Пипин I (Аквитания)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пипин.

Монета, фр. Denier, Coin, на Пипин I от Аквитания (817-838)

Пипин I (Pippin I.; Pépin; * 797; † 13 ноември, по други източници 13 декември 838 в Поатие) е крал на Аквитания от 817 до 838 г. Произлиза от династията Каролинги.

Той не трябва да се бърка с неговия прародител Пипин I Старши († 639/640).

Пипин е вторият син на император Лудвиг Благочестиви (781–817) от първия му брак с Ирмингарда. Брат е на Лотар I, Ротруда, Берта, Хилдегарда и Лудвиг Немски.

През август 814 г. получава от баща си частта от франкското кралство Аквитания. През 822 г. той се жени за Рингарт (Хрингард) или Ингелтруд, дъщеря на граф Теудберт от Madrie, с която има два сина, Пипин II, който става негов наследник в Аквитания и Карл (* 825/830, † 4 юни 863), който става на 8 март 856 г. архиепископ на Майнц и вероятно на Берта (?-874) и още една дъщеря.

През 829 г. баща му определя сина си от втория му брак Карл II Плешиви (* 823 г.) за dux Alemanniae (херцог на Алемания) и му дава част от кралството, което би трябвало да наследят другите му по-стари синове. През 830 г. той се съпротивлява на съвета на неговия съветник Беренгар от Тулуза и се навдига срешу баща си заедно с братята си Лотар I и Лудвиг Немски и подкрепата на Бернхард от Септимания. Губи битката с императорската войска през 832 г. при Лимож и е заточен в Трир. Успява да избяга през 833 г. и се присъединява към въстанието в Люгенфелд, което води до смъкване на баща му на 30 юни 833 г.

Държанието на големия му брат Лотар кара Пипин да се присъедини към групата, която иска да постави баща му отново на трона, което и успява на 1 март 834 г.

Пипин умира след почти пет години през 838 г. и е погребан в манастира Sainte-Croix в Поатие.

След неговата смърт на трона се възкачват синът му Пипин II, който управлява до 864 г. заедно с чичо си Карл II Плешиви (838–855).

Източници[редактиране | edit source]

  • Collins, Roger. "Pippin I and the Kingdom of Aquitaine." Charlemagne's Heir: New Perspectives on the Reign of Louis the Pious, edd. P. Godman and Roger Collins. Oxford: Oxford University Press, 1990. Reprinted in Law, Culture and Regionalism in Early Medieval Spain. Variorum, 1992. ISBN 0-86078-308-1.
  • Pierre Riché, Les Carolingiens, une famille qui fit l'Europe, Paris, Hachette, coll. « Pluriel », 1983, 490 p. ISBN 2-01-278851-3
  • Jean-Charles Volkmann, Bien connaître les généalogies des rois de France, 1999 ISBN 2-877472086
  • Michel Mourre, Le Petit Mourre. Dictionnaire d'Histoire universelle, Éditions Bordas, avril 2007 ISBN 978-2-04-732194-2

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]