Трир
| Трир | |
| Емблема | Карта |
|---|---|
| Данни | |
| Държава: | Германия |
| Област: | Райнланд-Пфалц |
| Площ: | 117,14 км² |
| Надморска височина: | 240 м |
| Население: | 99 685 (31.08.2005) |
| Гъстота на населението: | 853 жители/kм² |
| Пощенски код: | 54290-54296 |
| МПС код: | TR |
| Тел.код: | 0651 |
| Интернет страница: | www.trier.de |
| Адрес на общината | Am Augustinerhof 54290 Trier |
| E-Mail: | rathaus |
Трир (немски: Trier) е най-старият град в Германия.
Съдържание |
[редактиране] Име на града
Днешното наименование на града идва от името на галското племе тревери, през латинското име на града Augusta Treverorum. Произходът на името личи и във неговите форми на други езици:
- естонски: Treviro
- испански: Tréveris
- италиански: Treviri
- каталонски: Trèveris
- люксембургски: Tréier
- полски: Trewir
- френски: Trèves
[редактиране] Географско положение
Намира се на западния бряг на река Мозел в долина между покрити с лозя хълмове от червен пясъчник в провинция Рейнланд-Пфалц в близост до границата с Люксембург. Наблизо се намира един известен винарски район — Мозел-Саар-Рувер
[редактиране] История
|
|||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Световно наследство (ЮНЕСКО) | |||||||
|
|
|||||||
| Държава | |||||||
| Тип | Културно | ||||||
| Критерии | i, iii, iv, vi | ||||||
| Справка | |||||||
| Регион** | Европа и Северна Америка | ||||||
| Регистрационна справка | |||||||
| Вписване | 1986 (10та Сесия) | ||||||
| * Името, което е вписано в ЮНЕСКО. ** Региони, групирани от ЮНЕСКО. |
|||||||
Римляните под управлението на Юлий Цезар подчиняват галското племе тревери между 58 и 50 г. пр.н.е. На мястото на тяхно светилище на десния бряг на река Мозел в 30 г. до н.е. е разположен римски военен лагер, а през 16 г. пр. н.е. Август решава да направи града Аугуста Треверорум (лат. Augusta Treverorum — „град на Август в страната на треверите“) столица на римската провинция Белгика. През 259–274 г. Трир е столица на отцепилата се Галска империя и е разрушен от алеманите през 275 г. По време на Диоклециан (284-305) или 318 г. е столица на префектурата Галия, една от четирите столици на империята, а по време на Константин Велики (306–324) е негова столица. От 328 до 340 г. е резиденция на император Констанс II, от 367 г. е резиденция на Валентиниан I и на западните римски императори до смъртта на Теодосий I в 395 г. Трир е превземан няколко пъти от франките (ок. 413 и 421 г.) и хуните на Атила (5 в.). Едва около 475 г. става франкски. От втората половина на 3 в. е седалище на епископ, а през 9 в. става седалище на архиепископ. Градски права получава през втората половина на 12 в. От 15 до 18 в. има университет. През 1794 г. Трир е присъединен към Франция, а от 1814-1815 г. към Прусия. Център е на революцията в Рейнската пруска провинция през 1848-1849 г. От 1914 до 1930 г. е окупиран от войски на САЩ и Франция. Разрушен е сериозно през 1944-1945 г., от 1945 г. е във Френската окупационна зона, а от 1949 г. в състава на ФРГ.
[редактиране] Забележителности
- римски амфитеатър (около 100 г.)
- императорски терми (ок. 300 г.)
- римски градски врата "Черната порта" / "Porta Nigra" (начало на 4 в.)
- раннохристиянска базилика на Константин Велики (4 в.)
- романска катедрала (4 - 18 в. с портал от 11 в. и алтарно пространство от ок. 1160-1169 г.)
- къща "Франкентурм" (11 в.)
- къща "Драйкьонигенхаус" (нач. на 13 в.)
- готическа църква на Св. Богородица ("Либфрауенкирхе", ок. 1250 г.)
- къща "Цур Щайпе" (1430-1483)
- бивш йезуитски колеж в късноренесансов стил (17 в.)
- дворец на райхсграфовете Кеселщат (1740-1745)
- Музей-родна къща на Карл Маркс
- университет
[редактиране] Личности, родени в Трир
- Йозефине Шалк (1850-1919), германска художничка
- Карл Маркс (1818-1883), немски философ, политикономист и политически деец
[редактиране] Побратимени градове
Трир е побратимен град с:
Мец, Франция от 1957
Асколи Пичено, Италия от 1958
Глостър, Великобритания от 1959
Хертогенбош, Холандия от 1968
Пула, Хърватия от 1971
Форт Уърт, САЩ от 1987
Ваймар, Германия от 24 май 1987 г.
Нагаока, Япония от 2006
[редактиране] Литература
- Heinz Heinen: Trier und das Trevererland in römischer Zeit. 1985. ISBN 3-87760-065-4
- Hans-Hubert Anton / Alfred Haverkamp (Hrsg.): Trier im Mittelalter. 1996. ISBN 3-87760-066-2
- Kurt Düwell / Franz Irsigler (Hrsg.): Trier in der Neuzeit. 1988. ISBN 3-87760-067-0
[редактиране] Външни препратки