Миоцен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
3 800    
Хадей
  4 700    

Миоцен е геоложка епоха от периода Неоген и се простира от около 23,03 млн. г. допреди 5,332 милиона години. Автор на термина миоцен е Сър Чарлз Лайъл. Името идва от гръцките думи μείων (meiōn, „по-малко“), и καινός (kainos, „нови“) и означава „по-малко последните“, защото тя има с 18% по-малко съвременни морски безгръбначни от плиоцена. Миоцен следва епохата Олигоцен и предшества епохата Плиоцен. Миоцен е първата епоха от периода Неоген.

Земята преминава от Олигоцен към Миоцен и в Плиоцен като преминава през няколко ледникови периода. Границите на миоцена не са определени от глобално събитие, а се състоят по-скоро от регионални граници между по-топлия Олигоцен и по-хладния Плиоцен.

Растенията и животните през миоцена са доста съвременни. Бозайниците и птиците са широко разпространени. Китовете, тюлените и водораслите се множат. В края на тази епоха, започват да се нагъват Хималаите.

Растения[редактиране | edit source]

Степите значително се разширяват; горите стават жертва на по-хладния и по-сух климат като цяло. Тревистите растения значително се разнообразяват, едновременно с еволюирането на големите тревопасни животни, включително преживните. Преди между 7 и 6 милиона години, внезапно възникват нови видове треви, които са били в състояние да усвояват въглеродния диоксид по-ефективно, но също са били по-богати на силициев диоксид, което води до глобално изчезване на големи тревопасни животни. Разширяването на степите и разпространението на тревопасни животни като конете могат да бъдат свързани с колебанията в CO2.