Боговдъхновение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евангелиста Матей вдъхновен от ангел (Рембранд)
Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Иисус Христос

Непорочно зачатие · Разпятие
Възкресение · Христология

Библията

Стар завет · Нов завет
Десетте Божи заповеди (Декалог)
Боговдъхновение · Херменевтика
Канон на Библията · Апокриф
Септуагинта · Преводи на Библията

Християнска теология

Светата Троица · (Отец · Син · Дух)
Сътворение · Грях · Изповед
Вяра · Опрощение · Освещение
Кръщение · Спасение
Божие царство · Евангелие · Църква
Апологетика · Теозис
Арминианизъм · Ресторационизъм
Фундаментално християнство

История и традиции

Апостоли · Мария · Павел · Петър
Християнството в дати
Отци · Константин I
Икуменически съвети
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията

Главни направления

Изкуство · Музика
Икуменизъм · Критицизъм
Проповед · Молитва
Литургия · Литургичен календар
Християнски символизъм

Деноминации

Западни
Адвентизъм · Анабаптизъм
Англиканизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Калвинизъм
Лутеранство · Методизъм
Петдесятничество
Протестантство · Римокатолицизъм


Източни
Източно православие
Нехалкедонски църкви
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Нетринитарни църкви · Движения

Личности

Атанасий · Аврелий Августин
Анселм · Григорий Палама
Ириней · Дионисий Ареопагит
Тома Аквински
Уесли · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Франциск

Боговдъхновение в християнската теология е официално учение на всички християнски църкви, според което Библията е „вдъхновена“, „инспирирана“ (лат. divinitus inspirata, гр. θεόπνευστος, буквално „вдъхнат от Бог“) по особен начин от Светия Дух. По тази причина Библията се нарича „Божие слово“.

Това учение се разбира от различни християни различно. Отделните учения за боговдъхновението могат да се обобщят чрез три модела:

  • Някои приемат т.нар. „вербално (буквално) вдъхновение“, според което отделните думи на цялата Библията (plenary inspiration) са вдъхновени (диктувани от Бога) в най-малкия детайл. Според този модел Бог е единствения автор на Библията и напълно отговорен за нейното съдържание, а писателите са негово „перо“, от което следва абсолютна непогрешимост на първоначалните манускрипти на Божието слово. Представител на този модел е A. E. Wilder-Smith (Die Zuverlässigkeit der Bibel. Wien: Wegweiser, 1993).
  • Други приемат т.нар. „персонално вдъхновение“, според което отделните личности са получили само един импулс от Бога, инициатора на Библията, а те от своя страна изразяват този импулс или призвание чрез написаните думи. Според този модел само писателите на Библията са вдъхновени, а не Библията и те са отговорни за съдържанието на написаното. Бог не е отговорен какво е написано, а само за това хората да пишат (impulsus ad scribendum). Библията не е безгрешна според този модел. Тя е само свидетелство на нейните писатели. Представители на този модел са Herder и Schleiermacher.
  • Третият модел е т.нар. „реално (предметно) вдъхновение“. Според този модел Бог изпраща своето Слово, като изпълва хората с мисли и им дава вести, а писателите и пророците от своя страна пресъздават тези вести (видяното, чутото и разбраното) чрез техните думи и логика (граматика). В този случай Бог е първоначалния автро, а писателите на Библията са неговите съавтори. Вдъхновени са не директно думите, а техните мисли (suggestio rerum). Този модел допуска отделни противоречия и „грешки“, но от друга страна разглежда Библията като достоверна и достойна за доверие. Представители на този модел са Alden Thompson и George R. Knight


Външни препратки[редактиране | edit source]