Тома Аквински

Тома Аквински италиански теолог Роден: 1225 Аквино, Италия Починал: 7 март 1274 Фосанова, Италия

Свети Тома Аквински (на латински: Thomas Aquinas) е италиански теолог и схоластически философ. Неговите идеи лежат в основата на късните философски възгледи на католическата църква, наричани 'томизъм'. През 1879 г. томизмът е провъзгласен официално от папа Лъв XIII за основоположно учение във всички католически учебни заведения. Тома от Аквино се смята от католиците за един от най-великите теолози в историята и за един от тридесет и тримата отци на Църквата.

Тома Аквински е възпитан в абатството на монасите бенедиктинци Монте Касино в Италия. Замонашава се там през 1248 г. Следва в Париж с голям успех, за което е наречен Doctor universalis и Doctor angelicus. От 1248 до 1252 г. е студент на Свети Алберт Велики в Кьолн. Следва отново в Париж от 1256 до 1259 и преподава след това в Италия (Рим, Витербо и Орвието). От 1269 г. е научен префект на Доминиканския орден в Неапол, където създава школа. Умира на път за Втория Лионски събор във Фосанова. Папа Йоан XXII го канонизира като светец през 1323 г.

Биография

Син на лангобардския благородник Ландолфо и Теодора, Тома е изпратен едва петгодишен като послушник в близкото бенедиктинско абатство Монте Касино, за да получи религиозно образование. На 14 години се премества в Неапол, където изучава изкуство в университета към манастира Сан Доменико Маджоре. Именно по това време, независимо от силната съпротива на семейството му, през 1244 г. постъпва в Доминиканския орден.

Предусетили ранно проявилия се талант на младежа, неговите наставници го изпращат в Париж, за да завърши образованието си. Но преди да стигне там, младежът е заловен по нареждане на семейството си и заведен обратно в бащиния дворец в Монте Сан Джовани Кампано, където е затворен. По време на едногодишния му престой в затвора е подложен на силен натиск от страна на семейството, което искало да го принуди да се откаже от доминиканското расо. Освободен е след намесата на папа Инокентий IV (според някои биографи обаче той избягва от затвора).

След краткотрайни престои в Неапол и в Рим, от 1245 г. учи в Парижкия Университет. В същата година в Париж започва преподавателската си дейност Свети Алберт Велики, немски философ и теолог, който прави опит да примири християнството с учението на Аристотел. Когато Алберт е изпратен да преподава теология в Кьолн, Тома го последва през 1248. Започва да учи и става magister studentium. Впоследствие като baccalarius biblis преподава на студенти и пише първите си трудове Expositio super Isaiam ad litteram, Postilla super Ieremiam и Postilla super Threnos. През 1252 г. се връща в Париж за магистратура по теология. Чете лекции за Библията и става baccalaureus Sententiarum (бакалавър по Сентенциите), като посвещава последните три години от учението си на коментари на произведението Сентенции (Sententiarum) на схоластика Петър Ломбардски. Написва четири труда, обобщаващи коментарите под името Scriptum super libros Sententiarium (Коментари на Сентенциите).

През 1256 Тома става редовен преподавател по теология и един от първите му трудове е Contra impugnantes Dei cultum et religionem (Срещу онези, които са против преклонението пред Бог и религията). Това е период е на ожесточен спор между представителите на просешките ордени и апологетите на светската наука). Тома повежда борба и с авероистите (последователи на арабския философ Авероес, според когото единичната човешка душа е смъртна). Те считат, че вярата не може да се помири никога с разума: „Вярата е за простите хора, а философията - за образованите“. Бори се също и с августинците, чиято философия е платоническа или неоплатоническа- те смятат, че аристотелизмът не може да се отнесе към вярата. В Париж той пише "За съществуването и за същността", чиято слава стигнала и до ушите на папата, който го кани за проповедник в двора си.

Така през 1259 г. той се връща в Италия. Сприятелява се с Вилхелм фон Мьорбеке, изтъкнат преводач на Аристотел. Сътрудничи на папа Урбан IV при написването на някои от трудовете му (например Contra errores graecorum) и по негова поръка съставя службата и песнопенията на празника на Corpus Domini, сред които изпъква химнът Pange Lingua, със своите последни две строфи „Tantum Ergo“, използвани и до днес в католическата литургия при благословията на Светото Причастие. През 1265 по поръка на доминиканския орден основава studium (средновековен университет) в базиликата Санта Сабина в Рим. Написва многобройни творби, сред които „Summa contra gentiles“, „De regimine principium“, „De unitate intellectus contra Averroistas“, както и значителна част от най-важния си труд, „Summa Theologiaie“, с която цели да събере "истината", да я "съчини и подреди" според Божия промисъл; този труд е извор на вдъхновение за католическата теология. Над "Сумата" Тома работи седем години, пътувайки често до Париж. От 1268 до 1274 отново преподава в Париж. Там през 1269 г. основава Ордените на просещите монаси като пламенно защитава своето дело по доказването на несъстоятелността на августинския неоплатонизъм, противопоставен на неговия аристотелизъм, както и други доктринални грешки на авероистите. Между 1270 и 1272 провежда редица диспути като De virtutibus in communi (On Virtues in General), De virtutibus cardinalibus (On Cardinal Virtues), De spe (On Hope).

През 1272 г. се връща в Неапол, повикан от Шарл І Анжуйски. Там се заема с реорганизацията на теологичното обучение в местния университет, който е прикрепен към манастира на Сан Доменико, чете лекции и пише трудовете си. Но на 6 декември 1273 г. му се явява Христос и говори с него. Тома никога не разказва за преживяването си, но решава да остави недовършена творбата си „Summa Theologiae“, доверявайки на приятеля си Реджиналдо: „Не мога повече! Всичко, което съм написал, ми изглежда като наръч слама“.

През януари 1274 г. папа Григорий Х му нарежда да присъства на Втория лионски събор, за да представи Contra errores graecorum и да установи в какво се състоят разликите между латинската и гръцката църква и дали те не могат да се изгладят. Тома потегля, макар и да не е в добро здраве. По време на пътуването спира в Маенца за почивка, но състоянието му се влошава. Тъй като желае да свърши дните си в манастир, но не е в състояние да стигне до някоя обител на доминиканците, той е откаран в абатството Фосанова, провинция Латина. След няколкоседмично боледуване умира на 7 март 1274 г. Тленните останки на Тома Аквински се съхраняват в манастира на якобинците в Тулуза.

Значение и наследство

Свети Тома Аквински е един от най-изтъкнатите представители на схоластичната философия, която към средата на 18 век достига своя апогей. Той разглежда различни аспекти на философията на епохата като въпроса за отношението между вяра и разум, тезите за душата, въпросите за авторитета на религията и на теологията, която подчинява всяка друга област на познанието. Тези основни моменти в неговата философска система се доразвиват от неговите последователи, но с бавния упадък на схоластиката постепенно се загубва и томизмът.

Спорен е въпросът за неговото отношение към Аристотел, по този повод италианският поет и художник Марчело Ланди казва: „Може ли Тома да бъде сведен до един късен последовател на Аристотел? Всъщност, по исторически и теоретични причини, по-добре е да се направи точно обратното — да се потърси спецификата и оригиналността на томизма в сравнение с аристотелизма, ако искате да проумеете начина на мислене на Тома Аквински, чиято гледна точка отчита всичко случило се междувременно на Запад: установяването на християнството и на събудената от него мисъл. С други думи, Тома асимилира Аристотел в християнството, а не обратното".

Все пак и до днес философската мисъл на Тома Аквински се приема радушно и в некатолическите среди (напр. от американски учени–протестанти) и дори в нехристиянски общности. Това се дължи на метода му на работа, силно рационален и отворен за източници и допълнения от всякакъв род. Неговото интелектуално проучване започва от Библията и стига до езическите автори, движи се от евреите до мюсюлманите без всякакви предразсъдъци, но запазва своя център в християнското Откровение, което се отчита от всяка култура, доктрина и древен автор.

Върхът в творчеството му е „Summa theologiae“ („комплексна теология“), в която третира систематично взаимовръзката вяра–разум и други важни теологични въпроси.

Етика

За Тома Аквински етиката не се отъждествява с пълното постигане на крайната цел на човека, а е само един ориентир за човешкото съществуване, който да насочи човека към неговата цел, онази крайна цел, която за Аристотел е щастието, блаженството. За Аристотел добро е това, което усъвършенства човека и го води до осъществяването на неговата собствена природа. Тома Аквински отива отвъд това схващане и твърди, че върховното добро е онова, което в действителност твори, както и доведената до максимално извисяване човешка природа. Тъй като характерната особеност на човека е разумът, то тогава–счита Тома Аквински– единственото възможно действие за постигането на блаженството има интелектуален характер.

Свободният избор и моралът

Етиката на Тома Аквински се основава на свободата на човека, защото както той казва „само човекът притежава правото на свободен избор, тъй като само човекът е господар на избора си, само той може да разсъди с разума си собствения си избор.“. Освен това за Тома Аквински това съвсем не противоречи на Божието Провидение, което подрежда съдбините на света, защото то се извисява над всяко решение и над човешката свобода, но в действието Си все пак отчита и тях. Свободният избор не противоречи и на преопределеното спасение, защото човешката свобода и божественото действие на проява на милостта (като следствие на преопределението) се стремят към една и същацел и се пораждат от една и съща причина – Бог. Относно морала Тома Аквински твърди, че човекът проявява синдереза – естествено предразположение и склонност към добро и към познаването на това добро. Но все пак той се нуждае от подходящи средства, за да преценява всеки случай на поведение, с който се среща. Тези средства са:

съзнанието, като способност за практическо разсъждение и за прилагане на универсални етични принципи в конкретни ситуации;

предпазливостта, тоест практичното качество, което позволява правилната преценка във всеки конкретен случай;

волята, средството, чрез което се взима решение дали да се направи някакво добро или да се избере друго поведение, което е грешно от гледна точка на етиката;

добродетелността, или действие, продиктувано от присъщата природа и от разума.

Тома Аквински се връща към четирите основни добродетели според Аристотел (справедливост, постоянство, предпазливост и сила), но въвежда освен тях и трите теологични добродетели на християнството (вяра, надежда и милосърдие), необходими за постигането на вечното блаженство.

Законът и политиката

Тома Аквински изучава основно право и правосъдие, считайки ги за крайъгълни стълбове на обществото и диференцирайки източниците им. В действителност първият извор, този на правосъдието, е Божественият Разум, непознаваем и неразбираем за човешкия ум, но приеман със смирение. Такова правосъдие се отнася с Божия закон, който направлява човека по пътя към вечното блаженство. Другият източник на правосъдие е естественият природен закон, добре познат за ума и формиран от универсални принципи, които са общи за всички хора ( например този за възпроизводството). Така че човешкият закон има за основа и Божествения закон, и природните закони, но в действителност е необходим само за да направлява и да възпира в определени граници поведението на хората, които не се подчиняват на Божествения закон и следователно се определят като лоши.

Що се отнася до държавата и политиката, Тома Аквински твърди, че най-добрата форма на управление е монархията, не само като проекция на божествената монархия в човешкото съществуване, но и защото кралят не е тиранин, а владетел, на когото народът е делегирал своя свободен избор и суверенитет в името на мира, на единението и на доброто управление, тоест за общото благо. Въпреки това, макар и да признава позитивността на държавата (на монархията), Тома Аквински поставя ясни ограничения по отношение на действията на обществото и на политиката, когато твърди, че човекът „в своето съществуване, в своята власт и в своето притежание трябва да се ръководи от Бога“, а не от политическото общество, тъй като неговата духовна власт е поверена на един-единствен владетел - Христос. Това обаче изобщо не е теократично виждане, както твърдят някои, а различаване на видимата от невидимата сфера на човешкото съществуване: външно той трябва да се подчинява на един земен крал, но вътрешно трябва да се ръководи единствено от Бог и може (дори трябва) да не се подчини на земния си владетел ако действията му противоречат на вътрешния Господ Исус Христос.

Произведения

Тома Аквински е автор на около 80 труда, между които най-важните са:

• „Summa contra gentiles“ ("Сума против езичниците" 1261-1264)
• „Summa theologica“ ("Сума на теологията" в 3 части, последната незавършена; 1265-1273)
• „Книга върху <<Сентенции>>” (на Петър Ломбардски)
• „Спорни въпроси за истината”
• „За съществуването и същността”
• „За единството на интелекта против авероистите”
• „Свод истини на католическата вяра против езичниците”
• „За човека“

Източници

• ((en)) Aquinas, Thomas. An Aquinas Reader: Selections from the Writings of Thomas Aquinas. Fordham University Press, 2000. ISBN 0-8232-2029-X.
• ((en)) Davies, Brian. The Thought of Thomas Aquinas. Oxford University Press, 1993. ISBN 0-1982-6753-3.
• ((en)) Stump, Eleonore. Aquinas. Routledge, 2003. ISBN 0415029600.

Външни препратки

• Corpus Thomisticum, сайт посветен на произведенията на Тома Аквински с подробна библиография на няколко езика
• Св. Тома Аквински, сп. „Българска наука“