Каролинги
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и нейните наследници от 7 до 10 век, наследявайки официално Меровингите през 751. Името ѝ идва от Карл Мартел (латинизирано Каролус Мартелус), който побеждава маврите при Поатие през 732. След проведения събор Concilium Germanicum Карл Мартел въвежда бенефициалната реформа, която поставя основите на рицарската институция - иззема земи от църквата и ги раздава на аристокрацията срещу задължителна служба в армията. Най-известния каролингски владетел е Карл Велики.
Съдържание |
[редактиране] Каролингски владетели
[редактиране] Франкска държава
- Пипин Къси (751-768) - син на Карл Мартел;
- Карломан I (син) (768-771) - съцарствие с племенника му Карл;
- Карл Велики (брат) (768-814) - обявен за император от 800 г.
- Людовик I Благочестиви (син) (814-840)
[редактиране] Западнофранкско кралство
- Шарл I Плешиви (син на Луи I) - 843 г. - 877 г.
- Луи II Заекващия (син) - 877 г. - 879 г.
- Луи III (син) - 879 г. - 882 г.
- Карломан (брат) - 882 г. - 885 г.
- Шарл II Мазния (син) - 885 г. - 888 г.
- Временно прекъсване на присъствието на династичната линия на трона 888 г.- 898 г., когато за крал е посочен Маркграфа на Неустрия Одо, син на Робер (Робертини)
- Шарл III Простодушния (син на Луи II)- 898 г. - 922 г.
- 922 г.- 936 г. - Робертини
- Луи IV (син на Шарл III) - 936 г. - 954 г.
- Лотар (син) - 954 г. - 986 г.
- Луи V Мързеливия (син) - 986 г. - 987 г. Загива по време на ловен излет в земите на Хуго Капет. Последният наследява трона и основава династията на Капетингите.
[редактиране] Източници
- Morby, John E. "Das Handbuch der Dynastien", Albatros Dusseldorf 2002, ISBN- 3-491-96051-7, на немски език.