Калиграфия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калиграфия на латинска Библия от 1407 г., изложена в Малкърско абатство, Уилтшър, Англия. Библията е била написана на ръка в Белгия, от Жепар Брил, за четене на глас в манастир.
Традиционна западна калиграфия с повлиян от готиката ръкопис, 2004

Калиграфия (от гр. κάλλος - "красота" и γραφή - "писане") е изкуството на красивото писане. Съвременната дефиниция на калиграфската практика е „изкуството на даване на форма на знаците по експресивен, хармоничен и майсторски маниер“.[1]

Историята на писането е белязана от естетическа еволюция и ограничена от техническите умения, скоростта на преписване и материалните ограничения спрямо работна ръка, време и място. Всеки стил на писане се нарича отделен краснопис или калиграфия.

Съвременната калиграфия има широк спектър на приложения - от функционални ръкописни надписи и чертежи до творби на изящните изкуства, където абстрактното изразяване на ръкописните символи дори може да притъпи или направо заличи тяхната четливост. Класическата калиграфия се различава от типографията и не-класическите изписвания, макар че всеки калиграф може да използва всичките видове писмо. Външният вид на символите се образува с течение на времето и въпреки това е гъвкав, спонтанен, раждащ се при самото писане.

Калиграфията продължава да процъфтява под формата на покани за сватби или други подобни важни събития, при създаване на шрифтове, оригинални ръкописни логота, в религиозното изкуство, при надписване на камъни и паметни плочи. Използва се и за реклами, в киното и телевизията, актове за раждане/смърт, карти и други творби, където видът на надписите е от огромно значение.

Западна калиграфия[редактиране | edit source]

В европейската средновековна култура калиграфията играе незаменимата роля на единствена известна форма за предаване и разпространяване на литературата. За да се запази текста винаги четлив, изписването до известна степен калиграфски се променя, като често се използват абревиатури и лигатури (слято писане на букви). Единствената украса, която се използва в Европа, продължава да е представена от илюстрации и рисунки, защото в християнството не присъства забрана за картини, каквато има в исляма и юдаизма. В Германия центрове на калиграфията през Средновековието са Аугсбург и Нюрнберг. Известни калиграфи са например аугсбургецът Улрих Талер и нюрнбергските семейства Глокендон и Нойдьорфер. Калиграфията остава единствената форма на изкуство, използвано при преписване. По време на Ренесанса и на Барока като отговор на печатарството, което е смятано за не особено красиво, се появява обобщена, концентрирана именно върху красотата на изписването европейска калиграфия, развиваща се най-вече в Италия, Франция и Англия. Специализираните книги за краснописци показват високо ново на развитие.

И макар че европейската калиграфия губи престиж след Новото време, тя все още е жива под формата на хоби и изкуство и дори изживява нов подем с навлизането на домашния компютър.

В цяла Европа могат да се видят исторически творби на антични и средновековни калиграфи, изработени най-вече в манастири и изумяващи със своята прецизност и детайлност.

В днешни дни известен калиграф е например Едуард Джонсън.

Историческо развитие[редактиране | edit source]

Основен белег на западната калиграфия е употребата на латинската азбука, която се развива от финикийската през гръцката и етруската азбуки. Първата латинска (или още римска) азбука се появява около 600 г. пр. Хр. в Рим и до първи век се развива римското имперско изписване на главни букви върху камък, стенописът и римското ръкописно писмо за ежедневна употреба. През II и III век се появява и развива стилът на писане, наречен Унциал. Когато преписвачите и въобще културният живот се преместват към манастирите, Унциалът бива избран като по-удобен за преписване на Библията и други религиозни текстове. Именно манастирите успяват да запазят калиграфската традиция по време на IV и V век, когато Римската империя се разпада и Европа потъва в Тъмните векове.

В своя апогей Римската империя се разпростира в почти целия познат тогава свят, достигайки на север до остров Великобритания. След нейния упадък литературното ѝ влияние се запазва. Полу-унциалът произвежда ирландския полу-унциал, малкия англо-саксонски скрипт. Всеки регион развива свои собствени стандарти, следвайки главния си манастир, като в повечето случаи стилът става съвсем ръкописен и слабо четлив.

Набиращата сила Франкска империя лансира нов стандартизиран стил на писане, развит от няколко известни манастира през VIII в. Писмото на Св. Мартин от Тур в крайна сметка се налага като общ имперски стандарт, назован Каролингско писмо. От могъщата Франкска империя стандартът се разпростира и в съседните кралства.

В XI в. Каролингското писмо се развива в Готическо, което е по-компактно и позволява повече текст да се събере на страница. Готическите калиграфски стилове стават преобладавщи в Европа и през 1454 г., когато Йохан Гутенберг създава първата печатарска преса в Майнц, Германия, той избира готическата калиграфия, правейки я първата печатна такава.

Влияние[редактиране | edit source]

Няколко други западни стилове използват същите инструменти и техники, но се различават в подбора на символи и в предпочитанията към стилистични детайли. При славянската писменост, започнала своето развитие още от IX век, писмената система и нейният външен вид силно се различават от тези при латинския език.

Арабска калиграфия[редактиране | edit source]

Еврейска калиграфия[редактиране | edit source]

Китайска и японска калиграфия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Инструменти
Други

Източници[редактиране | edit source]

Библиография
Асемично писане - абстрактна калиграфия
  • Brown, M.P. (2004) Painted Labyrinth: The World of the Lindisfarne Gospel. Revised Ed. British Library.
  • Child, H. ed. (1985) The Calligrapher's Handbook. Taplinger Publishing Co.
  • Diringer, D. (1968) The Alphabet: A Key to the History of Mankind 3rd Ed. Volume 1 Hutchinson & Co. London
  • Fraser, M., & Kwiatowski, W. (2006) Ink and Gold: Islamic Calligraphy. Sam Fogg Ltd. London
  • Geddes, A., & Dion, C. (2004) Miracle: a celebration of new life. Photogenique Publishers Auckland.
  • Henning, W.E. (2002) An elegant hand : the golden age of American penmanship and calligraphy ed. Melzer, P. Oak Knoll Press New Castle, Delaware
  • Johnston, E. (1909) Manuscript & Inscription Letters: For schools and classes and for the use of craftsmen, plate 6. San Vito Press & Double Elephant Press 10th Impression
  • Lamb, C.M. ed. (1956) Calligrapher's Handbook. Pentalic 1976 ed.
  • Letter Arts Review
  • Mediavilla, Claude (2006) Histoire de la Calligraphie Française. Albin Michel, France.
  • Mediavilla, C. (1996) Calligraphy. Scirpus Publications
  • Pott, G. (2006) Kalligrafie: Intensiv Training Verlag Hermann Schmidt Mainz
  • Pott, G. (2005) Kalligrafie:Erste Hilfe und Schrift-Training mit Muster-Alphabeten Verlag Hermann Schmidt Mainz
  • Propfe, J. (2005) SchreibKunstRaume: Kalligraphie im Raum Verlag George D.W. Callwey GmbH & Co.K.G. Munich
  • Reaves, M., & Schulte, E. (2006) Brush Lettering: An instructional manual in Western brush calligraphy, Revised Edition, Design Books New York.
  • Schimmel, Annemarie. (1984) Calligraphy and Islamic Culture. New York Univ. Press. New York.
  • Zapf, H. (2007) Alphabet Stories: A Chronicle of technical developments, Cary Graphic Arts Press, Rochester, New York
  • Zapf, H. (2006) The world of Alphabets: A kaleidoscope of drawings and letterforms, CD-ROM
  • Marns, F.A (2002) Various, copperplate and form, London
Бележки
  1. Mediavilla (1996) - стр. 18

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източно-азиатска калиграфия

Китайска
Японска

Западна калиграфия

Ислямска калиграфия[редактиране | edit source]

Съвременна иранска калиграфия[редактиране | edit source]

Други калиграфии[редактиране | edit source]

Калиграфски музеи[редактиране | edit source]

Световни калиграфски асоциации[редактиране | edit source]

Международни конкурси[редактиране | edit source]