Каролингски Ренесанс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пример, Торхале в Лорш, Хесен

Каролингски Ренесанс (karolingische Renaissance, също karolingische renovatio) e културният напредък (образование, поезия, книгописане, строителство) по времето на ранните Каролинги, започващо от императорския дворец на Карл Велики през ранното Средновековие. Говори се за образователната реформа на Карл Велики или за каролингското подновяване (лат. renovatio).

През 10-11 век, под влияние на късоантичните традиции, образоваността и знанията са систематизирани в рамките на т. нар шест свободни изкуства: граматика, диалектика, геометрия, аритметика, астрономия и музика. Те са разделени на два тривиума, като първият (първите три)се смята за начална степен на латинската образованост. Тази система постепенно се приспособява към нуждите на църквата. Тя се съхранява до 15 век като дава по-късно възможност за развитие на светски знания. Но непосредствено след варварските нашествия и до втората половина на 12 век, когато е разгарът на гражданските войни, във франкската държава няма благоприятни условия за развитието на образованието и култура. Едва по времето на Карл Велики, когато обстановката се стабилизира, настъпва т.нар. Каролингско Възраждане.
Карл Велики привлича към своя двор учени, писатели и поети от цяла Европа. Дейците на „Карловата академия“ се старят да възродят античната литературна традиция.

През 1087 г. кралят-император издава „Капитуларий за науките“, според който при манастирите били създадени училища, където се подготвят предимно клирици. Въведено е по-четливо писмо — каролингският минускул. Кралят нарежда да се запишат древните песни, в който се разказва за деянията и войните на старите крале.

Каролингското Възраждане приключва със смъртта на Карл, поради упадъка на Каролнгската система и разпадането на Франкската империя.

Образование[редактиране | edit source]

Архитектура[редактиране | edit source]

Скулптура[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Dieter Bauer: Mönchtum – Kirche – Herrschaft 750-1000. Sigmaringen 1998.
  • Bernhard Bischof: Mittelalterliche Studien. Ausgewählte Aufsätze zur Schriftkunde und Literaturgeschichte, 3 Bde., Anton Hiersemann, Stuttgart 1966-1981.
  • Arno Borst: Die karolingische Kalenderreform (MGH Schriften 46). Hahn, Hannover 1998.
  • Arno Borst: Der Streit um den karolingischen Kalender. (MGH Studien und Texte 36). Hahn, Hannover 2004, ISBN 3-7752-5736-5
  • Wolfgang Braunfels: Karl der Große. Lebenswerk und Nachleben. 4 Bde., L. Schwann, Düsseldorf 1967.
  • Paul L. Butzer: Karl der Große und sein Nachwirken. 1200 Jahre Kultur und Wissenschaft in Europa. 2 Bde., Brepols, turnhout 1997.
  • Kerstin Springsfeld: Karl der Große, Alkuin und die Zeitrechnung. Berichte zur Wissenschaftsgeschichte 27(1), 2004, S. 53–66, ISSN 0170-6233