Нов Завет
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Новият Завет е централното писмено свидетелство на християнството, в което основната представена личност е Исус Христос. Съставлява втората част на Библията (след Стария завет) и съдържа 27 книги, в това число евангелия, история и дейност на първите християни, писма (послания) и книгата Откровение.
Написан е на старогръцки език ("Novum Testamentum Graece") и по-точно на разпространеното наречие "койне" или новозаветен гръцки.
Съдържание |
Книги на Новия завет [редактиране]
Евангелия [редактиране]
История на апостолите [редактиране]
- Деяния на апостолите (acta apostolorum)
Послания на ап. Павел [редактиране]
- Послание към римляните
- Първо послание към коринтяните
- Второ послание към коринтяните
- Послание към галатяните
- Послание към ефесяните
- Послание към филипяните
- Послание към колосяните
- Първо послание към солунците
- Второ послание към солунците
- Първо послание към Тимотей
- Второ послание към Тимотей
- Послание към Тит
- Послание към Филимон
Съборни (общи) послания [редактиране]
- Послание на Яков
- Първо послание на Петър
- Второ послание на Петър
- Първо послание на Йоан
- Второ послание на Йоан
- Трето послание на Йоан
- Послание на Юда