Рейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рейн
Loreley mit tal von linker rheinseite.jpg
Завой на Рейн при скалата Лорелай
Дължина 1233 km
Разположение Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Франция, Германия и Нидерландия
Извира от Томазее
46°37′57″ с. ш. 8°40′20″ и. д. / 46.6325° с. ш. 8.672222° и. д.
Надм. в-на на извора 2346 m
Влива се в Делта на Рейн-Маас-Схелде
51°58′52″ с. ш. 4°04′54″ и. д. / 51.981111° с. ш. 4.081667° и. д.
Надм. в-на на устието 0 m
Водосборен басейн 185 000 km2
Среден отток 2300 m³/s
Flusssystemkarte Rhein 03.jpg
Карта на Рейн с петте дяла на нейното течение

Рейн (на немски: Rhein, на френски: Rhin, на нидерландски: Rijn) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1 233[1][2] km и среден дебит от над 2 000 m³/s. За нейната важност говорят многото замъци, построени покрай бреговете. Тя е ключов воден път за пренос на стоки още от времето на Римската империя, когато съставлява голяма част от нейната северна граница. Тя започва от швейцарските Алпи и се влива в Северно море. Името ѝ идва от келтското Renos, буквално „това, което тече“, от праиндеовропейския корен *rei- („тека“, „тичам“).

Дължина и водосборен басейн[редактиране | edit source]

Карта на основните водосборни байсейни в Европа

Рейн е един от най-дългите и най-важните реки в Европа. До 1932 г. общоприетата дължината на река Рейн е 1.230 км (764 мили). През 1932 г. обаче, немската енциклопедия Knaurs Lexikon обявява дължината като 1.320 км (820 мили), вероятно поради печатна грешка при която са разменени цифрите. След тази дължина е поместена в авторитетната енциклопедия Brockhaus Enzyklopädie, става общоприето и започва да се публикува в множество учебници и официални публикации. Грешка е открита през 2011 г., и на холандската агенция по водите потвърждава дължина от 1.232 км (766 мили).[1][2]

Водосборният басейн на река Рейн има площ около 185 хиляди квадратни километра. На запад граничи с басейна на река Маас, а на североизток – с тези на Емс, Везер и Елба. Както и самата Рейн, тези четири реки се вливат в Северно море. На югоизток басейнът граничи с този на вливащата се в Черно море река Дунав, а на юг – с басейните на Рона и По, които се вливат в Средиземно море.

Течение[редактиране | edit source]

Общата посока на течението на Рейн е север-северозапад, при което то пресича поредица географски области - Алпите, Предалпите, Швейцарското плато, Горнорейнската долина, Средногерманските възвишения, Долнорейнската низина.

Сред по-важните градове, разположени на реката, са Базел в Швейцария, Карлсруе, Майнц, Манхайм, Бон, Кьолн, Дюселдорф и Дуисбург в Германия, Утрехт и Ротердам в Холандия.

Притоци на Рейн са реките Некар, Майн, Вупер, Итер, Дюсел, Рур, Аар, Мозел и Маас.

Начало на реката[редактиране | edit source]

Карта на Алпийски Рейн

Река Рейн носи това име от селището Таминс, разположено на 590 m надморска височина в кантона Граубюнден в източната част на Швейцария, където се сливат двете реки Фордеррайн (Преден Рейн) и Хиндеррайн (Заден Рейн). Водосборният басейн на тези две реки, образуващи Рейн, обхваща обширна територия, достигаща на запад до масива Сен Готар, на юг до долината Леи в Италия и на изток до Давос.

Обикновено общата дължина на Рейн се измерва от началото на Фордеррайн. Тя има множество самостоятелни извори в западната част на окръг Сурселва, но най-често за начало на Рейн се приема оттокът на езерото Томазее, разположено на 2345 m надморска височина, макар че това не е най-отдалечената от устието на Рейн точка в речната система – няколко други притока на Фордеррайн имат по-голяма дължина. Общата посока на течението на Фордеррайн е изток-североизток.

Хиндеррайн е малко по-къса от Фордеррайн. Тя води началото си от подножието на връх Райнвалдхорн в планинския масив Адула, близо до границата на Граубюнден с кантона Тичино. Първоначално и тя тече на изток-североизток, след което завива на север. Основният приток на Хиндеррайн е река Албула, в която се вливат Ландвасер и Юлия. Най-южният приток на Хиндеррайн изтича от езерото Леи, на територията на Италия.

Алпийски Рейн[редактиране | edit source]

Алпийски Рейн е участъкът от течението на реката от сливането на Фордеррайн и Хиндеррайн при Таминс до нейното оттичане от Боденското езеро при Щайн на Рейн. Първоначално тя тече на североизток, като при Кур завива на север и запазва тази посока до вливането си в Боденското езеро, протичайки през образувана от ледник планинска долина. Дължината до вливането в езерото е 86 km, като в този участък реката се спуска от 590 до 396 m надморска височина. След Мастрилс Рейн образува границата между кантоните Граубюнден и Санкт Гален, а след Зарганс - между Швейцария и Лихтенщайн. При Зарганс вододелът между Рейн и Аар е само няколко метра по-високо от бреговете на Рейн.

Северно от Лихтейнщайн Рейн служи за граница между Швейцария и Австрия, като Швейцария има малка територия на десния, източен бряг на реката. Рейн се влива в Боденското езеро с малка делта, като швейцарско-австрийската граница минава по нейния най-западен ръкав. Основната част от делтата е превърната в природен резерват, в който има голямо разнообразие от птици.

Боденското езеро, силно издължено от изток на запад, в действителност се състои от две отделни езера, Горно и Долно езеро, които са свързани с четирикилометров речен участък, Зеерайн (Езерен Рейн). Реката напуска Долното езеро при Щайн на Рейн, на 60 km запад-северозападно от вливането си в Горното езеро.

Хохрайн[редактиране | edit source]

Изтичайки от противоположната страна на Боденското езеро, Рейн тече на запад и служи за граница между Швейцария и Германия, след което в нея се влива река Аар, която увеличава многократно дебита на Рейн.

Горен Рейн[редактиране | edit source]

Рейн продължава на север, като по нея минава част от границата на Германия с Франция, преди да навлезе изцяло в Германия, където в нея се вливат множество притоци.

Изглед на басейна на Майнц по течението на реката, от Елвил и Ербах до Бинген

В центъра на Базел, първият голям град по течението на реката, се намира Рейнското коляно, голям завой, където Рейн изцяло променя посоката си от запад на север. Тук свършва Хохрайн. Официално, мостът е границата между Хохрайн и Горен Рейн. Оттук, реката тече на север през Горнорейнската долина, която е с дължина около 300 km и ширина до 40 km. Най-важните притоци в тази област са Ил край Страсбург, Некар при Манхайм и Майн срещу Майнц. При града, Рейн напуска Горнорейнската долина и тече през басейна на Майнц.

Южната половина на Горен Рейн образува границата между Франция (Елзас) и Германия (Баден-Вюртемберг). Северната част формира границата между германските провинции Райнланд-Пфалц на запад от една страна, и Баден-Вюртемберг и Хесен на изток и север, от друга. Любопитното при тази гранична линия е, че през 1945 г. окупационните сили дават частите на град Майнц, разположени на десния бряг на река Рейн, на Хесен.

Горен Рейн е значим културен ландшафт в Централна Европа още по време на Античността и Средновековието. В днешно време, районът на Горен Рейн е седалище на много важни производствени отрасли и услуги, особено в центровете Базел, Страсбург и Манхайм-Лудвигсхафен. Страсбург е седалище на Европейския парламент, и по този начин тук се намира една от трите европейски столици.

Регионът на Горен Рейн е променен значително от програмата за изправяне на руслото на реката през 19 век. Скоростта на течението е увеличена и нивото на подпочвените води намалява значително. Размерът на горите в долините по реката рязко спада. От френска страна е прокопан Големия Елзаски канал, през който преминава значителна част от водите на реката, както и целият ѝ трафик. На някои места има големи компенсационни водни басейни, например огромния Bassin de compensation de Plobsheim в Елзас.

Среден Рейн[редактиране | edit source]

„Немският ъгъл“ в град Кобленц

Басейнът на Майнц завършва при Бинген ам Рейн; реката продължава като Среден Рейн през Рейнското дефиле в Рейнските шистови планини. В тези участъци, реката слиза от 77,4 m над морското равнище до 50,4 m. От лявата страна се намират планинските масиви на Хунсрюк и Айфел, а на десния са тези на Таунус и Вестервалд. Според геолозите, характерната тясна форма на долината е създадена от ерозията на реката, докато се е издигал околния пейзаж.

Основните притоци в този участък са Лан и Мозел. Те се присъединяват към Рейн в близост до Кобленц, съответно отдясно и отляво. Почти по цялата дължина на Среден Рейн, реката протича през германската провинция Райнланд-Пфалц.

При сливането на реките Рейн и Мозел при град Кобленц е т.нар. „Германски ъгъл“ или „немски ъгъл“ („Deutsches Eck“).

Доминиращите икономически сектори в района на Среден Рейн са лозарството и туризма. Рейнското дефиле между Рюделсхайм ам Рейн и Кобленц е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Близо до Санкт Гоарсхаузен, Рейн минава край известната скала Лорелай. Със своите забележителни архитектурни паметници, склонове с лозя, населени места по тесните речни брегове и гледките на десетки замъци, наредени по върховете на стръмните склонове по протежението си, долината на Среден Рейн може да се счита за романтичното въплъщение на реката.

Долен Рейн[редактиране | edit source]

След това реката прави завой на северозапад към Нидерландия, където заедно с Маас и Схелде образува обширна делта, разделяйки се на три главни ръкава и оттичайки се в Северно море.

Долен Рейн край Емерих

При Бон, където в реката се влива Зиг, Рейн влиза в Северногерманската низина и се превръща в Долен Рейн. тук реката слиза от 50 m до 12 m над морското равнище. Основните притоци в този участък са Рур и Липе. Подобно на Горен Рейн, Долен Рейн e криволичел в меандри, докато инженерите не са създали постоянното корито на реката. Тъй като дигите са на известно разстояние от реката, по време на пълноводие, Долен Рейн има повече място за разлив, отколкото Горен Рейн.

Долен Рейн преминава през Северен Рейн-Вестфалия. Бреговете са силно населени и индустриализирани – тук са агломерациите на Кьолн, Дюселдорф и Рурската област. Тук река Рейн тече през най-голямата агломерация в Германия, региона Рейн-Рур. Един от най-важните градове в този регион е Дуисбург с най-голямото речно пристанище в Европа. Регионът по течението след Дуисбург е селскостопански. При Везел, 30 km след Дуисбург, се намира западния край на втория плавателен маршрут изток-запад, канала Везел-Дателн, който е успореден на Липе. Между Емерих и Клеве се намира най-дългия висящ мост в Германия, като реката тук е с широчина 400 m. Близо до Крефелд, Рейн пресича линията Юрдинген, разделяща областите, в които се говорят долногермански и горногермански езици.

Делта[редактиране | edit source]

Делтата на Рейн в Нидерландия, сателитна снимка

Канал Рейн – Майн Дунав[редактиране | edit source]

На река Рейн, в Германия е изграден канала Рейн – Майн – Дунав с дължина 171 км и ширина 55 м. Каналът осигурява транспортна връзка между Атлантическия океан, Северно море и Черно море.

Значение в човешката история[редактиране | edit source]

Класическите извори наричат Рейн Rhenus (на латински) или Rhenos (на старогръцки). Римляните разглеждат Рейн като най-външната граница на човешката цивилизация, отвъд която земите са населени с митични чудовища и полудиви немски племена. И в по-новата история Рейн е митичен и политически символ на свещената граница на Германия, включително по време на Втората световна война.

Мнозина немски писатели и композитори са посвещавали свои произведения на Рейн, сред които и Рихард Вагнер със своята опера Рейнско злато, част от цикъла Пръстенът на нибелунгите.

Панорама на река Рейн край Кьолн

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Der Rhein ist kürzer als gedacht – Jahrhundert-Irrtum. // sueddeutsche.de. 28 March 2010. Посетен на 27 March 2010.
  2. а б Rhine River 90km shorter than everyone thinks. // The Local – Germany's news in English. 27 March 2010. Посетен на 9 April 2010.