Рейнланд-Пфалц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рейнланд-Пфалц
Rheinland-Pfalz
Знаме на Рейнланд-Пфалц   Герб на Рейнланд-Пфалц
Разположение на Рейнланд-Пфалц в Германия
Площ 19 847 km²
Население (2011) 3 999 117 души
201 души/km²
Столица Майнц
Министър-председател Малу Драйер
Правителство ГСДП/Зелени
БВП (2010) 107,63 млрд. евро
26 913 евро/човек
НТСЕ DEB
rlp.de

Рейнланд-Пфалц (на немски: Rheinland-Pfalz) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Столица на федералната провинция е Майнц.

География[редактиране | edit source]

Рейнланд-Пфалц граничи (от север по посока на часовниковата стрелка) със Северен Рейн-Вестфалия, Хесен, Баден-Вюртемберг, Франция, Саарланд, Люксембург и Белгия.

Заема площ от 19 854 км² и има население от 4 004 000 жители. Гъстотата на населението е 202 души/км² (2010). [1]

Главната артерия на провинцията е река Рейн, която формира югоизточната граница с Баден-Вюртемберг и Хесен, преди да премине в северната част на Пфалц. Долината на Рейн е обкръжена с планински вериги и образува прекрасна околност с някои от най-хубавите места в Германия.

Най-високата точка на провинцията е Ербескопф (Erbeskopf) с височина 816 метра. [1]

Административно деление[редактиране | edit source]

Рейнланд-Пфалц е разделен на 24 окръга: Rhineland p map.png

  1. Арвейлер
  2. Алтенкирхен
  3. Алцай-Вормс
  4. Бад Дюркхайм
  5. Бад-Кройцнах
  6. Бернкастел-Витлих
  7. Биркенфелд
  8. Кохем-Цел
  1. Доннерсберг
  2. Битбург-Прюм
  3. Гермерсхайм
  4. Кайзерслаутерн
  5. Кузел
  6. Майнц-Бинген
  7. Майер-Кобленц
  8. Ньойвид
  1. Рейн-Хунсрюк
  2. Рейн-Лан
  3. Рейн-Пфалц-Крайс
  4. Зюдлише Вайнщрасе
  5. Зюдвестпфалц
  6. Трир-Саарбург
  7. Вулканайфел
  8. Вестервалдкрайс

Има и 12 самостоятелни града (на картата са обозначени с букви):

  1. Франкентал (F)
  2. Кайзерслаутерн (Ka)
  3. Кобленц (Ko)
  4. Ландау (La)
  5. Лудвигсхафен (L)
  6. Майнц (M)
  7. Нойщат ан дер Вайнщрасе (N)
  8. Пирмазенс (P)
  9. Шпайер (S)
  10. Трир (T)
  11. Вормс (W)
  12. Цвайбрюкен (Z)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.