Ръкопис
Ръкопис или манускрипт (на латински - manuscriptum, от латинското manus - ръка и scribo - пиша) се нарича текст написан на ръка с помощта на истинско или метално перо върху пергамент, папирус, хартия или друг подходящ материал. Преди изобретяването на книгопечатането, основният начин за разпространяването на писменото слово е ръкописът.
Съдържание |
История [редактиране]
През Античността за писане на ръкописи се ползва папирус, изработван по специална технология от палмови листа. В древността, Египетското царство се стреми да запази монопола си върху този материал, като налага забрана за производството му без негово разрешение. В резултат, през епохата на Елинизма, в град Пергам е изобретена алтернатива — пергамента, изготвян от обработени животински кожи. Той се оказва по-удобен и скоро се налага като основен материал за създаване на ръкописи.
Хартията е изобретена около 2 век в Китай, който дълго време успява да укрие тайната на технологията ѝ за производство. През 8 век арабите я разкриват. Те я пренасят в Европа през 12 век. В България тя се използва от втората половина на 14 век. Тук е внасяна от венециански търговци, особен вид дебела хартия, наричан бомбацин. На такава хартия е написано Лондонското четвероевангелие на цар Иван Александър.
През Средновековието ръкописните книги са изработвани в специални работилници наречени скриптории, обикновено помещаващи се в манастирите. Написването на текста и украсата им са дело на монаси-калиграфи (краснописци), специализирали се в тази дейност. Буквите се изписват красиво, шрифтът им се определя от епохата и региона в който се създава ръкописа. В България най-старо е уставното писмо, заменено около 12 век с полуустав а от 14 век е въведен скорописът.
Тъй като създаването на един ръкопис е бавен процес, изискващ специални умения, крайният продукт е с висока цена. Освен Църквата, през Средновековието поръчители на ръкописни книги са владетелите и аристокрацията. Понякога за тях биват изработвани богато украсени с рисунки книги. Като материали за рисуване се ползват туш и перо, акварел, темпера, гваш, златен и сребърен варак. Украсата на ръкописите може да се състои както от сравнително прости геометрични и растителни мотиви, така и от детайлно изрисувани сцени на цяла страница - миниатюри. Характерът на изображенията се определя от типа на книгата (религиозен, светски, научен) и съдържанието на текста ѝ.
Масовото навлизане на книгопечатането довежда до постепенно изчезване на ръкописите. В България, където книгопечатането е възпрепятствано от страна на властите в Османската империя, ръкописни книги се изработват до 19 век включително.
Видове ръкописи [редактиране]
- Свитък - дълга лента папирус, навита на руло. Използван най-вече през Античността.
- Кодекс - състои се от листи, подредени в коли, които от своя страна са съшити една към друга. Използва се масово през Средновековието.
- Палимпсест - ръкопис, чийто първоначален текст е бил изстърган от пергамента и листите са ползвани за написване на нов. Благодарение на останалото в микрограпавините багрило, по-старият текст също може да бъде разчетен.
- Фолиант - вид средновековна ръкописна книга с особено големи размери.
Известни ръкописи [редактиране]
- „Книга на мъртвите“ - древноегипетски религиозен ръкопис на папирус, украсен с рисунки.
- „Библия на Вулфила“ - готски превод на Библията от 4 век
- „Александрийски кодекс“ - гръцки препис на Библията от 5 век.
- Български препис на „Манасиевата хроника“ - богато илюстриран ръкопис от втората половина на 14 век, изработен за цар Иван Александър.
- „Томичов псалтир“ - създаден в България, през втората половина на 14 век.
- „Много богатите часове на херцог дьо Бери“ - часослов от 15 век, разкошно украсен с миниатюри от братя Лимбург.
- „Часословът на Етиен Шевалие“ - ръкопис от 15 век с миниатюри дело на френския художник Жан Фуке.
- „Ръкопис на Войнич“ - една от най-загадъчните ръкописни книги.
Източници [редактиране]
- „История на изкуството“, том II, Цанко Петров, издателство „ДизАрт“, Велико Търново, 1999 г.
