Тома Аквински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Тома Аквински
St-thomas-aquinas.jpg
икона на Св.Тома Аквински от Карло Кривели, 15 век
DoctorAngelicus; Doctor Communis; Doctor Universalis
Роден 23 януари 1225
Рокасека, Сицилианско кралство
Починал 7 март 1274

Абатство Фосенова, Папска държава
Почитан в Римокатолическа църква
Протестантство
Лутеранство
Канонизация 13 юли 1323, Авиньон, Папска държава от папа Йоан XXII
Главно светилище Църква на Якобинците, Тулуза, Франция
Празник 23 януари
7 март преди 1969
Атрибути Сума Теологика, макет на църква, слънце на гърдите
Покровителство академици, учени, апологети, книжари, училища и университети, философи, издатели, майстори на моливи, студенти, Аквино, Белкастрио, Фалерна, срещу бури, срещу гръмотевици

Свети Тома Аквински (на латински: Thomas Aquinas,на италиански: Tomasso di Aquino) е италиански теолог и схоластически философ. Неговите идеи лежат в основата на късните философски възгледи на католическата църква, наричани Tомизъм. През 1879 г. Томизмът е провъзгласен официално от папа Лъв XIII за основоположно учение във всички католически учебни заведения. Тома от Аквино се смята от Католиците за един от най-великите теолози в историята и за един от тридесет и тримата отци на Църквата.

Тома Аквински е възпитан в абатството на монасите бенедиктинци в Монте Касино,Италия. Замонашава се там през 1248 г. Следва в Париж с голям успех, за което е наречен Doctor universalis и Doctor angelicus. От 1248 до 1252 г. е студент на Свети Алберт Велики в Кьолн. Следва отново в Париж от 1256 до 1259 и преподава след това в Италия (Рим, Витербо и Орвието). От 1269 г. е научен префект на Доминиканския орден в Неапол, където създава школа. Умира на път за Втория Лионски събор във Фосанова. . Жизненият му път е път на учен, а не на църковен сановник, политик или царедворец, въпреки че е прекарал дълго време в папския двор. Неговите произведения, впечатляващи дори само със своето количество, обхващат почти цялото поле на тогавашната наука, макар монахът да е разбирал теологията като център на всички свои усилия. Широтата на интересите му, яснотата на аргументите, архитектоничното въображение за намиране на систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници. След смъртта на Тома неговият орден обявява произведенията му за валидни като авторитет за доминиканците. Папа Йоан XXII го канонизира през 1323 г., не без желание да дразни по този начин францисканците, конкурентния орден на доминиканците.

Биография[редактиране | edit source]

Триумф на Свети Тома, 1468-1484
показва светеца с Аристотел(ляво) и Платон (дясно) и надвития Авероес в краката на Тома

Свети Тома произхожда от високопоставен благороднически род на барони от кралство Сицилия. Роден в Рокасека през 1225, в Аквино окръг на Кралство Сицилия (дн. област Лацио , Италия). Син на лангобардския благородник Ландолфо и Теодора. Неговият чичо e игумен в бенедиктинско абатство Монте Касино. Докато останалата част от синовете на семейството преследват военни кариери, предназначена за Тома съдба е да наследи своя чичо в абатството.

На 5 годишна възраст Тома постъпва в Монте Касино, за да получи религиозно образование. На 14 години се премества в Неапол, където изучава изкуство в университета към манастира Сан Доменико Маджоре.

Там той се запознава с идеите на Аристотел, Авероес и Маймонид , които ще повлияят на неговата богословска философия. По време на обучението си в Неапол , Тома попада под влиянието на Йон Сейнт Джулианс , проповедник от Доминикана, който бил част от активното усилие на Доминикана да наеме благочестиви последователи . Именно по това време, независимо от силната съпротива на семейството му, през 1244 г. постъпва в Доминиканския орден.

В тесния си семеен кръг той е трябвало горчиво да преживее яростните борби между император Фридрих II Хоенщауфен (живял до 1250 г.) и папите. Един от неговите братя е екзекутиран от Фридрих през 1247 г. заради това, че е преминал на страната на врага. Рано (още през 1244 г.) като студент в Неаполския университет, Тома решава да не търси пътя към църковен сан в достопочтения бенедектински манастир в Монте Касино, както е решило семейството му.

Завръщане и изкушение[редактиране | edit source]

Изкушение на св.Тома Аквински, Веласкес, 1632

На възраст от деветнадесет Тома реши да се присъедини към наскоро основания Доминикански орден. Предусетили ранно проявилия се талант на младежа, неговите наставници го изпращат в Париж, за да завърши образованието си. Но преди да стигне там, младежът е заловен по нареждане на семейството си и заведен обратно в бащиния дворец в Монте Сан Джовани Кампано, където бива затворен от тях. По време на едногодишния му престой в затвора е подложен на силен натиск от страна на семейството, което искало да го принуди да се откаже от доминиканското расо.

Членовете на семейството останали отчаяни да възпрат Тома, който остава решен да се присъедини към доминиканците . Според легендата, двама от братята му прибегнали до крайната мярка да наемат проститутка да го прелъсти, но Тома я прогонил с нагорещено желязо. Тази нощ два ангела се появили в съня му за да укрепят решимостта му за целомъдрие.

Алберт Велики, Париж, Кьолн и учение[редактиране | edit source]

Пластика на Албертус Магнус
Фердинанд вон Мюлер, Мюнхен, 1896

През 1244,Тома с помощта на майка си избягва от семейния си дом и заминава първо за Неапол и след това в Рим за да се срещне с Йоханес фон Вилдершаусен, главният магистър на Доминиканския орден. След краткотрайни престои в Неапол и в Рим, , през 1245, Тома е изпратен да учи във Факултета по изкуствата в университета в Париж, В същата година в Париж започва преподавателската си дейност Свети Алберт Велики, немски философ и теолог, който прави опит да примири християнството с учението на Аристотел.

Тома Аквински и Алберт Велики се запознават в Париж. Алберт е изпратен да преподава теология в Кьолн през 1248 г., Тома го последва. Там той получава степен магистър (magister studentium). Тъй като Тома е бил тих и не говорил много, неговите съученици го смятали за бавно развиващ се . Но Алберт пророчески възкликнал:” Вие го наричате немия вол, но в своето учение той един ден ще представи такъв рев, че ще се чуе по целия свят.”

Тома преподава в Кьолн като професор чирак ( baccalaureus biblicus ). Впоследствие с тази степен преподава на студенти и пише първите си трудове: Expositio super Isaiam ad litteram, Postilla super Ieremiam и Postilla super Threnos.

През 1252 г. се връща в Париж за магистратура по теология. Чете лекции за Библията и става бакалавър по Сентенциите (baccalaureus Sententiarum) , като посвещава последните три години от учението си на коментари на произведението Сентенции на схоластика Петър Ломбардски. Пише четири труда, обобщаващи коментарите под името Коментари на Сентенциите (Scriptum super libros Sententiarium).

През 1256 Тома става редовен преподавател по теология и един от първите му трудове е Contra impugnantes Dei cultum et religionem (Срещу онези, които са против преклонението пред Бог и религията). Това е период е на ожесточен спор между представителите на просешките ордени и апологетите на светската наука). Тома повежда борба и с авероистите (последователи на арабския философ Авероес, според когото единично човешката душа е безсмъртна). Те считат, че вярата не може да се помири никога с разума: „Вярата е за простите хора, а философията – за образованите“. Бори се също и с августинците, чиято философия е платоническа или неоплатоническа- те смятат, че аристотелизмът не може да се отнесе към вярата. В Париж той пише "За съществуването и за същността", чиято слава стигнала и до ушите на папата, който го кани за проповедник в двора си.

Неапол, Орвието , Рим (1259-1268)[редактиране | edit source]

Видението на Св. Тома Аквински
Христос, трите Марии, и Св.Йоан
Санти ди Тито, 1593

През 1259, Тома приключва своето първо регентство в Studium Generale и напуска Париж. Той се завръща в Неапол, където е назначен като главен проповедник на 29 септември 1260. През септември 1261 Тома е призован в Орвието за манастирски лектор. Сътрудничи на папа Урбан IV при написването на някои от трудовете му (например Contra errores graecorum) и по негова поръка съставя службата и песнопенията на празника на Corpus Domini, сред които изпъква химнът Pange Lingua, със своите последни две строфи Tantum Ergo, използвани и до днес в католическата литургия при благословията на Светото Причастие.

През февруари 1265 новоизбраният папа Климент IV призовава Тома в Рим, за да служи като папски богослов. същата година по заръка на доминиканския орден основава studium (средновековен университет) в базиликата Санта Сабина в Рим. Написва многобройни творби, сред които Summa contra gentiles, De regimine principium, De unitate intellectus contra Averroistas, както и значителна част от най-важния си труд, Summa Theologiaie, с която цели да събере "истината", да я "съчини и подреди" според Божия промисъл; този труд е извор на вдъхновение за католическата теология. Над "Сумата" Тома работи седем години, пътувайки често до Париж. В своята позиция като ръководител, Тома провежда много спорове за Божията сила, които той събира в De potentia. Той пребивава в Санта Сабина до 1268, когато е изпратен като регент за втори път в Париж.

Второ регентство в Париж (1269–1272)[редактиране | edit source]

През 1268 година Доминиканският орден назначава Тома в университета в Париж. Този пост той заема до 1272. Там през 1269 г. основава Ордените на просещите монаси като пламенно защитава своето дело по доказването на несъстоятелността на августинския Неоплатонизъм, противопоставен на неговия Аристотелов възглед, както и други доктринални грешки на Авероистите. В периода 1270 - 1272 провежда редица диспути като De virtutibus in communi (На добродетелите като цяло), De virtutibus cardinalibus (На главните добродетели), De spe (Върху надеждата).

През 1272 г. се връща в Неапол, повикан от Карл I Анжуйски. Там се заема с реорганизацията на теологичното обучение в местния университет, който е прикрепен към манастира на Сан Доменико, чете лекции и пише трудовете си. Но на 6 декември 1273 г. му се явява Христос и говори с него. Тома никога не разказва за преживяването си, но решава да остави недовършена творбата си Summa Theologiae.

През януари 1274 г. папа Григорий X му нарежда да присъства на Втория лионски събор, за да представи Срещу гръцката ерес и да установи в какво се състоят разликите между латинската и гръцката църква и дали те не могат да се изгладят. Тома потегля, макар и да не е в добро здраве. По време на пътуването спира в Маенца за почивка, но състоянието му се влошава. Тъй като желае да свърши дните си в манастир, но не е в състояние да стигне до някоя обител на доминиканците, той е откаран в абатството Фосанова, провинция Латина. След няколкоседмично боледуване умира на 7 март 1274 г. Тленните останки на Тома Аквински се съхраняват в манастира на Якобинците в Тулуза.

Значение и наследство[редактиране | edit source]

Портрет на Аристотел в текста Нюрнбергски хроники, най-ранната графична представа за него в европейски текст

Свети Тома Аквински е един от най-изтъкнатите представители на схоластичната философия. Той разглежда различни аспекти на философията на епохата като въпроса за отношението между вяра и разум, тезите за душата, въпросите за авторитета на религията и на теологията, която подчинява всяка друга област на познанието. Въпреки това той никога не се е възприема сам като философ и критикува философите, които той оприличава на езичници, които винаги попадали кратко на вярна и точна мъдрост, за да се намерят в християнското откровение. Тези основни моменти в неговата философска система се доразвиват от неговите последователи, но с бавния упадък на схоластиката постепенно се загубва и Томизмът.

Спорен е въпросът за неговото отношение към Аристотел, по този повод италианският поет и художник Марчело Ланди казва:Може ли Тома да бъде сведен до един късен последовател на Аристотел? Всъщност, по исторически и теоретични причини, по-добре е да се направи точно обратното — да се потърси спецификата и оригиналността на томизма в сравнение с аристотелизма, ако искате да проумеете начина на мислене на Тома Аквински, чиято гледна точка отчита всичко случило се междувременно на Запад: установяването на християнството и на събудената от него мисъл. С други думи, Тома асимилира Аристотел в християнството, а не обратното.

Все пак и до днес философската мисъл на Тома Аквински се приема радушно и в некатолическите среди (напр. от американски учени–протестанти) и дори в нехристиянски общности. Това се дължи на метода му на работа, силно рационален и отворен за източници и допълнения от всякакъв род. Неговото интелектуално проучване започва от Библията и стига до езическите автори, движи се от евреите до мюсюлманите без всякакви предразсъдъци, но запазва своя център в християнското Откровение, което се отчита от всяка култура, доктрина и древен автор.

Върхът в творчеството му е „Summa theologiae“ („комплексна теология“), в която третира систематично взаимовръзката вяра–разум и други важни теологични въпроси.

С оглед на това Тома е имал уважение към Аристотел толкова много, че в „Сума”, той често го е цитирал просто като Философът. Много от неговата работа се уповава на философски теми и в такъв смисъл той може да бъде характеризиран като философ. Философската мисъл на Тома оказва огромно влияние върху по-следващата християнската теология, особено тази на католическата църква, за разширяване на западната философия като цяло. Тома е един от основателите на Аристотелианизма и Неоплатонизма. Коментари за Аристотел Тома написва няколко важни коментари за произведения на Аристотел, включително „На Душата”, „Никомахова етика” и „Метафизиката”. Работата му е свързвана с преводите на Уилям Моербеке относно преводите на Аристотел от гръцки на латински.

Епистемология[редактиране | edit source]

Тома вярвал, че "за познаването на някаква истина, каквато човек има нужда от божията помощ, интелекта може да бъде насочван от Бога”. Въпреки това, той е вярвал, че човешките същества имат естествената способност да разбират нещата, без специална помощ, въпреки че такова откровение се случва от време на време, oсобено по отношение на такива (истини), тъй като се отнасят до вярата .Но това е светлината, която е дадена на човека от Бога според неговата природа: "сега всяка форма сътворена от Бога има сила за определен акт, и извън нея, където тя е безсилна, освен от дадености, тъй като водата може да се нагрее само при наличието на огън. И по този начин човешкото разбиране има форма, а именно – разбираем светлина, която сама по себе си е достатъчна за да се знаят някои неща, а именно тези, които ние чувстваме.

Етика[редактиране | edit source]

За Тома Аквински етиката не се отъждествява с пълното постигане на крайната цел на човека, а е само един ориентир за човешкото съществуване, който да насочи човека към неговата цел, онази крайна цел, която за Аристотел е щастието, блаженството. За Аристотел добро е това, което усъвършенства човека и го води до осъществяването на неговата собствена природа. Тома Аквински отива отвъд това схващане и твърди, че върховното добро е онова, което в действителност твори, както и доведената до максимално извисяване човешка природа. Тъй като характерната особеност на човека е разумът, то тогава–счита Тома Аквински– единственото възможно действие за постигането на блаженството има интелектуален характер.

Свободният избор и моралът[редактиране | edit source]

Етиката на Тома Аквински се основава на свободата на човека, защото както той казва само човекът притежава правото на свободен избор, тъй като само човекът е господар на избора си, само той може да разсъди с разума си собствения си избор. Освен това за Тома Аквински това съвсем не противоречи на Божието Провидение, което подрежда съдбините на света, защото то се извисява над всяко решение и над човешката свобода, но в действието Си все пак отчита и тях. Свободният избор не противоречи и на предопределеното спасение, защото човешката свобода и божественото действие на проява на милостта (като следствие на предопределението) се стремят към една и съща цел и се пораждат от една и съща причина – Бог. Относно морала Тома Аквински твърди, че човекът проявява синдереза – естествено предразположение и склонност към добро и към познаването на това добро. Но все пак той се нуждае от подходящи средства, за да преценява всеки случай на поведение, с който се среща. Тези средства са:

съзнанието, като способност за практическо разсъждение и за прилагане на универсални етични принципи в конкретни ситуации;

предпазливостта, тоест практичното качество, което позволява правилната преценка във всеки конкретен случай;

волята, средството, чрез което се взима решение дали да се направи някакво добро или да се избере друго поведение, което е грешно от гледна точка на етиката;

добродетелността, или действие, продиктувано от присъщата природа и от разума.

Добродетелта обозначава определено съвършенство като сила. Сега съвършенството се счита за главно, що се отнася до неговия край. Но края на силата е действието . Затова силата се смята за перфектна, в зависимост от действията.

Summa Teologicaie

Тома дефинира четирите кардинални добродетели като: благоразумие , умереност , справедливост и сила на духа . Кардиналните добродетели са естествени и са разкрити в природата , и те са задължителни за всички. Има, обаче три божи добродетеля: вяра , надежда и милосърдие. Те по някакъв начин са свръхестествени и са отделени от другите добродетели с цел , а именно Бог : Сега обект на богословските добродетели е Самият Бог. От друга страна, предметът на интелектуални и морални добродетели, е нещо, разбираемо за човешкия разум . Затова божите добродетели са специално обособени от морални и интелектуални добродетели . Освен това, Тома разграничава четири вида на правото: вечно , естествено , човешко и божествено . Вечния закон е указът на Бог, който управлява цялото творение . Природния закон е човешкото " участие " във вечния закон и е открит от разума. Естественото право се основава на " първите принципи ": това е първата заповед на закона , че доброто трябва да се направи и да се насърчава , а злото е за да се избягва. Всички други правила на природния закон , се основават на това. Желанията да живеят и да се размножават , се броят от Тома сред тези основни (природни ) човешки ценности, на които се основават всички други ценности. Според Тома, всички човешки тенденции са насочени към реални човешки стоки. В този случай , човешката природа е въпрос на брак, общият дар от себе си на друг, който да гарантира семейство за децата и бъдеще за човечеството. За да се изясни за вярващите християни, Тома дефинира любовта като " да желаеш доброто на друг . "

Психология[редактиране | edit source]

Тома твърди, че човек е материално вещество. Той разбира душата като форма на тялото, което прави човешкото същество като композицията от две . По този начин, само живеят , форма – материя, която може да се нарече човешка ; мъртвите тела са " човешки " само по аналогичен начин. Една действително съществуваща субстанция идва от душата и тялото . Човек е една субстанция , но все пак трябва да се разбира като една нематериална душа, която продължава и след смъртта на тялото . В крайна сметка , хората са животни; рода на животните е тялото ; тялото е материална субстанция . Когато е въплътен , човекът е " отделно вещество в категория рационално животно. " Тялото принадлежи към същността на човешкото същество . В своята ”Summa theologia” Тома ясно заявява позицията си относно естеството на душата ; дефинирайки като Първият принцип на живота. Душата не е материално , или тяло , то е акт на тялото . Тъй като интелекта е невеществен, не използва телесните органи.

Човешката душа е съвършена в тялото, но не зависи от него , тъй като част от нейната същност е духовна . По този начин , душата се различава от други форми , които се намират само в материята , и по този начин зависят от нея . Душата , като форма на тялото, не зависи от материята по този начин. Душата не е материя, дори нематериална или духовна материя. Ако беше, нямаше да е в състояние да разбере универсали , които са нематериални. Приемник получава неща според собствената си природа, така че , за да може душата ( приемник ), да разбере ( получи) универсали. И все пак, всяко вещество, което разбира универсали не може да бъде композитна форма на материя. Така, хората имат рационални души, които са абстрактни форми независими от тялото. Но едно човешко същество е един съществуващ, една субстанция, която идва от душата и тялото: това е, което Тома има предвид, когато пише, че "нещо в природата може да се формира от интелектуална субстанция и тяло" и "нещо в природата не е резултат от две постоянни образувания, освен ако човек има характера на веществената форма и на другата материя. Душата е "съществена форма" , тя е част от едно вещество , но то не е вещество, сама по себе си . Независимо от това , душата съществува отделно от тялото, и продължава , след смъртта. Съществена форма е това, което прави нещо член на видовете, за които той принадлежи , и веществена форма е и структурата или конфигурация , която осигурява на обекта с възможностите , които правят обекта какво е то. За хората , тези способности са тези на рационално животно. Материята представлява това, което е променливо за веществото, - това, което е потенциално нещо друго. Например , бронз материята е потенциално статуя , или също така потенциален чинел . Материята трябва да се разбира като въпрос на нещо . В контраст, форма е това, което определя някои специално парче на материята да бъде специфично. Когато Аквински казва, че човешкото тяло е само частично съставен от материя, той означава, че материалното тяло е само потенциално човешко същество. Душата е това, което актуализира този потенциал в съществуващо човешко същество. Следователно обстоятелството, че човешкото тяло е живо, човешка тъкан предполага, че човешката душа изцяло присъства във всяка част от човешкото .

Тома Аквински се връща към четирите основни добродетели според Аристотел (справедливост, постоянство, предпазливост и сила), но въвежда освен тях и трите теологични добродетели на християнството (вяра, надежда и милосърдие), необходими за постигането на вечното блаженство.

Законът и политиката[редактиране | edit source]

Тома Аквински изучава основно право и правосъдие, считайки ги за крайъгълни стълбове на обществото и диференцирайки източниците им. В действителност първият извор, този на правосъдието, е Божественият Разум, непознаваем и неразбираем за човешкия ум, но приеман със смирение. Такова правосъдие се отнася с Божия закон, който направлява човека по пътя към вечното блаженство. Другият източник на правосъдие е естественият природен закон, добре познат за ума и формиран от универсални принципи, които са общи за всички хора ( например този за възпроизводството). Така че човешкият закон има за основа и Божествения закон, и природните закони, но в действителност е необходим само за да направлява и да възпира в определени граници поведението на хората, които не се подчиняват на Божествения закон и следователно се определят като лоши.

Що се отнася до държавата и политиката, Тома Аквински твърди, че най-добрата форма на управление е монархията, не само като проекция на божествената монархия в човешкото съществуване, но и защото кралят не е тиранин, а владетел, на когото народът е делегирал своя свободен избор и суверенитет в името на мира, на единението и на доброто управление, тоест за общото благо. Въпреки това, макар и да признава позитивността на държавата (на монархията), Тома Аквински поставя ясни ограничения по отношение на действията на обществото и на политиката, когато твърди, че човекът „в своето съществуване, в своята власт и в своето притежание трябва да се ръководи от Бога“, а не от политическото общество, тъй като неговата духовна власт е поверена на един-единствен владетел – Христос. Това обаче изобщо не е теократично виждане, както твърдят някои, а различаване на видимата от невидимата сфера на човешкото съществуване: външно той трябва да се подчинява на един земен крал, но вътрешно трябва да се ръководи единствено от Бог и може (дори трябва) да не се подчини на земния си владетел ако действията му противоречат на вътрешния Господ Исус Христос.

Произведения[редактиране | edit source]

Тома Аквински е автор на около 80 труда, между които най-важните са:

  • „Summa contra gentiles“ ("Сума против езичниците" 1261-1264)
  • „Summa theologica“ ("Сума на теологията" в 3 части, последната незавършена; 1265-1273)
  • „Книга върху <<Сентенции>>” (на Петър Ломбардски)
  • „Спорни въпроси за истината”
  • „За съществуването и същността”
  • „За единството на интелекта против авероистите”
  • „Свод истини на католическата вяра против езичниците”
  • „За човека“

Бележки[редактиране | edit source]


Цитирана литература[редактиране | edit source]

  • ((en)) Aquinas, Thomas. An Aquinas Reader: Selections from the Writings of Thomas Aquinas. Fordham University Press, 2000. ISBN 0-8232-2029-X.
  • ((en)) Davies, Brian. The Thought of Thomas Aquinas. Oxford University Press, 1993. ISBN 0-1982-6753-3.
  • ((en)) Stump, Eleonore. Aquinas. Routledge, 2003. ISBN 0415029600.

Външни препратки[редактиране | edit source]