Плиоцен

Еон	Ера Продължителност	Период	Начало в млн. г.
Фанерозой
	Неозой 65,5 млн. г.	Кватернер	2,0
		Неоген	23,03
		Палеоген	65,5
	Мезозой 185,5 млн. г.	Креда	145,5
		Юра	199,6
		Триас	251,0
	Палеозой 291 млн. г.	Перм	299,0
		Карбон	359,2
		Девон	416,0
		Силур	443,7
		Ордовик	488,3
		Камбрий	542,0
Протерозой
	Неопротерозой 458 млн. г.	Едиакарий	630
		Криоген	850
		Тоний	1 000
	Мезопротерозой 600 млн. г.	Стений	1 200
		Ектасий	1 400
		Калимий	1 600
	Палеопротерозой 900 млн. г.	Статерий	1 800
		Орозирий	2 050
		Рясий	2 300
		Сидерий	2 500
Архай	Неоархай 300 млн. г.		2 800
	Мезоархай 400 млн. г.		3 200
	Палеоархай 400 млн. г.		3 600
	Еоархай		3 800
Хадей			4 700

Плиоцен (на английски: Pliocene) е геоложка епоха, започнала преди 5,332 милиона години и завършила преди 2,588 милиона години. Това е втората и най-скорошна епоха от периода Неоген на Ценозойската ера. Епохата на Плиоцена се предшества от тази на Миоценa и е последван от Плейстоцена. Преди преразглеждането през 2009 г. на геоложката скала на времето, големите заледявания бяха поставяни изцяло в рамките на Плейстоцена, Сега се приема че Плиоцен също има ледников (Геласийски) период, който е продължил от преди 2,588 милиона години допреди 1,805 милиона години. Автор на термина Плиоцен е шотландският учен Чарлз Лайъл. Името идва от гръцките думи πλεῖον (pleion, "повече") и καινός (kainos "нови") и означава приблизително "продължение на последните", позовавайки се по същество на съвременните морски мекотели. Както и с други по-стари геоложки периоди, геоложките пластове, които определят началото и края са добре идентифицирани, но точните дати на началото и края на епохата са малко несигурни. Границите, определящи началото на Плиоцена, не са определени и не могат лесно да бъдат идентифицирани по целия свят, а по-скоро се определят като регионални граници между топлия Миоцен и относително по-хладния Плиоцен. За горна граница се приема началото на плейстоценските заледявания.

Растения

Промяната към климат с по-студени и сухи сезони оказва значително въздействие върху плиоценската растителност, като намаляват тропическите видове по света. Широколистните гори се увеличават, на север има предимно иглолистни гори и тундра. По всички континенти с изключение на Антарктида се разпростират ливади. Тропическите гори са ограничени в тясна ивица около екватора, като допълнение към сухите савани и пустините, обхващащи Азия и Африка.

Животински свят

Както морските, така и сухоземните животни, по същество са съвременните, въпреки че сухоземните животни са малко по-примитивни от днешните. Първите признати хоминиди, австралопитеките, се появяват през плиоцена. Тревопасните животни се по-големи, както и специализираните хищници.

Външни препратки

http://www.museumruse.com/ruseznanie/bozainici.html