при апостол Петър и се среща също с апостол Иаков.[Гал. 1:18-19]

В „Деяния на светите апостоли“ се споменава, как вероятно през този период апостол Варнава довежда Павел от Тарс в Антиохия.[Деян. 11:26] По това време Антиохия се превръща във втори център на християнството, след разпръскването на последователите на Христос, последвало убийството на първомъченика Стефан, като именно членовете на антиохийската църква първи получават наименованието „християни“.[Деян. 11:26] В „Послание към галатяните“ Павел, казва, че отново отива Йерусалим 14 години след покръстването си.[Гал. 2:1-10] Това пътуване вероятно съвпада с глада в Юдея през 45-46 година,[13] когато Павел и Варнава носят на йерусалимските християни помощи от църквата в Антиохия.[14]

Мисионерски пътувания[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Послания на Апостол Павел[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г Harris 1985, с. 411.
  2. ((en)) Ehrman, Bart. Peter, Paul, and Mary Magdalene: The Followers of Jesus in History and Legend. Oxford University Press, 2006. ISBN 0-19-530013-0.
  3. ((en)) Hawthorne, Gerald F. Dictionary of Paul and His Letters. Downers Grove, InterVarsity Press, 1993. с. 681.
  4. ((en)) Cross, F. L. (ed.). Paul, St. // The Oxford dictionary of the Christian church. New York, Oxford University Press, 2005.
  5. ((en)) Bromiley, Geoffrey William. International Standard Bible Encyclopedia: A–D (International Standard Bible Encyclopedia (Wbeerdmans)). Wm. B. Eerdmans Publishing Company, 1979. ISBN 0-8028-3781-6. с. 689.
  6. ((en)) Barnett, Paul. Jesus, the Rise of Early Christianity: A History of New Testament Times. InterVarsity Press, 2002. ISBN 0-8308-2699-8. с. 21.
  7. ((en)) Niswonger. New Testament History. Zondervan Publishing Company, 1993. ISBN 0-310-31201-9. с. 200.
  8. ((en)) Hengel, Martin и др. Paul Between Damascus and Antioch: The Unknown Years. Westminster John Knox Press, 1997. ISBN 0-664-25736-4. с. 43.
  9. ((en)) McRay, John. Paul His Life and Teaching. Grand Rapids, MI, Baker Academic, 2007. ISBN 10: 0-8010-3239-3. с. 54.
  10. ((en)) Barnett, Paul. The Birth Of Christianity: The First Twenty Years. Eerdmans Publishing Co., 2005. ISBN 0-8028-2781-0. с. 200.
  11. ((en)) Wright, N.T. Paul, Arabia and Elijah. // Journal of Biblical Literature 115. 1996. с. 683-692.
  12. ((en)) Hengel, Martin. Paul in Arabia. // Bulletin for Biblical Research 12.1. 2002. с. 47-66.
  13. ((en)) Ogg, George. Chronology of the New Testament. // Peake, Arthur Samuel (ed.). Peake's Commentary on the Bible. Nelson, 1963.
  14. ((en)) Barnett, Paul William. The birth of Christianity: the first twenty years. Wm. B. Eerdmans Publishing, 2005. ISBN 9780802827814. с. 83.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | edit source]