Септуагинта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съхранена част от папирус със Септуагинта
Текст от Септуагинта

Септуаги́нта /Преводът на 72-ата тълковници/ (на латински: Interpretatio Septuaginta Seniorum — «преводът на седемдесет и двамата мъдреци», или просто LXXII — «седемдесет и двамата») е преводна Библия (книгите от Стария завет, дотолкова доколкото по онова време е съществувало въобще общо понятие за Библия в съвременния му смисъл) на старогръцки език от староеврейски.

Етимология[редактиране | edit source]

Тъй като по-често, за улеснение, се използва числото LXX (70), вместо LXXII (72) и съответно тази преводна Библия се нарича Септуагинта, т.е. "преводът на седемдесетте старейшини" (за информация еврейския Синедрион осъдил Исус се състои от 71 "начетени мъдреци" под контрола на фарисеите, но ако всички единодушно гласуват за постановяването на смъртна присъда /в случая с Иисус за богохулство/, тя е недействителна по правилата). Септуагинта е съставена през III-II век пр. Хр. в Александрия за нуждите на Александрийската библиотека.

По този начин, съдържанието на книгите от Стария завет (писанията) стават достъпни на гръкоговорящите евреи и не само.

Легенда[редактиране | edit source]

Легендата разказва, че преводът бил осъществен по инициатива на основателя на Александрийската библиотека и древноегипетски владетел Птолемей II Филаделфийски, чието желание било библиотеката да съдържа цялата мъдрост на античността на древногръцки език и при това събрана на едно място. Това станало причина да бъда съставена Септуагинта. За целта египетския владетел се обърнал към първосвещеника по онова време във Втория храм, който му изпратил най-способните мъдреци на Израиля, които знаели древногръцки език. Когато пристигнали в Египет, Птолемей затворил мъдреците в отделни килии и им възложил да не напускат помещенията докато всеки от тях не осъществи цялостен превод на древногръцки език на еврейските писания. След седемдесет дни всеки от тях бил завършил своята работа и когато седемдесет и двата превода били сравнени, всички те били еднакви, дума по дума, според писмото на Аристей.

Очевидно легендата отразява изключително прецизния превод на древногръцки език на еврейските свещени книги от Стария завет по онова време. И до днес съществуват спорове за точността на превода, но е факт, че Септуагинта оказала неимоверно значение за формирането на т.нар. елинистичен юдаизъм и за възникването на гностицизма. Еврейският водач на втория еврейски бунт срещу Рим - раби Акива твърдял, че превода на Септуагинта е изключително неточен и по-скоро тълкувателен отколкото буквален, т.е. формален.[1]

Значение[редактиране | edit source]

Септуагинта става официален превод на книгите от Стария завет, включени в Библията от християнската църква. Все още продължават споровете за точния ѝ превод по смисъл от текстовете на староеврейски. При все това, в православния и римокатолическия канон присъстват над 10 книги, които са преведени през Септуагинта - 2 и 3 книга на Ездра, Премъдрост на Иисус бен Сира (Иисус, син Сирахов) и т.н. В този ред на мисли трябва да се уточни, че по времето, когато е правен преводът на 70-те тълковници, библейският старозаветен канон все още не е достатъчно уточнен. Днес той в различна степен се разминава с юдаистичния каноничен масоретски текст, който е съставен векове по-късно на базата на друга записана традиция. Затова и днешната наука възприема Септуагинта като източник с достоверност, равна на староеврейския текст, тъй като се предполага, че преводачите на Библията са разполагали с по-древни и достоверни източници в сравнение с масоретите.

Еврейските свещени писания били преведени по онова време и на арамейски език (който използвал Исус). Тези преводи са известни като Таргуми.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, Септуагинта, стр. 70-72. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]