Шварцвалд

Топография на Шварцвалд

Шварцвалд е най-обширната средновисока планинска верига в Германия. Намира се в западната част на провинция Баден-Вюртемберг.

География

Шварцвалд се простира от юг на север, от границата между Германия, Швейцария и Франция 160 км от източната страна на Горнорейнска долина. В южната си част достига до 60 км ширина, в северната - 30 км. На югоизток преминава в долината Баар, на север граничи с хълмовете Киршгау.

Облик и делене

От изток на запад облика на Шварцвалд се променя. На изток са характерни заоблени върхове и широки плата, на запад - много долини и резки промени на височината. Долините са дълбоки и тесни. На изток се простират обширни иглолистни гори, а на запад голи метаморфни и гранитни скали, прекъсвани от многобройните долини.

Съществуват 2 деления: по долината Клинциг на северна и южна част, и според характерните черти на северна част(по-гориста и с повече валежи), средна част(с повече долини) и най-високата южна част.

Фелдберг

Планини

Най-високият връх е Фелдберг (1.493 м.). Следват Зеебук (1.448 м.), Херцогенхорн (1.415 м.) и Белхен (1.414м). В северната част най-висок е Хорнисгринде (1.164 м.).

Води

От Шварцвалд извират Бригах (43 км.) и Брег (49 км.) които са изворните води на Дунав. Други важни реки са Елц (90 км.), Енц (112 км.), Кинцих (95 км.), Мург (96 км.) и Ешах(37 км.), която е най-дългата река захранваща Некар.

По-големи езера са Титизее, Мумелзее и Фелдзее, които са с ледников произход. Освен това има и много язовири служещи като източници на енергия или питейна вода. Най-големият язовир е Шлухзее.

Геология

Шварцвалд се образува през Еоцена при потъването на горната рейнска долина и изтласкването на земни маси по източния бряг. Мезозойския слой постепенно е отмит. През Плеоцена южната част се повдига значително, но неравномерно. В средната част се образува синклиналата на реките Кинциг и Мург.

Климат

Редовни валежи през цялата година са типични за Шварцвалд. Най-обилни са в северната част. До там достигат влажни атлантически въздушни маси и годишно падат до 2200 мм на кв.м. На юг и на запад падат само до 750 мм. Температурните промени не са резки. През лятото често духа хладен вятър и е облачно. През зимата разликата в налягането е причина високо в планините да е слънчево, а в низините да има мъгла и да е студено.

История

През Античността името на Шварцвалд е Абноба, по името на галската богиня, почитана в района. По-късно, при римляните, се среща името "Marciana Silva", означаващо „Гранична гора“ (от marka - граница и silva - гора), тъй като се е явява граница между римските владения и племената на маркоманите. Населването на планината става по времето на свевите.

В проходи се срещат останки от средновековни охранителни съоръжения от 17 и 18 в.

През 1990 ураганите Вивиан и Вийбке нанасят много щети. На 26 декември 1999 г. ураганът Лотар унищожава много от горите.

Къща на селяни (около 1900 г.)

Икономика

Още римляните са добивали в средната и южната част на Шварцвалд сребърна и оловна руда. През 5 и 6 в.пр.Хр. келтите добиват желязна руда в северен Шварцвалд (например Нойенбург). През Средновековието се построяват манастири и се обработват и по-високите части. След 1100 г. рудодобивът отново се развива. Предполага се че в Шварцвалд са живели от 800 до 1000 миньори. Следва период на упадане, породен от чумна епидемия през 1516, война от 1524 до 1526 и 30- годишната война(1618-1648). От началото на 18 до 19 в. рудодобивът отново се оживява. След това повечето мини са изоставени. Някои запазени могат да се посетят и в днешно време.

Друг източник на прехрана, развит през ранното средновековие, е дърводобивът. По Рейн се превозва и търгува дървен материал дори до Холандия (дългите трупи на иглолистните дървета са подходящи за корабостроене). Дърводобивът процъфтява до 19 век като същевременно се развива и дърворезбата, която носи и до днес приходи (предимно сувенири за туристи). За този период от време са унищожени много гори.

Стъкларството също е развито. Някои стари работилници са отворени за туристи.

Шварцвалд е индустриализирана сравнително късно поради труднодостъпния характер. Много хора правели през зимата часовници с кукувичка от дърво. Така се развива часовникарството, спомогнато през 19 в. от прекараването на железопътна линия и от директния достъп до метални суроовини. През 1850 във Фуртванген е открито първото немско училище за часовникари. Търсенето на механични уреди се покачва и се откриват по-големи фирми. През 20 в. се развива развлекателната индустрия (производство на радиостанции, грамофонни плочи, играчки и др.). През 70-те години фирмите западат поради силната конкуренция от чужбина. В началото на 21в. е развито металообработването и обработването на благородни метали и скъпоценни камъни. Седалищата на много високотехнологични фирми също се намират в Шварцвалд

Шварцвалд през зимата

Туризъм

Голяма част от населението работи в туристическия бранш. Съществуват многобройни туристически и велосипедни маршрути. Зимата, разбира се, е ски-сезон. Големи райони за зимни спортове има около Фелдберг, Тотнау и Хинтерцартен.

В центровете на много от градчетата са се запазили красиви стари сгради с историческо значение. Един от най-известните градове е курорта Баден-Баден, където има минерални извори. Многобройните манастири са също интересни туристически цели.

Най-много туристи привличат езерата Титизее и Шлухзее. През последните години Шварцвалд е разделена на 2 природни парка с идеята да се запази природното богатство на планините, културата и традицията на планинците. Природният парк "Среден и северен Шварцвалд" е най-големият природен парк в Германия (375.000 ха.).

Планините предоставят също добри възможности за летене с планери.

Дружеството Schwarzwald Tourismus GmbH (Шварцвалд Туризмус), със седалище във Фрайбург, е от януари 2006 отговорно за туризма в 265-те общини в Шварцвалд.

Култура

В Шварцвалд има много общини и малко големи градове. Традициите и обичаите са се запазили на много места. Все още хората обличат носии(Trachten) за празнични случаи. Освен това Шварцвалд е известен с характерната архитектура на селските къщи, тортата "Шварцвалд", часовниците с кукувички и Шварцвалдската шунка.

Много творци се вдъхновяват от красотата на природата и бита на хората в Шварцвалд.

В България планината е известна с това, че Дунав извира от там и като кулис за филма "Болница Шварцвалд".

Външни препратки

• Музей на часовниците

Източници

• Тази страница частично или изцяло, представлява превод на страницата Schwarzwald в Уикипедия на немски:
  1. Cornelia Ziegler: Südlicher Schwarzwald. 4. Auflage. Reise Know-How Verlag, Bielefeld 2004, ISBN 3-8317-1257-3
  2. Horst Friedrich Vorwerk (Text), Erich Spiegelhalter (Abb.): Der Schwarzwald. Eine deutsche Kulturlandschaft in Geschichte und Gegenwart. Herder, Freiburg im Breisgau [u. a.] 1992, ISBN 3-451-22658-8
  3. Kurt Klein: Verborgener Schwarzwald. Unbekanntes aus Volkskunde und Geschichte. Morstadt, Kehl [u. a.] 1988 (Edition Morstadt, Band 18), ISBN 3-88571-172-9
  4. Max Scheifele: Aus der Waldgeschichte des Schwarzwaldes. Die Trift von Brenn- und Kohlholz. Wenn Grenzsteine reden. Schriften der Landesforstverwaltung Baden-Württemberg. DRW-Verlag, Stuttgart 2004, ISBN 3-87181-010-X
  5. Karl Hasel, Ekkehard Schwartz: Forstgeschichte – Ein Grundriß für Studium und Praxis. Verlag Kessel, Remagen 2006, 406 S., ISBN 3-935638-26-4