Плейстоцен
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,0 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251,0 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299,0 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416,0 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542,0 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
3 800 | ||
| Хадей |
4 700 | ||
Плейстоцен (на английски: Pleistocene, от гръцки πλεῖστος — най, над и καινός — нов, съвременен) е геоложка епоха, започнала преди 1,806 милиона години и завършила преди 11,500 години. Епохата на плейстоцена се предшества от тази на плиоцена, а е последвана от тази на холоцена. За него са характерни няколкото ледникови периода. Разделя се на ранен, среден и късен плейстоцен. Той е третата епоха на периода на неогена и 6-тата епоха на ерата на ценозоя. Също така съвпада с края на палеолита в археологията.
Автор на термина е шотландският учен Чарлз Лайъл в книгата си "Основи на геологията" (1830).
Растителност [редактиране]
Плейстоценската ледена тундра е била обрасла с растения като: Тревиста върба (Salix herbacea), Бреза - джудже (Betula nаnа), Планинско омайниче (Dryas octopetala), Артемизия (растение) (Arthemisia), треви, мъхове и лишеи. В райони на юг от на субарктичната зона горите се увеличават, като съвременната тайга. Броят на видовете е в противоречие със съвременната висока растителност, което предполага прегрупиране на растителните асоциации по време на периоди на изменение на климата.
Животински свят [редактиране]
Тежките климатични промени по време на ледниковия период са оказали сериозно въздействие върху фауната и флората. С всяко настъпване на леда, големи площи на континентите стават напълно необитаеми, и растения и животни, отстъпват на юг пред настъпващите ледници, като са изложени на огромен стрес. Този стрес е резултат от драстичните климатични промени, намаляване на жизненото пространство, и по-трудното намиране на храна. Масовото измиране на едри бозайници (мегафауна), коeто включва мамути, мастодонти, саблезъби котки, глиптодони (огромни броненосци), земни ленивци, ирландски лосове, пещерни мечки, и късомуцунести мечки, започва в края на плейстоцена и продължава в холоцена. Неандерталците също изчезват през този период. В края на последния ледников период, студенокръвни животни, по-малки бозайници, като дървесни мишки, мигриращи птици, и по-бързи животни като белоопашат елен заменят мегафауната и мигрират на север. Измиранията са особено тежки в Северна Америка, където изчезват конете и камилите.
