Отци на Църквата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Християнство
Christianity

Иисус Христос

Непорочно зачатие · Разпятие
Възкресение · Христология

Библията

Стар завет · Нов завет
Десетте Божи заповеди (Декалог)
Боговдъхновение · Херменевтика
Канон на Библията · Апокриф
Септуагинта · Преводи на Библията

Християнска теология

Светата Троица · (Отец · Син · Дух)
Сътворение · Грях · Изповед
Вяра · Опрощение · Освещение
Кръщение · Спасение
Божие царство · Евангелие · Църква
Апологетика · Теозис
Арминианизъм · Ресторационизъм
Фундаментално християнство

История и традиции

Апостоли · Мария · Павел · Петър
Християнството в дати
Отци · Константин I
Икуменически съвети
Иконоборство
Великата схизма
Кръстоносни походи
Реформацията

Главни направления

Изкуство · Музика
Икуменизъм · Критицизъм
Проповед · Молитва
Литургия · Литургичен календар
Християнски символизъм

Деноминации

Западни
Адвентизъм · Анабаптизъм
Англиканизъм · Баптизъм
Евангелизъм · Калвинизъм
Лутеранство · Методизъм
Петдесятничество
Протестантство · Римокатолицизъм


Източни
Източно православие
Нехалкедонски църкви
Асирийска църква
Източнокатолически църкви


Нетринитарни църкви · Движения

Личности

Атанасий · Аврелий Августин
Анселм · Григорий Палама
Ириней · Дионисий Ареопагит
Тома Аквински
Уесли · Джон Уиклиф
Мартин Лутер · Жан Калвин
Кери · Барт · Греъм
Вартоломей І · Франциск

Отци на Църквата са ранните християнски теолози и писатели на Църквата, които оказват голямо влияние върху по-късното богословие. Към тях не се причисляват авторите на Новия завет, макар че в определени периоди част от текстовете на Отците на Църквата са приемани за канонични.

Отци на Църквата

Най-почитаните в православието отци на Църквата са Светите Три Светители: Василий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст [1], като и Атанасий Велики. Почитат се като отци и учители на Църквата още Антоний Велики, Григорий Нисийски, Епифаний Кипърски, Ефрем Сирин, Исидор Пелусиотски, Исаак Сирин, Йоан Дамаскин, Кирил Александрийски, Кирил Йерусалимски, Макарий Велики, Максим Изповедник. Тези светци се почитат като църковни отци и от Римокатолическата църква.

Най-почитаните в Римокатолическата църква отци на Църквата са Григорий Велики, Йероним Блажени, Августин Блажени и Амвросий Медиолански. Почитат се като отци и учители на Църквата още Ириней Лионски, Киприян Картагенски, Лъв Велики, Иларий Пиктавийски, Исидор Севилски. Тези светци се почитат като църквовни отци и от Православната църква.

След Великата схизма 1054 г., за отци на Църквата са признати само от Римската църква и други католически светци – Алберт Велики, Алфонсо Лигуори, Анселм Кентърбърийски, Антоний Падуански, Беда Достопочтени, Бернар от Клерво, Св. Бонавентура, Лаврентий Бриндизийски, Петър Канизий, Петър Хризолог, Петър Дамиани, Роберто Белармино, Тома Аквински, Франциск Салски и Хуан де ла Крус.

През 1970 г. папа Павел VI за пръв път вписа в този списък и жени: Екатерина Сиенска и Тереза Авилска. През 1997 г. папа Йоан Павел II провъзгласява за Учител на църквата и Тереза от Лизио. През 2012 г. папа Бенедикт XVI добавя още две имена – на игуменката от XII век Хилдегард от Бинген и на Йоан Авилски.

Известните ранно-християнски теолози Дионисий Ареопагит, Тертулиан и Ориген се уважават, но не се смятат за отци на Църквата заради проблематичните им учения.


Външни препратки[редактиране | edit source]