Плиоцен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    

Плиоцен (на английски: Pliocene) е геоложка епоха, започнала преди 5,332 милиона години и завършила преди 2,588 милиона години. Това е втората и най-скорошна епоха от периода Неоген на Ценозойската ера. Епохата на Плиоцена се предшества от тази на Миоценa и е последван от Плейстоцена. Преди преразглеждането през 2009 г. на геоложката скала на времето, големите заледявания бяха поставяни изцяло в рамките на Плейстоцена, Сега се приема че Плиоцен също има ледников (Геласийски) период, който е продължил от преди 2,588 милиона години допреди 1,805 милиона години. Автор на термина Плиоцен е шотландският учен Чарлз Лайъл. Името идва от гръцките думи πλεῖον (pleion, "повече") и καινός (kainos "нови") и означава приблизително "продължение на последните", позовавайки се по същество на съвременните морски мекотели. Както и с други по-стари геоложки периоди, геоложките пластове, които определят началото и края са добре идентифицирани, но точните дати на началото и края на епохата са малко несигурни. Границите, определящи началото на Плиоцена, не са определени и не могат лесно да бъдат идентифицирани по целия свят, а по-скоро се определят като регионални граници между топлия Миоцен и относително по-хладния Плиоцен. За горна граница се приема началото на плейстоценските заледявания.

Растения[редактиране | edit source]

Промяната към климат с по-студени и сухи сезони оказва значително въздействие върху плиоценската растителност, като намаляват тропическите видове по света. Широколистните гори се увеличават, на север има предимно иглолистни гори и тундра. По всички континенти с изключение на Антарктида се разпростират ливади. Тропическите гори са ограничени в тясна ивица около екватора, като допълнение към сухите савани и пустините, обхващащи Азия и Африка.

Животински свят[редактиране | edit source]

Както морските, така и сухоземните животни, по същество са съвременните, въпреки че сухоземните животни са малко по-примитивни от днешните. Първите признати хоминиди, австралопитеките, се появяват през плиоцена. Тревопасните животни се по-големи, както и специализираните хищници. От плиоцена в България са известни 96 вида птици, сред които много изчезнали видове [1][2][3][4][5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З. 2010. Природната палеосреда среда в България през плиоцена и кватернера – кратък преглед. – В: Петков (отг. ред.) България и българите в Европа. Съюз на учените в България. Клон Велико Търново. Изд. „Фабер”, Велико Търново. 366-384.
  2. Boev, Z., 2002. Neogene avifauna of Bulgaria. - In: Zhou, Z., Zhang, F. (eds.). Proceedings of the 5th Symposium of the Society of Avian Palaeontology and Evolution, Beijing, 01-04.06.2000. Science Press, Beijing, 29-40.
  3. Boev, Z. 2007. Neogene avifaunas of Bulgaria (a brief review). – In: Bakardjieva, N. St. Chankova, B. Krastanov, Sv. Gateva (Compilers). Evolution and Ecology – 2007. Union of the Scientists of Bulgaria. 3rd National Seminar. Proceedings, Sofia, 26-35.
  4. Boev, Z. 2008. Afro-tropical and Afro-Indo-Malayan elements in the Neogene avifauna of Bulgaria and their paleozoogeographical implementations. – EGU 2008 session SSP16: "Paratethys - Mediterranean - Indopacific climatic, biotic and sedimentologic evolution"; Geophysical Research Abstract, Vol. 10 EGU2008-A-01628, 2008 SRef-ID: 1607-7962/gra/EGU2008-A-01628 European Geosciences Union. General Assembly 2008, Vienna, 13-18 April 2008. [ID-NR: EGU2008-A-01798].
  5. Боев, З. 2011. Изучение неогеновых птиц Болгарии – достижения, итоги и перспективы. – В: Баташев, М. С., Макаров, Н. П., Мартынович, Н. В. (ред., сост.). Аркадию Яковлевичу Тугаринову посвещается … . Сборник научных статей. Красноярский краевой краеведческий музей, Красноярск, 35-43, ISBN 978-5-904896-32-4.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Museumruse