Гръцки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гръцки)
Направо към: навигация, търсене
Гръцки език
ελληνική γλώσσα
[eliniˈci ˈɣlosa]
Страна Гърция, Кипър,
Албания и други
Брой говорещи 13 000 000[1]
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Гръцки
..-Атически
...→Гръцки
Официално положение
Официален в Гърция, Кипър
Европейския съюз
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 el
ISO 639-2 ell
ISO 639-3 GRK
История на
гръцкия език

(вижте също: Гръцка азбука)
Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.)
Диалекти:
Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски,
Дорийски, Памфилски; Омиров.
Предполагаем диалект: Античен македонски.

Старогръцко койне (от ок. 300 пр.н.е.)
Средновековен гръцки (ок. 330–1453)
Новогръцки (от 1453)
Димотики, Катаревуса
Диалекти:
Кападокийски,Критски, Кипърски,
Понтийски, Цаконски, Йеванически,
Каракачански, Грико
(Салентински и Калабрийски)

Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души[1] в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят. Възникнал в южната част на Балканския полуостров, гръцкият език има най-дългата документирана история сред индоевропейските езици, обхващаща 34 века писмени сведения. През по-голямата част от това време той използва гръцката азбука, която произлиза от финикийската писменост и от своя страна служи за основа на писмени системи, като латиницата, кирилицата и коптската азбука.

Гръцкият език заема особено място в историята на Европа, християнството и Западния свят. Корпусът на старогръцката литература включва произведения, като епичните поеми „Илиада“ и „Одисея“, които имат огромно значение и оказват силно влияние върху по-късната европейска литература. Гръцкият е и езикът на много основополагащи текстове на западната философия, като съчиненията на Платон и Аристотел. Ключовият за християнството Нов Завет първоначално е написан на гръцки, а гръцкият и днес продължава да се използва в богослужението на някои християнски църкви.

През Античността гръцкият е лингва франка на Средиземноморието и Близкия Изток, а по-късно е официалният език на Византийската империя. В съвременната си форма той е официален език на Гърция и Кипър и един от официалните езици на Европейския съюз. Много съвременни езици, включително и българският, използват голям брой думи с гръцки произход, като гръцки думи, наред с латинските, често служат за основа при образуването на неологизми.

Класификация[редактиране | edit source]

Гръцкият език е единственият съвременен представител на обособен клон на индоевропейското езиково семейство. Древните езици, които вероятно са най-тясно свързани с него, са древномакедонският (смятан от някои езиковеди за диалект на гръцкия) и фригийският, но сведенията за тях са оскъдни и не дават възможност за подробно сравнение. Тези и някои други близки древни езици понякога са обединявани в обособена палеобалканска група.

Някои учени смятат, че сред съвременните индоевропейски езици гръцкият е най-близък до арменския език и до индоиранските езици.[2][3][4]

История[редактиране | edit source]

Гръцкият език се говори на Балканския полуостров от началото на ІІ хил. пр. Хр. Най-ранните запазени писмени свидетелства за езика са глинени таблички с писмеността линеар Б, открити в Крит и датирани към ХV век пр. Хр. Те превръщат гръцкия в един от най-отдавна регистрираните езици, използвани и днес. Сред индоевропейските езици данни с такава възраст има само за изчезналите днес анатолийски езици.

Историята на гръцкия език обикновено се разделя на няколко обособени периода:

  • Протогръцки език - хипотетичният последен общ предшественик на всички известни варианти на гръцкия, за който няма преки данни. Говорещите протогръцки вероятно се заселват в южните части на Балканите в началото на ІІ хил. пр. Хр.
  • Микенски език - езикът на микенската цивилизация, известен от надписи с линеар Б, датирани от ХV в. пр. Хр. насам.
  • Старогръцки език - езикът на древна Гърция през архаичната и класическата епоха, известен в множество диалекти. Широко разпространен в Римската империя, старогръцкият губи значението си в Западна Европа през Средновековието, но продължава да се използва във Източната Римска империя и получава ново разпространение в Западна Европа през Ренесанса.
  • Койне (кини) - смесицата от различни диалекти въз основа на атическия, която през елинистичната епоха се превръща в лингва франка на Източното Средиземноморие и Близкия изток. Това е оригиналният език на християнския Нов завет.
  • Средногръцки език - говоримият и официален език във Източната Римска империя. Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = римска глосса, т.е. "римски език") или Ρωμαίικη = ромеики (ромейки), т.е. [езикът] на римляните. Възникнал в края на III - началото на ІV век въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ромейки (т.е. средновековният гръцки език, познат на съвременните езиковеди и историци като "византийски"), в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Например литературният византийски език се характеризира с множество книжовни форми, имитиращи класическия старогръцки и е практически непознат на простолюдието, което е подавящото мнозинство от населението. Разговорните форми на ромейки дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми след XI век се обособяват диалекти на ромейки като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.
  • Новогръцки език - съвременният гръцки език, който започва формирането си след XV-XVI в.

Традиционното състояние на диглосия, при което едновременно се използват разговорна и архаизирана форма, е характерно за гръцкия език още от византийския период, но е възобновено и в по-новата история. В началото на ХІХ век е създадена формата катаревуса („почистена“), която имитира класическия старогръцки в противовес на разговорния народен новогръцки - димотики. Катаревуса дълго време се използва за литературни, правни, административни и научни цели в новосъздадената самостоятелна гръцка държава. Проблемът с диглосията продължава до 1976 година, когато със закон димотики става официалният език на Гърция.

Географско разпространение[редактиране | edit source]

Фонология[редактиране | edit source]

Гласни[редактиране | edit source]

Гръцкият език има 5 гласни:

  Предни Задни
Затворени i u
Полуотворени
Отворени a  

Често затворените гласни, когато се намират в последната сричка не се произнасят, особено ако се намират между беззвучни съгласни.

Съгласни[редактиране | edit source]

В гръцкия има 29 съгласни. Броят на фонемите зависи от анализа и може да бъде сведен дори до 15 ако се приеме например, че звукът [b] всъщност представлява /mp/, което е и стандартното писмено представяне.

  Двубърнени Устнено-зъбни Зъбно-венечни Венечни Небни Заднонебни
Преградни p b     t d c ɟ k g
Носови m ɱ   n ɲ ŋ
Трептящи       r    
Проходни   f v θ ð s z ç ʝ x ɣ
Преградно-проходни       ʦ ʣ    
Полугласни         j  
Странични       l ʎ  

Сандхи правила[редактиране | edit source]

/n/ преди двубърнени и заднонебни става съответно [m] и [ŋ]. Пише се <μ> (συμπάθεια, „симпатия“) и <γ> (συγκρητισμός, „синкретизъм“). Преди устнено-заднонебните проходни съгласни <φ> и <β> също се пише <μ>, но се произнася [ɱ] (συμφωνία, „симфония“).

Комбинацията <μπ> се произнася [mb] след гласни (но често и [b]), а навсякъде другаде [b]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [mp].

След гласни комбинациите <γγ> и <γκ> се произнасят [ŋg] (или [ŋɟ] преди предните гласни /e/ и /i/), но често се редуцира до [g] (или [ɟ]) в ежедневната реч. <γκ> винаги се произнася [g] (или [ɟ]) в началото на думата, докато <γγ> никога не се пише на това място.

Буквосъчетанието <ντ> се произнася [nd] след гласни (но често и [d]), а навсякъде другаде – [d]. При някои думи, особено в северните диалекти, може да се произнесе [nt].

Звуците /k/ и /g/, преди предните гласни /e/ и /i/, се палатализират (онебня̀ват), ставайки [c] и [ɟ]. В някои диалекти и особено в критския те стават [ʨ] и [ʥ].

Граматика[редактиране | edit source]

В гръцкия език има следните граматически категории:

  • Род
  • Число
  • Време
  • Падеж
    • именителен (изразява подлога в изречението)
    • винителен (изразява прякото допълнение)
    • родителен (изразява притежание)
    • звателен (използва се при обръщения)
  • Залог
  • Наклонение

и други.

Лексика[редактиране | edit source]

Писменост[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en))  Greek language. // SIL International, 2009.
  2. ((en)) Renfrew, A.C. Archaeology and Language: The Puzzle of Indo-European Origins. London, Pimlico, 1987. ISBN ISBN 0-7126-6612-5.
  3. ((en)) Renfrew, Colin. Time Depth, Convergence Theory, and Innovation in Proto-Indo-European. // Languages in Prehistoric Europe. 2003. ISBN 3-8253-1449-9.
  4. ((en)) Gray, Russell D и др. Language-tree divergence times support the Anatolian theory of Indo-European origin. // Nature 426. 2003. с. 435-439.

Външни препратки[редактиране | edit source]