Шварцвалд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Топография на Шварцвалд

Шварцвалд е най-обширната средновисока планинска верига в Германия. Намира се в западната част на провинция Баден-Вюртемберг.

География[редактиране | edit source]

Шварцвалд се простира от юг на север, от границата между Германия, Швейцария и Франция 160 км от източната страна на Горнорейнска долина. В южната си част достига до 60 км ширина, в северната – 30 км. На югоизток преминава в долината Баар, на север граничи с хълмовете Киршгау.

Облик и делене[редактиране | edit source]

От изток на запад обликът на Шварцвалд се променя. На изток са характерни заоблени върхове и широки плата, на запад – много долини и резки промени на височината. Долините са дълбоки и тесни. На изток се простират обширни иглолистни гори, а на запад – голи метаморфни и гранитни скали, прекъсвани от многобройните долини.

Съществуват 2 деления: по долината Клинциг на северна и южна част, и според характерните черти - на северна част (по-гориста и с повече валежи), средна част (с повече долини) и най-високата южна част.

Фелдберг

Планини[редактиране | edit source]

Най-високият връх е Фелдберг (1493 м). Следват Зеебук (1448 м), Херцогенхорн (1415 м) и Белхен (1414 м). В северната част най-висок е Хорнисгринде (1164 м).

Води[редактиране | edit source]

От Шварцвалд извират Бригах (43 км) и Брег (49 км), които са изворните води на Дунав. Други важни реки са Елц (90 км), Енц (112 км), Кинцих (95 км), Мург (96 км) и Ешах (37 км), която е най-дългата река, захранваща Некар.

По-големи езера са Титизее, Мумелзее и Фелдзее, които са с ледников произход. Освен това има и много язовири, служещи като източници на енергия или питейна вода. Най-големият язовир е Шлухзее.

Геология[редактиране | edit source]

Шварцвалд се образува през еоцена при потъването на горната рейнска долина и изтласкването на земни маси по източния бряг. Мезозойският слой постепенно е отмит. През плиоцена южната част се повдига значително, но неравномерно. В средната част се образува синклиналата на реките Кинциг и Мург.

Климат[редактиране | edit source]

За Шварцвалд през цялата година са типични редовни валежи. Най-обилни са в северната част. Дотам достигат влажни атлантически въздушни маси и годишно падат до 2200 мм на кв.м. На юг и на запад падат само до 750 мм. Температурните промени не са резки. През лятото често духа хладен вятър и е облачно. През зимата разликата в налягането е причина високо в планините да е слънчево, а в низините да има мъгла и да е студено.

История[редактиране | edit source]

През Античността името на Шварцвалд е Абноба, по името на галската богиня, почитана в района. По-късно, при римляните, се среща името „Marciana Silva“, означаващо „Гранична гора“ (от marka – граница и silva – гора), тъй като се е явява граница между римските владения и племената на маркоманите. Населването на планината става по времето на свевите.

В проходи се срещат останки от средновековни охранителни съоръжения от 17 и 18 в.

През 1990 г. ураганите Вивиан и Вийбке нанасят много щети. На 26 декември 1999 г. ураганът Лотар унищожава много от горите.

Къща на селяни (около 1900 г.)

Икономика[редактиране | edit source]

Още римляните са добивали в средната и южната част на Шварцвалд сребърна и оловна руда. През 5 и 6 в. пр.Хр. келтите добиват желязна руда в Северен Шварцвалд (например Нойенбург). През Средновековието се построяват манастири и се обработват и по-високите части. След 1100 г. рудодобивът отново се развива. Предполага се, че в Шварцвалд са живели от 800 до 1000 миньори. Следва период на упадък, породен от чумна епидемия през 1516 г., война от 1524 до 1526 г. и 30-годишната война (1618-1648). От началото на 18 до 19 в. рудодобивът отново се оживява. След това повечето мини са изоставени. Някои запазени мини могат да се посетят и в днешно време.

Друг източник на прехрана развит през ранното средновековие е дърводобивът. По Рейн се превозва и търгува дървен материал дори до Холандия (дългите трупи на иглолистните дървета са подходящи за корабостроене). Дърводобивът процъфтява до 19 век като същевременно се развива и дърворезбата, която носи и до днес приходи (предимно сувенири за туристи). За този период от време са унищожени много гори.

Стъкларството също е развито. Някои стари работилници са отворени за туристи.

Шварцвалд е индустриализирана сравнително късно поради труднодостъпния характер. Много хора правели през зимата часовници с кукувичка от дърво. Така се развива часовникарството, подмогнато през 19 в. от прокараването на железопътна линия и от директния достъп до метални суроовини. През 1850 г. във Фуртванген е открито първото немско училище за часовникари. Търсенето на механични уреди се покачва и се откриват по-големи фирми. През 20 в. се развива развлекателната индустрия (производство на радиостанции, грамофонни плочи, играчки и др.). През 70-те години фирмите западат поради силната конкуренция от чужбина. В началото на 21 в. е развито металообработването и обработването на благородни метали и скъпоценни камъни. Седалищата на много високотехнологични фирми също се намират в Шварцвалд.

Шварцвалд през зимата

Туризъм[редактиране | edit source]

Голяма част от населението работи в туристическия бранш. Съществуват многобройни туристически и велосипедни маршрути. Зимата, разбира се, е ски-сезон. Големи райони за зимни спортове има около Фелдберг, Тотнау и Хинтерцартен.

В центровете на много от градчетата са се запазили красиви стари сгради с историческо значение. Един от най-известните градове е курортът Баден-Баден, където има минерални извори. Многобройните манастири са също интересни туристически дестинации.

Най-много туристи привличат езерата Титизее и Шлухзее. През последните години Шварцвалд е разделена на 2 природни парка с идеята да се запази природното богатство на планините, културата и традицията на планинците. Природният парк „Среден и северен Шварцвалд“ е най-големият природен парк в Германия (375 000 ха.).

Планините предоставят също добри възможности за летене с планери.

Дружеството Schwarzwald Tourismus GmbH (Шварцвалд Туризмус) със седалище във Фрайбург, от януари 2006 г. е отговорно за туризма в 265-те общини в Шварцвалд.

Култура[редактиране | edit source]

В Шварцвалд има много общини и малко големи градове. Традициите и обичаите са се запазили на много места. Все още хората обличат носии(Trachten) за празнични случаи. Освен това Шварцвалд е известен с характерната архитектура на селските къщи, тортата „Шварцвалд“, часовниците с кукувички и Шварцвалдската шунка.

Много творци се вдъхновяват от красотата на природата и бита на хората в Шварцвалд.

В България планината е известна с това, че оттам извира Дунав и като декор за филма „Болница Шварцвалд“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Schwarzwald в Уикипедия на немски:
    1. Cornelia Ziegler: Südlicher Schwarzwald. 4. Auflage. Reise Know-How Verlag, Bielefeld 2004, ISBN 3-8317-1257-3
    2. Horst Friedrich Vorwerk (Text), Erich Spiegelhalter (Abb.): Der Schwarzwald. Eine deutsche Kulturlandschaft in Geschichte und Gegenwart. Herder, Freiburg im Breisgau [u. a.] 1992, ISBN 3-451-22658-8
    3. Kurt Klein: Verborgener Schwarzwald. Unbekanntes aus Volkskunde und Geschichte. Morstadt, Kehl [u. a.] 1988 (Edition Morstadt, Band 18), ISBN 3-88571-172-9
    4. Max Scheifele: Aus der Waldgeschichte des Schwarzwaldes. Die Trift von Brenn- und Kohlholz. Wenn Grenzsteine reden. Schriften der Landesforstverwaltung Baden-Württemberg. DRW-Verlag, Stuttgart 2004, ISBN 3-87181-010-X
    5. Karl Hasel, Ekkehard Schwartz: Forstgeschichte – Ein Grundriß für Studium und Praxis. Verlag Kessel, Remagen 2006, 406 S., ISBN 3-935638-26-4